Р Е Ш E Н И Е
№ 259
Гр. Перник, 16.10.2017
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 337/2017 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската
собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба
на С.В.Д. ***, чрез адвокат В.Б. ***/6 срещу Заповед № 927 от 02.06.2017 година на кмета на община Перник, с която е отменена Заповед за
настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е прекратен
сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот със С.В.Д. с
ЕГН ********** и членовете на семейството й за общинско жилище, находящо се в
гр. Перник, ул. „***“, ***, състоящо се от стая и кухня. Жалбоподателят оспорва
административния акт, като твърди, че постановената заповед е незаконосъобразна.
Моли съда да отмени заповедта. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2017 година
жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В.Б. ***,
който излага допълнително доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът по жалбата кмета на община Перник, чрез своя процесуален
представител старши юрисконсулт Калина Левтерова оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата, тьй като оспорената заповед е
правилна и законосъобразна. Представя писмени бележки, в които развива
допълнителни доводи за законосъобразността на оспорената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед за
настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник на основание
чл. 43 от Закона за общинската собственост С.В. Илиева /настоящ жалбоподател/
заедно с 3 членното й семейство е
настанена в общинско жилище, находящо се ***, състоящо се от стая и кухня.
Жалбоподателят и членовете на
неговото семейство са настанени в общинско жилище въз основа на Заповед за
настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник, за което имат
сключен Договор за отдаване под наем на държавен имот от 10.01.1997 година. В сключения
договора за отдаване под наем на общински жилищен имот от 10.01.1997 година са
определени правата и задължения на страните по договора – предмета на договора,
срока, наемната му цена и др.
От акт за частна общинска собственост № 7081 от 31.08.2012 година на
община Перник на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР
на ЗИДЗОС се установява, че апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „***“, бл.
20, ет. 2, ап. 5, с площ от 34.30 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения е собственост на Община Перник.
С констативен протокол № 0002931 от 09.03.2016 година работна група в
състав: служители на община Перник и полицейски инспектор от Второ РУ на ОД на МВР
Перник, в присъствието на настоящия жалбоподател съставили посочения протокол,
за това че при проверка на 09.03.2016 година не спазва разпоредбите на Наредба
№ 1 за обществения ред на територията на община Перник.
С разпореждане на полицейски орган № 3796р-2417 от 09.03.2016 година на
основание чл. 64 от закона за Министерство на вътрешните работи е разпоредено
на настоящия жалбоподател да спазва разпоредбите за спазване на обществения ред
на Наредба № 1. Настоящият жалбоподател е отказал да подпише съставеното
разпореждане.
С жалба вх. № 15/Д-300-6 от 13.05.2016 година *** и всички живущи от ***, ул. „***“ отново са
отправили призив до кмета на община Перник за постоянното нарушаване на
обществения ред от настоящия жалбоподател в жилищния блок и нетърпимото
положение.
С молба вх. № 17/Жн-38 от 07.03.2017 година ***и ***, живущи в ***са
отправили молба до кмета на община Перник за вземане на мерки относно
поведението на настоящия жалбоподател, изразяващо се в системен денонощен
тормоз от пускане на силна музика и блъскане на предмети по пода.
Видно от протокол от проведено общо събрание на живущите в жилищна
сграда бл. 20, ул. „***“, кв. „Изток“, гр. Перник на 05.01.2017 година, от
20.00 часа, свикано от председателя на управителния съвет на етажната
собственост е прието единодушно /т. 3/ живущата в блока С.В. Илиева /настоящ жалбоподател/ да бъде изгонена.
От удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице изх. № 2927 от 23.10.2015 година на служба
по вписвания гр. Перник се установява, че С.В.Д. /настоящ жалбоподател/ е
придобила чрез покупко-продажба недвижим имот – поземлен имот пл. № 87, кв. 12,
парцел 26, с площ 1 000 кв.м. в с. ***.
Със Заповед № 927 от 02.06.2017 година кмета на община Перник е отменил Заповед за
настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е прекратил
сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот със С.В.Д. с ЕГН
********** и членовете на семейството й за общинско жилище, находящо се в гр.
Перник, ул. „***“, ***, състоящо се от стая и кухня, по подробно изложени
мотиви и е наредил да бъде освободен общински имот в едномесечен срок. Така
издадената заповед е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите ***/живеещ с
жалбоподателя/ и ***/съсед на жалбоподателя/ водени от страна на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля ***се установява, че живее заедно с жалбоподателя в
общинското жилище от 1997 година, като и му е известно, че трябва да го
освободи заради силната музика. Твърди, че е извършвал ремонт в жилището и няма
издавани наказателни постановление срещу него и С.В.Д.. Така дадените
свидетелски показания настоящия съдебен не следва да ги кредитира, тъй като
свидетеля е заинтересован от изхода на делото от една страна, а от друга страна
не кореспондират с предмета на оспорената заповед.
От показанията на свидетеля ***/съсед на жалбоподателя/ се установява, че
лицето с което живее С.В.Д. е извършвало ремонт на жилището, както и че има
множество жалби срещу настоящия жалбоподател, но били на лична основа от
живущите в блока. Излага множество факти за живеещите в блока, които не са
относими с предмета на делото. Така дадените свидетелски показания настоящия
съдебен не следва да ги кредитира, тъй като не кореспондират с предмета на
оспорената заповед.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорването е направено
от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустимо.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед. Съгласно чл. 34, ал. 2 от
Наредба № 1 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилище
на територията на община Перник /Наредба № 1/, това е кметът на общината.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма в съответствие с чл.
59, ал. 2, във връзка ал. 3 от АПК
и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл.
46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не е по – дълъг
от един месец. По отношение изискващите се реквизити в чл.
59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за
издаване на акта, настоящия съдебен състав намира за установено следното:
Оспорената заповед
съдържа правни основания за нейното издаване, съответно за прекратяване на
наемното правоотношение със оспорващия – чл.
46, ал. 1, т. 3 и т. 7 от
ЗОС и чл. 33, т. 3 и т. 6 от Наредба № 1, съгласно които
наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване на добрите нрави и
отпадане на условията за настаняване на наемателя на общинското жилище. Като
фактически основания за издаване на заповедта са посочени нарушаване на добрите
нрави, изразяващо се в безпокоене на всички останалите наематели, видно от
протокол на общото събрание на етажната собственост и придобиването на поземлен
имот. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че по отношение и на
двете правни основания – нарушаване на добрите нрави и придобиването на
недвижим имот са изложени фактически основания за издаване на оспорената
заповед. Съгласно ТР № 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо да
съвпаднат по време издаването на административния акт или отказа и излагането
на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или
другото решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на заповедта се
съдържат не само в нея, но и в жалбите на живущите, но и в протокола на общото
събрание на етажната собственост.
Действително при
издаването на обжалваната заповед е допуснато нарушение на административно – производствените
правила. Производството по чл.
46 от ЗОС е административно по своя характер и при липсата на
специална правна уредба в ЗОС, следва да се прилагат общите правила,
регламентирани в АПК. В случая в представената по делото административна
преписка липсват доказателства на настоящия жалбоподател, в качеството й на
заинтересовано лице по смисъла на чл.
15, ал. 1 от АПК, да е изпратено надлежно уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за образуваното административно
производството. Настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не представлява
съществено такова на административно – производствените правила. Едно нарушение
за да бъде квалифицирано като съществено, е необходимо да е повлияло или да
може да повлияе върху съдържанието на акта – когато създава вероятност за
неистинност на установените факти, от значение за съществуването на
разпореденото или отказано с акта субективно право т.е такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В конкретния случай констатираното нарушение не
се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в
оспорената заповед. Развилото се съдебно производство и извършените от страните,
в частност от жалбоподателя процесуални действия налагат извод, че дори и да
бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията на С.В.Д. като
участник в спорното административно правоотношение, те биха установили
фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, идентични с възприетото
административно решение, ето защо допуснатото нарушение не е повлияло върху
съдържанието на обжалвания акт и разпореденото с него прекратяване на наемното
правоотношение. От събраните по административната преписка писмени
доказателства настоящия жалбоподател е уведомен за постъпила жалба с оглед
издаденото полицейско разпореждане, относно спазване разпоредбите на наредбата
за обществения ред. С оглед на предоставената на жалбоподателя възможност в
хода на съдебното производство да направи всички доводи и възражения по
издадения административен акт и да представи или да поиска събиране на
доказателства, с които да обоснове твърденията си досежно липсата на нормативно
установените материалноправни предпоставки за разпореденото прекратяване на
наемното правоотношение, не може да се счита, че е накърнено правото й на
защита. Поради което дори и да е допуснатото нарушение от административния
орган на чл. 26, ал. 1 от АПК, то това нарушение не е съществено, не е
довело до опорочаване на издадения от акт и съответно не е налице отменителното
основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение на
другите реквизити в чл.
59, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че оспорената
заповед съдържа наименование на органа, който го е издал; наименование на акта;
адресат на акта; разпоредителна част, която е ясно и недвусмислено показва
волята на органа и правните последици – прекратяване на наемното
правоотношение, както и пред кой орган и в какъв срок актът подлежи на
обжалване и дата и подпис на лицето, издало акта.
Спазени са и материалноправните
разпоредби на закона при издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата
на чл.
46, ал. 1, т. 1 – т. 8 от
ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват при наличието на
конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на наемните
правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се изисква
кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява самостоятелно
основание за прекратяване на наемното правоотношение.
По отношение чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и чл. 33, т. 3 от Наредба № 1 в конкретната хипотеза, за
да съответства на материалноправната разпоредба на закона, оспорената заповед
следва да е издадена при наличието на доказателства за нарушаване на добрите
нрави. Действително законодателно липсва дефиниция за понятието „добри нрави“,
но според настоящия съдебен състав под това понятие следва да се разбира такова
поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви,
противоречащи на морала и битността на българина. Това са морални норми, които
намират определение при случаи с правно значение и тяхната липса се приравнява
с нарушение на закона. Те са критерии и норми за поведение в обществото, които
не са писани и конкретизирани, а се преценяват за всеки отделен случай. Следва
да се отбележи, че понятието „нарушение на добрите нрави“ е нарушение на
добрите нрави, представляващо действие или бездействие, което отрицателно въздейства
върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие
с тях.
По делото са
събраните множество достатъчни и относими доказателства
за нарушаване на добрите нрави от страна на оспорващия, а именно: множеството жалби, полицейско разпореждане и протокол от общото събрание на етажната собственост. Множеството жалби, сигнали и подписки
във връзка с поведението на наемателите на общинското жилище за вдигане на шум
без да се спазват часовете за почивка – силна музика, падане на предмети по пода са безспорни доказателства за укоримо
поведение, свързано с нарушаване на реда в сградата, спокойствието на живущите
в блока и извършване на противообществени прояви, които са в разрез с морала и
нравите на обществото ни. Ето защо безспорно
е установено от събраните доказателства, че настоящия
жалбоподател системно нарушава обществения ред и спокойствието на
останалите живеещи в блока. От друга страна в настоящото съдебно производство
жалбоподателя не събра относими доказателства, с които да обори констатациите
на административния орган. В случая цялостното поведение на наемателите
сочи на незачитане правата и свободите на останалите живущи в блока лица и на
системно нарушаване на обществения ред – на установените в държавата обществени
отношения, основани на правовия ред и морала, което поведение правилно е
квалифицирано от административният орган като такова, нарушаващо добрите нрави
и съответно като основание на чл. 46, ал.1, т. 3 от ЗОС, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 3 от наредба
№ 1 за прекратяване на наемното правоотношение.
Предвид изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че по делото е доказано, че с поведението си жалбоподателя
като наемател на общинския имот е нарушил добрите нрави, като е нарушил
спокойствието на живущите в бл. 20, поради което оспорената заповед на кмета на
община Перник и на посоченото основание е съобразена с материалния закон и са
налице основания за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, съответно чл. 33, т. 3 от
Наредба № 1.
Както
се посочи по-горе в разпоредбата на чл.
46, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил няколко различни и
самостоятелни основания за прекратяване на наемните правоотношения, възникнали
във връзка с предоставянето за ползване на общински жилища. В случая
обжалваната заповед за прекратяване на наемното правоотношение между община Перник
и жалбоподателя е прекратено и на основание чл.
46, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Видно от приетото по делото удостоверение от
агенцията по вписванията настоящия жалбоподател е придобил правото на собственост
върху поземлен имот чрез покупко-продажба през 2015 година. Всяко едно от
посочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване е
самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение, като дори
наличието на едно от тях е достатъчно за да обоснове извод за материална
законосъобразност на оспорения административен акт. От събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка настоящия
съдебен състав приема, че решаващият административен орган в съответствие със
закона е прекратил сключения между община Перник и С.В.Д. договор за наем, при
прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 1, поради отпадане на условията за настаняване.
С
оглед на изложените мотиви наемното правоотношение законосъобразно е прекратено
при наличието на конкретно посочени предпоставки, като всяка една от тези
предпоставки представлява самостоятелно основание за прекратяването му, поради
котето жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед на
гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав
приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна по жалбата за присъждане на
направените съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение следва да се
уважи, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от
ГПК жалбоподателя му заплати сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Д. ***, чрез адвокат В.Б. ***/6 срещу
Заповед № 927 от 02.06.2017 година на кмета на община Перник, с която е отменена
Заповед за настаняване № 19 от 08.01.1997 година на кмета на община Перник и е
прекратен сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот със С.В.Д.
с ЕГН ********** и членовете на семейството й за общинско жилище, находящо се в
гр. Перник, ул. „***“, ***, състоящо се от стая и кухня, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.В.Д.
*** да заплати на община Перник, представлява от кмета направените съдебни
разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: