Р Е Ш E Н И Е
№ 277
гр. Перник, 27.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Емилия Иванова
при
съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 241 по описа на Административен съд –
Перник за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
30, ал. 7 от Закона за защита на растенията.
Образувано
е по жалба на С.В.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** против заповед РД № 46 от
06.04.2017г. на Директора на ОДБХ Перник, с която е поставена под карантина
площ от 521, 3 дка, в землището на с.Цегриловци и на с. Слишовци, общ.Трън. Със
заповедта е поставен под карантина и склада, ползван през 2016 г. за съхранение
на картофите в стопанския двор на гр. Трън, земеделската техника, машините и
превозните средства, съдовете и всички предмети, включително опаковките, които
са били в контакт с картофите до обеззаразяването им под официалния контрол на
фитосанитарните инспектори. На площите по т.1 е забранено отглеждането на
картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis за срок от три
години, следващи годината на установяване на вредителя.
При
оспорването се сочи, че заповедта е нищожна поради липса на предмет. Заразата,
която се цели да бъде ограничена с акта вече не съществува, тъй като процесната
площ от 521, 3 дка е била засята с
пшеница през м.09.2016 г., култура, която не само, че не е гостоприемник на
посочената зараза, но и отглеждането й изисква обработка с препарати,
унищожаващи всички широколистно растения на засятата с нея площ, респективно,
процесният карантинен вредител. Твърди се, че понастоящем карантинен вредител
на тази площ не съществува, дори да го е имало, след обработката с необходимите
за отглеждането на пшеница препарати, същият не е налице.
Извън
аргументите за нищожност се навеждат доводи и за незаконосъобразност на
административния акт. Според жалбоподателя заповедта е издадена при грубо
нарушаване на административно производствените правила, тъй като липсват мотиви
изложени в нея, които да обосновават наложената рестриктивна мярка. Твърди се
също така, че акта е издаден и в нарушение на материалния закон.
От
съда се иска да бъде уважена жалбата, като се отмени атакуваната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
Претендира
се присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата - Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), редовно призован, за
представител изпраща адв. Б.. Оспорва жалбата. В хода по същество излага
аргументи, че процесният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от
закона форма, съобразен е с материалноправните разпоредби и съответства на
целта на закона. Представя подробни писмени бележки, в които доразвива доводите
си за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й.
Прави
и искане за присъждане на съдебни разноски.
Административен съд
Перник, като се
запозна с представените по делото писмени доказателства, съобрази становищата
на страните и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Заповед РД № 46 от 06.04.2017г. на Директора на ОДБХ
Перник, не съдържа указание относно това пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва. Ето защо, следва да се
съобрази разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, според която когато в
административния акт или съобщението за неговото издаване не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за оспорване по
този дял се удължава на два месеца. Жалбата на С.В. е подадена в този срок.
Жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като част от имотите,
макар това изрично да не е вписано в акта, по отношение на които се простира карантината
се обработват от него. Засягането е пряко и лично по смисъла на чл.147 от АПК. По
тези съображения настоящият състав приема, че подадената жалба е процесуално
допустима като депозирана в законоустановения срок, насочена е към подлежащ на
съдебен контрол акт, с който се засягат законни права и интереси на жалбоподателя.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Установените
факти по делото са следните: През 2016 г., на територията на област Перник, в
община Трън е установена зараза от пръстеновидно гниене на картофите в партида
семена, сорт „Агата“, реколта 2015 г., произведени от С. Н.. В Отчета на
програмата за фитосанитарен контрол на картофите за 2016 г., приложен по делото
в табличен вид, е посочено името на производителя – С.В. и идентификационният
му номер PER0053 (стр. 112 от делото). При извършения анализ са уточнени
площите, направен е анализ на три клубенови проби от реколтираните картофи, в
които е установена зараза, а в извършеното разследване е установено, че „площта
е очертана в ИСАК на името на един производител, а реално се реколтира от
друг.“ В точка „Предприети мерки“
(стр. 113 от делото) Административният орган е информирал каротофопроизводителите
в какво ще се изразяат мерките за защита, а именно: „Маркиране на заразените
площи с GPS. Издаване на заповед за поставяне под карантина на заразените площи
и определяне на буферна зона“.
На
11.12.2016 г. С. Н. е получил екземпляр от предписание, с който е уведомен за
писмо изх. № 1592/14.11.2016 г. на ЦЛКР за установена зараза с бактерията,
причиняваща пръстеновидно гниене по картофите. Дадени са инструкции за
поставяне под карантина, уточнени са площите поставени под карантина, на които
е забранено отглеждането на картофи за срок от три години. Определената площ
върху която се забранява отглеждането на картофи засяга и имоти които се
обработват от жалбоподател С.В.В.. В определената буферна зона, която се
установява с обжалваната заповед РД № 46/06.04.2017 г. на Директора на ОДБХ-Перник,
попадат имоти - 010002; 010005; 010008; 010009; 010021; 010025; 010034; 010072;
010207; 01208; 01209 и 01254, т.е. в общия обем на площи с установена
бактериална зараза – пръстеновидно гниете на картофите и съответно наложена карантина са площите,
обработвани от двамата производители.
По
делото са приложени два протокола от работни срещи с производителите от
07.03.2017 г. и от 30.03.2017 г., от които е видно, че са разисквани проблемите
относно установените вредители по картофите в общ. Трън, набелязани са основни
карантинни мерки, с които са запознати присъстващите, като името на С.В.В. е
под № 39 в списъка, приложен с Протокол от 07.03.2017 г. (стр. 87 от делото).
Приложен
е и протокол за определяне на буферната зона от 06.03.2017 г., а в последствие
е издадена Заповед № 46/06.04.2017 г. на директора на ОДБХ Перник, с която е
обявена същата в землището на с. Цигриловци, община Трън и с.Слишовци, заради
бактерия, причиняваща пръстеновидно гниене по картофите.
На
20.04.2017 г. инспектори от отдел РЗ при ОДБХ, посещават селскостопанските
масиви на място и установяват, че Заповед № 46/2017 г. на Директора на ОДБХ
Перник е нарушена, тъй като 521 дка в защитената зона, граничеща с огнищата от
реколта 2016 г. и реколта 2015 г., са засадени с картофи. За потвърждение на
установеното е изготвен снимков материал и са предложени по-строги мерки за
спазване на ограниченията. Това е отразено в докладна записка №857/25.04.2017
г., съставен е и КП № 0001271/20.04.2017 г., с който е наредено С.В. да участва
в комисия, която да установи каква част от картофените насаждения попада в буферната
зона.
В
хода на съдебното производство по искане и на ответника се събраха гласни доказателства. Под страх от
наказателна отговорност показания дадоха Р. М. П. и Г. Д. П. – служители,
участвали в осъществяването на фитосанитарния контрол.
Настоящия
състав кредитира обясненията на свидетелите, като логични, хронологични,
взаимно свързани и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Фактите
установени с гласните доказателства не противоречат на тези описани в
административната преписка и послужили за определяне на буферната зона.
По
делото беше изготвена и приета неоспорена от страните СТЕ. Според вещото лице,
извършило проверка на място, в присъствието на С.В., се установяват „самосевки
от картофи, което е доказателство, че вредителят и гостоприемникът не могат да
бъдат унищожени без прилагането на ограничителни карантинни мерки“.
Така
установената фактическа обстановка се възприе от представените с
административната преписка писмени доказателства, изслушаните гласни
доказателства и изготвената СТЕ и въз основа на нея се правят следните правни
изводи:
Административният
акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Директор на
ОДБХ Перник е териториално компетентният орган съгласно ЗЗР, тъй като заразата
е установена на територията на община Трън, видно от отчет на програмата
фитосанитарен контрол на картофи за 2016 г., приложен по делото
(стр. 95-130 от
делото).
Съгласно заповед № РД-11-690 от 31.03.2017 г. на изпълнителния директор на
Българска агенция по безопасност на храните, поради отсъствието на д-р Елза
Георгиева Драгомирова, поради здравословни причини, функциите на Директор на
ОДБХ-Перник се изпълняват от д-р Владислав П. Мирчев. С оглед на това се приема, че не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е в писмена форма и изцяло отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Налице са фактически и правни основания, които обуславят издаването на акт с
такова съдържание. В случая обстоятелствата, мотивирали административния орган да
издаде процесната заповед за определяне на буферна зона се съдържат в
административната преписка, което не е нарушение на изискуемата форма. Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК е допустимо мотивите, т.е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта. По делото са
налице инспекционни доклади, предписания за извършване на растително-карантинни
мероприятия, както и писма на Централна
лаборатория по карантина на растенията, с
които е потвърдена зараза от пръстеновидно гниене по картофите с
причинител бактерията Clavibacter
michiganensis, поради което се приема, че заповедта е мотивирана и не е налице
отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспорваната
заповед е издадена при спазване на административно производствените правила и
при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Закона за защита на
растенията урежда обществени отношения, свързани със фитосанитарните мерки,
с опазването на растенията и
растителните продукти от икономически важни вредители, с наблюдението,
диагностиката, прогнозата и сигнализацията в растителната защита, с
фитосанитарния контрол върху растенията и растителните продукти и защитните
мерки срещу въвеждането в страната на карантинни вредители по растенията и
растителните продукти, и защитните мерки срещу тяхното разпространение в
страната, съгласно изискванията на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000
г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по
растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността
и други. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗР
фитосанитарният контрол върху растения, растителни продукти и други
обекти се извършва с цел предотвратяване на проникване или ограничаване на
разпространение на карантинни вредители по растенията и растителните продукти.
Условията и реда, по които се извършва фитосанитарният контрол са определени в
Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол, издадена от министъра
на земеделието и храните по силата на законовата делегация на чл. 16, ал. 2 от
ЗЗР. Съгласно наредбата производството и
движението в страната на растения, растителни продукти и други обекти подлежат
на фитосанитарен контрол. В случая е безспорно, че служители на ответника са
осъществявали фитосанитарен контрол върху засадените от жалбоподателя площи, с
картофи в с. Цигриловци и с.Слишовци, община Трън, като жалбоподателят е декларирал засадени площи и е посочил
конкретните сортове семена, които са засадени в съответните площи, като в
последствие пробите от тези площи са се оказали заразени. Проверките извършвани
от ответника по делото през вегетационния период на картофите за всяка
декларирана площ са обективирани в отделно изготвени и съответно подписани от
страна на жалбоподателя инспекционни доклади за фитосанитарни проверки, в които
е констатирано моментното състояние на растението. Тези инспекционни доклади
свидетелстват за осъществяван редовен визуален
контрол върху състоянието на растенията в площите в които е установена
зараза. Настоящият съдебен състав приема, че фитосанитарните инспектори са
осъществявали редовен контрол върху
растенията в съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗЗР и с разписаната в Наредба № 8
от 27.02.2015г. процедура. Касателно бактерията Clavibacter michiganensis,
Министъра на земеделието и горите е
издал Наредба № 19 от 2.07.2001г. за борба с пръстеновидното гниене по
картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et
al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от тази наредба, при всяко съмнение за наличие на вредителя по картофени
растения и клубени по време на вегетация, по клубени на склад или предлагани на
пазара, фитосанитарните инспектори вземат проби за лабораторни
изследвания. С оглед на това законодателно
разрешение няма нито формална, нито правна пречка да се вземат за изследване
клубенови проби от склад. Доколкото по делото е налице и предписание за
извършване на растително-карантинни мероприятия, с което е разпоредено на
жалбоподателя задължително да информира инспекторите от отдел Растителна защита
на ОДБХ гр. Перник за взимане на клубенови проби за лабораторни анализи в ЦЛКР
от всяка площ и сорт при започване на реколтиране на картофите, то следва, че
неизпълнението му от негова страна не може да бъде предпоставка за невзимане на
клубенови проби от склад.
Защитната
теза на жалбоподателя в хода на производството е, че заразените картофи, които са иззети от склада не могат
да се обвържат с площта, върху която е установена буферната зона. Освен това,
жалбоподателят излага становище, че далеч преди установяването на заразата в
склада на С. Николов, находящ се в селскостопанския двор на гр. Трън, площта от
521, 3 дка е била засята с пшеница, това се е случило през м.09.2016 г. Тази
култура, не само че не е гостоприемник на посочената зараза, но и отглеждането
й изисква използването на препарати, унищожаващи всички широколистни растения
на засятата с нея площ, в това число и установения карантинен вредител.Тази
теза не се възприема от настоящия съдебен състав. От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице, което съдът кредитира, се установи, че при
извършената теренна проверка на място в . м. „При реката“, с. Цигриловци, общ.
Трън са открити самосевки на картофи в присъствието на С.В., което е доказателство, че вредителят и гостоприемникът
не могат да бъдат унищожени без прилагането на ограничителни карантинни мерки. Тези мерки са регламентирани в разпоредбите на
Наредба № 19 от 2.07.2001г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите,
причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp.
sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. и от Директива на Съвета
93/85/ЕЕС от 4 октомври 1993 г. Относно пръстеновидното гниене по картофите се
приема, че борбата с него включва комплекс от мерки, целящи недопускане на
развитието и разпространението на бактерията на територията на страната ни чрез
стриктно спазване на фитосанитарните мерки за външнокарантинни неприятели. А
при производството на картофи трябва да се спазват всички изисквания на добрата
земеделска практика, която включва: засаждане само на здрави клубени, спазване
на сеитбооборота, прилагане на агротехнически мерки, осигуряващи най-добро
развитие на растенията. Закона за защита на растенията е въвел изискванията на
Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу
въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и
срещу тяхното разпространение в общността, като органите, осъществяващи
фитосанитарен контрол, са задължени по силата както на нашето законодателство,
така и директно от Общостното право във
всички случаи на установяване на карантинни вредители и предприемане на
фитосанитарни мерки незабавно да уведомяват Европейската комисия и
компетентните органи на другите държави членки за вида на вредителите и
предприетите мерки. В случая е установен по безспорен и категоричен начин
карантинен вредител, поради което предприетите действия и наложени мерки, в
това число и издадената заповед изцяло
съотвестват на целта на закона.
Въз
основа на изложеното се приема, че оспорваният индивидуален административен акт
е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
При
осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, ответникът по делото има
право на разноски. Искането е направено
своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати на ответника по делото разноски в размер на 1000 лева. Същите представляват заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие от 13.06.2017 г.
Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.В.В. срещу заповед РД № 46 от 06.04.2017г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните - Перник.
ОСЪЖДА С.В.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните - Перник
съдебни разноски в размер на 1000 лева.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
от страните пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/