Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 257

 

Гр. Перник,10.10.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 379 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.П.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000337 от 25.05.2017 година, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен и противоречи на материалния закон, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2017 година жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник редовно призован не се явява,  представлява се от главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2017 година младши автоконтрольор ***в присъствието на свидетеля ***съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 993991 на А.П.Г. с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 25.05.2017 година в 00:30 часа в гр. Перник, по ул. „Петко Каравелов“ с посока на движението от ул. „Г. С. Раковски“ към ул. „Струма“ управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег.          ***, като при извършената проверка с техническо средство алкотест „Дрегер 7410“ с № 0021 е установено наличие на алкохол в размер на 1,09 промила, както и мирис на алкохол на водача. При проверката не са установени други нарушения. С АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На водача е издаден талон  за медицинско изследване № 0425419 от 25.05.2017 година за ЦСМП Перник.

Със съставянето на АУАН са иззети свидетелство за управление на МПС № 28264649, КТ № 5505683 и СРМПС част 2 № 181972895 и 2 броя рег. табели с № *** от настоящия жалбоподател.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Видно от Заповед № 313з-436 от 08.03.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ - виж т.1.2.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000337 от 25.05.2017 година началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник  на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. , т. 4, т. 5, буква а, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-436 от 08.03.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.2. Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се прилага принудителна административна прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство алкотест „Дрегер 7410“ с № 0021, като техническото средство е отчело 1,09 промила алкохол.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол над 0.5 промила, а именно 1.09 промила, която е установена по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено наличието на алкохол, както и начина на установяване, така и конкретното МПС /марка, модел и рег. номера/. АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив, в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение бл.                   № 993991 от 25.05.2017 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, като регистрацията на ППС е прекратена за срок от 6 месеца. В тази връзка е неоснователно наведено възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, поради неопределянето на срок на принудителната мярка.

Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение                № 3466 от 30.03.2006 година, постановено по адм. дело № 10163/2015 година на V отделение, Решение № 12333 от 8.10.2012 година, постановено по адм. дело № 2711/2012 година, VII отделение и Решение № 15040 от 14.11.2013 година, постановено по адм. дело № 5245/2013 година, VII отделение.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172,             ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Г. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000337 от 25.05.2017 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: