Р Е Ш E Н И Е

№ 281

гр. Перник, 16 октомври 2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 364/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат А.Д. *** срещу Регионална дирекция по горите-Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. “България” № 33.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за вредите, причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 250 от 04.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Кюстендил. Наказателното постановление е отменено с Решение № 63 от 26.09.2016г. постановено по АНД № 82/2016г. на Районен съд-Трън. Решението е оспорено и с решение № 410 от 10.01.2017г., по КАНД № 531/2016г., състав при Административен съд-Перник е оставил в сила решението на районен съд-Трън. Жалбоподателят и пред първоинстанционния съд и пред касационния е ползвал адвокат.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 1000,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 82/2016г. на Районен съд-Трън в размер на 500 лв. и по КАНД № 531/2016г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 500лв.. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от 27.07.2017г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат А.Д. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

Ответникът-Регионална дирекция по горите-Кюстендил, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Йорданка Хлебаска моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно прави искане да се определи обезщетение като същото се съобрази с извършената адвокатска помощ и с действителната и правна сложност на производството. Съображения излага в представения писмен отговор. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание. По размер предлага да се уважи до минималния такъв посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в НАД № 82/2016г. на Районен съд-Трън, се установява, че с НП № 250 от 04.08.2016г. директора на РДГ-Кюстендил е наложил на Б.Р.П. на основание чл. 83ж, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча глоба в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение на чл. 58, ал. 1, чл. 23, ал. 1 от същия закон.

Наложеното административно наказание е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 63 от 26.09.2016г. постановено по НАД № 82/2016г. на Районен съд-Трън. Пред районен съд-Трън, П. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. А.Д. ***, съгласно пълномощно от 12.08.2016г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Трън е в размер на 500 лева. Недоволен от решението е останал настоящия ответник, който е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт. С решение № 410 от 10.01.2017г., по КАНД № 531/2016г., състав при Административен съд-Перник е оставил в сила решението на районен съд-Трън. Решението е влязло в сила на 10.01.2017г. Пред Административен съд-Перник, П. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. А.Д. ***, съгласно пълномощно от 07.11.2016г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на Административен съд-Перник е в размер на 500 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Регионална дирекция по горите-Кюстендил е юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 250 от 04.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Кюстендил, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от визираните в чл.204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016г. ищецът е възложил на адв. А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд-Трън по обжалване наказателно постановление № 250 от 04.08.2016г., приложен по АНД № 82/2016г. по описа на РС-Трън. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвоката се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ-Кюстендил пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 500 лв.

С договор за правна защита и съдействие от 07.11.2016г. ищецът е възложил на адв. А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Административен съд-Перник по КАНД № 531/2016г.. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвоката е изготвил отговор по касационната жалба, явил се е откритото съдебно заседание и е пледирал за отхвърляне на касационната жалба.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ-Кюстендил ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил общата сума от 1000 лв. за процесуално представителство по АНД образувано пред районен съд-Трън в размер на 500лв. и по КАНД образувано пред Административен съд-Перник във връзка с обжалване на решението на районен съд-Трън от ответника по настоящия иск в размер на 500лв..

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № 82/2016г. на районен съд-Трън, че наказателно постановление № 250/04.08.2016г. е отменено като незаконосъобразно. Решение № 410/10.01.2017г., постановено по КАНД № 531/2016г. на Административен съд-Перник е влязло в сила на 10.01.2017г..

Не се споделят възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява суми, заплатени по сключени договори за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

С отговора на исковата молба, а и хода на съдебното дирене ответника прави искане обезщетението да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ. Аналогичано становище дава и участвалият по делото представител на Окръжна прокуратура-Перник. По отношение на това искане състава намира следното:

Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление издадено от ответника се явява причинена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. В същото време за основателно се приема възражението на ответника по делото, чийто съображения се преценяват като такива за прекомерност. По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016 г., III о.).

ССъгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Делото пред районен съд-Трън е от административно наказателен характер. Административното наказание е глоба в размер на 200лв.. Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което адвокатът се е явил, т.е. не се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Делото не представлява фактическа и правна сложност. При това положение и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД № 82/2016г. на Районен съд-Трън следва да е в размер на 300 лв., тъй като наложеното административно наказание с наказателното постановление е глоба в размер на 200 лв. и делото не представлява фактическа и правна сложност. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от настоящия ищец пред първоинстанционното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изхождайки от размера на „глобата“ и от обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Ето защо, то следва да бъде намалено до 300лв., и приведено в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като искането на ищеца за разликата над 300лв. до 500лв. следва да бъде отхвърлено като недоказано.

По КАНД № 531/2016г. адв. А.Д. своевременно е изготвил отговор по касационната жалба и се е явил в съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на ищеца работа по касационното производство-изготвяне на писмен отговор и явяване в съдебно заседание-уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. се явява прекомерно. На лице са предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК за частично намаляване на разноските, направени от настоящия ищец в касационното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 300лв., като искането на ищеца за разликата над 300лв. до 500 лв. следва да бъде отхвърлено. /Определение № 339 от 5.10.2015г. на ВКС по гр. д. № 721/2015г., IV г. о., ГК; Решение № 332 от 4.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 2807/2015г., III г. о., ГК/.

Въз основа на изложеното се приема, че предявеният иск е основателен. Същият е доказан в размер на 600лева. Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения при ангажирането на адвокат по АНД № 82/2016г. на Районен съд-Трън и по КАНД № 531/2016г. по описа на Административен съд-Перник. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

За разликата от 600лева до пълния претендиран размер-1000лева, искът като недоказан следва да се отхвърли.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща вреди от отменения по съответен ред акт. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-27.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ППри този изход от делото е основателна претенцията на ищеца за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 306лв. /триста и шест лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска /296лв./.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите–Кюстендил, със седалище и адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с ЕИК 000261961 да заплати на Б.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие по обжалване на наказателно постановление № 250 от 04.08.2016г. издадено от директора на РДГ-Кюстендил отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 82/2016г. по описа на районен съд-Трън, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-27.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 600/шестотин/ лева до пълния предявен размер от 1000.00/хиляда/ лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите–Кюстендил, със седалище и адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с ЕИК 000261961 да заплати на Б.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 306 лв./триста и шест лева/ представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ:/п/