Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 318

гр. Перник, 31.10.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         Административен съд-Перник, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                

      Съдия: Слава Георгиева

при секретаря И.И. като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 336 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И.М.К., с адрес *** против Заповед № 17-1158-000288 от 07.05.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.  Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а  от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от некомпетентен орган, както и че е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон.  С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения акт. 

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя адв. И.М.,*** поддържа жалбата и пледира същата да се уважи  като се отмени оспорения акт. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник редовно призован за представител изпраща главен юрисконсулт З.В. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Въз основа на това прави искане жалба да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000288 от 07.05.2017г. на началник група в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник е връчена на жалбоподателя на 12.06.2017г.. Жалба срещу заповедта е постъпила при ответника на 22.06.2017г.. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и ще се  разгледа по същество.

По фактите:

На 07.05.2017г. година младши автоконтрольор М.С. в  присъствието на свидетеля-очевидец М.П. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №  813899 на И.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***,  за това, че на  07.05.2017г., около 20.30ч., в гр. Перник по ул. “Иван Шишман” в посока към ул. “Димитър Благоев” управлява личния си автомобил Ауди А4, с рег. № РК3188АХ, като при движение назад не се уверява, че пътят зад него е свободен и реализира ППТ, като се блъска в товарен автомобил паркиран пред дом № 14 на ул. “Превалец”, който блъска паркиран до него автомобил. Водача отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер за употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване. За установеното административно нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № №  813899 от 07.05.2017г.. Актът е връчен при отказ.

Въз основа на съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС, контролния талон и регистрационните табели на автомобила.

По делото е представена Заповед № 1421 от 30.10.2012г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която е определил да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б.”а” и т. 6 от ЗДвП  длъжностни лица от структурните звена на ОД на МВР-Перник между които и началниците на групи в сектор “Пътна полиция”.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи.

По делото е представена и  Заповед № 313з-436 от 08.03.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на групи в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000288 от 07.05.2017г. началника на група сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник е постановил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното дирене по искане и на двете страни се събраха гласни доказателства. Под страх от наказателна отговорност свидетелски показания дадоха свидетелите Т.А.И., Д.Й.М., М.Н.П. и А.Г.Г..

Свидетелката И. живее на семейни начала с жалбоподателя. Същата сочи, че тя е управлявала МПС-то и като излязла от улица, чула звук като от одраскване и тъй като видяла стълб преценила, че го е закачила и продължила движение. Прибрала се в къщи и казала на съпруга си, че е ударила колата. Слезли и двамата и тогава ги срещнало младо момче, което ги попитало дали знаят на кого е черното АУДИ. Те отговорили, че е тяхно. Отишли при колата, а там ги чакали още хора, които започнали да се разправят с тях. След това дошла полиция. Обяснила им, че тя е карала колата. Поискали документите и на двамата. Тя представила шофьорските книжки и на двамата. Полицаите задържали документите на К., защото казали, че той е карал. Поискали да му направят проба за алкохол, но той отказал. Същата не знае, къде се намират улиците посочени в АУАН.

Свидетелят М. посочва, че на 07.05.2017г. жалбоподателя и свидетелката И. са били на кръщене в гр. Радомир на неговото дете. След кръщенето той ги закарал до квартала, където живеят. Седнали да пият по бира с К., а жена му излязла. След малко се върнала в къщи и казала, че е ударила колата. Двама слезли пред входа. Свидетелят поседял в апартамента около 10-15минути и си тръгнал.

Свидетелят А.Г.Г.  работи като младши автоконтрольор. На 07.05.2017г. постъпил сигнал на 112 за станало ПТП. Заедно с колегата му М.С. отишли в кв. “Църква”. На мястото на ПТП-то бил собственика на двете ударени МПС-та. Той съобщил на полицията, че има очевидец на инцидента, който е установил, колата, която е ударила неговите автомобили и същите се намират на ул. “Рашо Димитров”. АУАН го съставили по данни на очевидеца, които посочил лицето, което е управлявало автомобила. Спорове относно това, кой е управлявал автомобила не е имало, тъй като съпругата не е взела отношение.

Свидетелят М.П. е пряк очевидец на станалото ПТП. На 07.05.2017г., около 20.00ч. в центъра на “Даскалово” му свършил бензина. В следващия момент, странично, видял как назад се движи МПС-черно АУДИ и удря една баничарка, а баничарката се удря в бус и в следващия момент дава газ и изчезва. Очевидеца запомнил номера на АУДИ-то. След 10-20минути му докарали бензин и същият си тръгнал за квартала. Видял черното АУДИ, паркирано на ул. „Рашо Димитров“  и спрял. Тръгнал към входа на блока, от където идвали мъж и жена. Попитал ги дали случайно знаят на кого е черното АУДИ и те отговорили, че е тяхно. Попитал ги защо не изчакахте да дойде полиция, а мъжът отговорил, че „жената кара и се уплаши и затова избега“. Дава обяснения, че не знае кой е управлявал колата при инцидента, а и полицаите не го били питали.

Разгледани по отделно и съпоставени едни с други така събраните гласни доказателства от страна на И. и М. не се ценят. Показанията на И., се възприемат изцяло като защитна теза, защото те не кореспондират с показанията на свидетеля Г., който изрично посочи, че същата не е взела отношение по въпроса кой е управлявал автомобила. Насложено с това, че свидетелката не знае къде се намират посочените в АУАН улици, където е станало ПТП и факта, че същата живее на семейни начала с жалбоподателя, мотивират състава да приеме, че показанията й са заинтересовани от изхода на делото.

Показанията на свидетеля М. също не се кредитират. Посредством тях се цели да  се установи факта, че К. е употребил алкохол и не е управлявал МПС. Състава приема, че няма правна и житейска логика след като свидетелства, че ги е откарал до вкъщи да седне да пие бира, след което отново да шофира  и то в деня на кръщенето на неговото дете.

Показанията на Г. се възприемат и кредитират. Същият е категоричен, че не е имало спор относно авторството на административното нарушение. Свидетеля-очевидец е посочил водача, а от страна на съпругата не е имало възражения. С оглед на това се приема, че авторството на деянието е безспорно установено.

Показанията на  П. са насочени главно към механизма на установяване на ПТП и автомобила, с които то е реализирано. По отношение на авторството на деянието същият не е категоричен. Съпоставени така дадените свидетелски показания със съставения акт за установяване на административно нарушение се налагат следните изводи: Същият се е подписал като свидетел на акта, т.е. същият е бил съгласен с обективираната в него фактическа обстановка и авторство на деянието. Тази фактическа обстановка е  била възприета изцяло от актосъставителя и то по негово описание. Показанията на св. Г. са също в тази насока. С оглед на това показанията относно авторство на деянието не се възприемат.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена  по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е  позовал на заповед № 1421 от 30.10.2012г. на Директора на ОД на МВР-Перник,  с която са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2,4, т. 5, б.”а” и т. 6 от ЗДвП длъжностни лица, между които и началник група в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник. В действителност тази заповед не може да послужи за оправомощаване за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, защото към дата на оправомощаване тази норма не е съществувала. От представена по делото заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, се приема, че същият на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Властта на директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно в случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313з-436 от 08.03.2017г.  директорът на определената служба за контрол е оправомощил в т. 1.3. началниците на групи в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които да налагат ПАМ по глава  шеста от ЗДвП.  Именно това е заповедта, която оправомощава началника на група в сектор “Пътна полиция”  да издаде тази мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. Изписаната друга заповед в титулната част на акта не влече нищожност на акта. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му“  за срок от 6 месеца до 1 година. В случая материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Жалбоподателят не е направил медицинско изследване за кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, макар да му е издаден талон за такова изследване, посредством което е могъл да обори констатациите на органа. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 от ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е управление на МПС при отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с Алкотест дрегер, като това е установено по надлежния ред. Релевантният за приложението на  чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.  В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. 
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения акт за установяване на административно нарушение. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетеля Г. или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя.  Показанията на Г.  са в  противоречие с показанията на свидетелката И., но по делото  се установи, че свидетелката живее на семейни начала с жалбоподателя, поради което не може да се изключи възможната й заинтересованост от изхода на спора (чл. 172 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК). Поради това показанията й, досежно това кой е управлявал автомобила не се кредитират. По делото се приема за безспорно установено, че жалбоподателят на посочената дата, след като е реализирал ПТП е отказал проверка за алкохол с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Това се потвърждава от АУАН и от издадения талон за кръвна проба. Възраженията на защитата за невръчване на акт за установяване на административно нарушение не рефлектират върху заповедта за прилагане на административна мярка. Налице е редовно съставен акт за установяване на административно нарушение. С оглед проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС. Мярката е наложена за минималния законов срок.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП управление на МПС и отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, ал. 2а от  ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000288 от 07.05.2017г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник  ще бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са поискани, поради което и не се дължи присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.К., с адрес *** против Заповед № 17-1158-000288 от 07.05.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                             

Съдия: /п/