Р Е Ш E Н И Е
№ 251
Гр. Перник, 09.10.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 289/2017 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2017 година
жалбоподателя чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК моли съда
да отмени издадения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“
от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 на заместник –
изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ по изложените в жалбата
възражения. В представената писмена защита развива допълнителни аргументи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът по жалбата – заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“ в проведеното съдебно заседание на
25.09.2017 година редовно призован не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на ответника старши юрисконсулт ***моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в
представената молба вх. № 2173 от 25.09.2017 година. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол и се дължи нейното разглеждане по същество.
Със заявление за регистрация 2011 /форма за юридически
лица/ вх. № 14/27051129109 от 12.05.2011 година настоящият жалбоподател /„***“
ЕООД/ е поискал подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, като е заявил
участие по схеми за единно плащане на площ /СЕПП/, схема за национално
доплащане на хектар земеделска земя /СНДП/ и плащания за природни ограничения
на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Към заявлението е приложена
таблица на използваните парцели за 2011 година и карти с тяхното
местоположение. Заявлението е подадено от ***– управител и едноличен собственик
на капитала, видно от удостоверение за актуално състояние /лист 23/.
Със заявление за регистрация 2012 /форма за
ЕТ/юридически лица/ вх. № 14110612329946 от 14.05.2012 година настоящ
жалбоподател /„***“ ЕООД/ е поискал подпомагане по схеми и мерки за
подпомагане, като е заявил участие по схеми за единно плащане на площ /СЕПП/,
схема за национално доплащане на хектар земеделска земя /СНДП/ и плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Към
заявлението е приложена таблица на използваните парцели за 2011 година и карти
с тяхното местоположение. Заявлението е подадено от ***– управител и едноличен
собственик на капитала, видно от удостоверение за актуално състояние /лист 15/.
От договор за прехвърляне на дружествени дялове от
18.09.2013 година, сключен между ***– управител и едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД и Е.С.К. се установява, че настоящият управител е
придобил 100 % от капитала на „***“ ЕООД за сумата от 5 100 лева, която сума е
платил на ***. Така извършената сделка е отразена и в търговския регистър,
видно от удостоверението за актуално състояние /лист 16/.
С писмо изх. № 02-140-2600/1220 от 14.09.2016 година
на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административния орган е започнал
административно производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент, тьй като при извършването на административни проверки на основание
чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2013 година не е заявено
участие по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 година за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013, с което не са спазени изискванията
на чл. 4, ал. 1, т. 3 от наредбата. Настоящият жалбоподателя е уведомен за
откритото административно производство на 03.10.2016 година, видно от
известието за доставяне /лист 12/, като му е указана правната възможност в 7
дневен срок да подаде възражение – да представи доказателства.
С молба вх. № 02-130-2600/1220 от 07.10.2016 година „***“
ЕООД, представлявано от управителя Е.С.К. е заявила, че при покупката на
дружеството не е била уведомена за поетия петгодишен ангажимент спрямо държавен
фонд „Земеделие“, поради което няма вина за пропуска. Твърди, че въпреки
неподаденото заявление за 2013 година дружеството е обработвало масивите в с.
Кошарево, община Брезник, като ги е поддържало в добро земеделски и екологично
състояние.
С Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/
по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 година е прекратен поетия от настоящия жалбоподател петгодишен ангажимент
по посочената мярка по заявление с УИН 14/270511/29109, поради незаявено
участие за третата година /2013 година/ от поетия ангажимент през 2011 година. Така
постановения АПМА е съобщен на жалбоподателя на 10.11.2016 година, видно от отбелязването
на гърба на оспорения акт /лист 10/, съответно е подадена жалба на 23.11.2016
година, видно от пощенски плик /лист 6/.
По делото е представена Заповед
№ 03-РД/323 от 11.03.2015 година на изпълнителният директор на фонда, с която на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл.
20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на държавен фонд „Земеделие“ във връзка с оптимизиране дейността на
ДФ „Земеделие“ като разплащателна агенция при издаването на актове по директни
плащания са делегирани правомощия на лицето издало оспорения акт – заместник
изпълнителния директор /виж т. 6 и т. 8/. В тази връзка следва да се има
предвид, че Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна
агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на ЕС /чл.
11а от ЗПЗП/, като съгласно § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган –
заместник изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“, на когото са
делегирани правомощия на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4
от ЗПЗП, видно от представената Заповед на изпълнителния директор на държавен
фонд „Земеделие“ № 03-РД/323 от 11.03.2015 година. Делегирането е правомерно, тъй
като е извършено от орган по реда на чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал.
1, 2 и 4 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от неговия кръг, като в тази
връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че процесния АПМА е издаде от некомпетентен орган.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма. АПМА по мярка 211 съдържа фактически и правни основания, които
са задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като
административният орган се е позовал на резултатите от извършената административна
проверка.
Оспореният административен акт е в съответствие с
материалния закон. Без съмнение е, че при действието на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т.
3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година за условията и реда за прилагане на
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 година за кандидатите съществува императивно задължение да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най – малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане – т. 2 и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане – т. 3, които разпоредби са били действащи към
момента на първоначално подаденото заявление през 2011 година. Безспорно е
между страните, че настоящия жалбоподател е поел петгодишен ангажимент
по мярка 211, като за първата година – 2011 година е подадено заявление за
кампания 2011, съответно и за втората година – 2012 година е подадено заявление
за кампания 2011. Но за третата година – 2013 година за кампания 2011 настоящия
жалбоподател не е подал заявление, поради което му е издаден АПМА – предмет на
съдебна проверка по делото. В случая между страните е безспорен факта, че за
2013 година земеделския стопанин – настоящ жалбоподател не е подал заявление с
аргумента, че при придобиване капитала на дружеството – жалбоподател през 2013
година не е уведомен за поетия петгодишен ангажимент от продавача – предходен
собственик на капитала. Така посоченото възражение от жалбоподателя е
ирелевантно по делото, тьй като при придобиването на капитала се включват както
правата, така и задълженията поети от юридическото лице от една страна, а от
друга страна дружеството не може да черпи права от недобросъвестното поведение
на неговия управител. Така изложеното възражение от управителя на дружеството е
и житейски нелогично, тьй като е налице вътрешно противоречие с оглед на
твърденията, че през 2013 година не е подавано заявление поради незнание, а
през следващите години 2014 и 2015 година е подавано такова. Поведението на
земеделския производител – жалбоподател и изложеното твърдение непопада в
хипотезата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, в която е предвидено, че разпоредбите
на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Съгласно чл. 15, ал. 2, случаите
на такива обстоятелства, заедно със съответните доказателства /документи,
издадени от компетентен административен орган/ се съобщават в писмена форма на
ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това. В случая, от една страна не
са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, тъй като същите са
изчерпателно изброени в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, а от
друга по делото липсват данни да е спазена предвидената в чл. 15, ал. 2
процедура, подробно описано по – горе.
Оспореният акт е издаден и при спазване на
административнопроизводствените правила. В приложената административна преписка
са налице писмени доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл.
26, ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този
начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството.
АПМА по мярка 211 е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
Административният акт преследва целите на контрола и в
този смисъл съответства на целта на закона, поради което жалбата на „***“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.С.К.
против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013 на заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“ е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените
съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се
уважи, като на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК жалбоподателя му заплати сумата от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.С.К.
против Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата
за развитие на селските райони 2007 – 2013 на заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е.С.К. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 сумата от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: