Решение по Административно дело 386/2017г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 314

гр. Перник, 23 октомври 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Иванка Искренова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 386/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Т.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез пълномощника си адвокат А.Д. *** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Регионална дирекция по горите-Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. “България” № 33, да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 1000 лв., представляващи сторени от ищеца разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар по АНД № 128/2016г. по описа на Районен съд-Трън и разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар по КАНД № 197/2017г. по описа на Административен съд-Перник. Твърди, че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорари представлява последица от незаконосъобразното наказателно постановление № 355/11.10.2016г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил.

В исковата молба, с която е сезиран съда се сочи, че с Решение № 9/01.03.2017г., постановено по АНД № 128/2016г. по описа на Районен съд-Трън, съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 355/11.10.2016г. на Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил, с което наказателно постановление на ищеца е наложено административно наказание-глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД, като така постановеното от въззивния съд решение е било потвърдено с Решение № 178/23.05.2017г. по КАНД № 197/2017г. по описа на Административен съд-Перник. Ищецът изтъква, че в хода на производството по оспорване на наказателното постановление пред въззивния съд и пред касационния е направил разноски за адвокатски хонорари в размер на 1000 лв., което обстоятелство се установява от сключените договори за правна помощ от 28.11.2016г. и от 11.04.2017г.. Сочи още, че е заплатил на посочените две дати в брой вписаните в договорите за правна помощ суми.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 1000,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 128/2016г. на Районен съд-Трън в размер на 500 лв. и по КАНД № 197/2017г. по описа на Административен съд-Перник в размер на 500лв.. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от 07.08.2017г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

Ответникът-Регионална дирекция по горите-Кюстендил, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Антимова моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно прави искане да се определи обезщетение като същото се съобрази с извършената адвокатска помощ и с действителната и правна сложност на производството и се присъди минимален размер. Съображения в тази връзка са изложени и в представения писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание. По размер предлага да се уважи до минималния такъв посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 128/2016г. на Районен съд-Трън, се установява, че с НП № 355 от 11.10.2016г. директора на РДГ-Кюстендил е наложил на Т.И.К. на основание чл. 83ж, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча глоба в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение на чл. 58, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от същия закон.

Наложеното административно наказание, обективирано в наказателното постановление е било обжалвано и е отменено с решение № 9 от 01.03.2017г. постановено по АНД № 128/2016г. по описа на Районен съд-Трън. Пред районен съд-Трън, ищеца К. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. А.Д. ***, съгласно пълномощно от 28.11.2016г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 28.11.2016г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Трън е в размер на 500 лева. Недоволен от решението на въззивния съд е останал настоящия ответник, който е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт. С решение № 178 от 23.05.2017г., по КАНД № 197/2017г., състав при Административен съд-Перник е оставил в сила решението на районен съд-Трън. Решението е влязло в сила на 23.05.2017г. Пред Административен съд-Перник, ищеца К. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат, съгласно пълномощно от 11.04.2017г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 11.04.2017г. възнаграждение за един адвокат по делото пред Административен съд-Перник е в размер на 500 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Регионална дирекция по горите-Кюстендил е юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 355 от 11.10.2016г., издадено от директора на РДГ-Кюстендил, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД №2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е отменено. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 28.11.2016г. ищецът е възложил на адв. А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд-Трън по обжалване наказателно постановление № 355 от 11.10.2016г., приложен по АНД № 128/2016г. по описа на Районен съд-Трън. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвоката се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ-Кюстендил пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 500 лв. Видно от данните по делото пълномощникът е изготвил жалба против наказателното постановление и е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.

С договор за правна защита и съдействие от 11.04.2017г. ищецът е възложил на адв. А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Административен съд-Перник по КАНД № 197/2017г.. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което съгласно направеното отбелязване в договора е заплатено в брой при подписването му. Адвоката е изготвил отговор по касационната жалба, явил се е откритото съдебно заседание и е пледирал за отхвърляне на касационната жалба.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на РДГ-Кюстендил ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил общата сума от 1000 лв. за процесуално представителство по АНД образувано пред районен съд-Трън в размер на 500лв. и по КАНД образувано пред Административен съд-Перник във връзка с обжалване на решението на районен съд-Трън от ответника по настоящия иск в размер на 500лв..

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № 128/2016г. на районен съд-Трън, че наказателно постановление № 355/11.10.2016г. е отменено като незаконосъобразно. Решение № 178, постановено по КАНД № 197/2017г. на Административен съд-Перник е влязло в сила на 23.05.2017г..

Не се споделят просторно изложените съображения на ответника свързани с това, че наказателното постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице. Следващото възражение на ответника е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява суми, заплатени по сключени договори за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

С отговора на исковата молба, а и хода по същество ответника прави искане и пледира обезщетението да се определи съразмерно на извършената от адвоката правна помощ и да се приведе към минимален размер. Аналогичано становище дава и участвалият по делото представител на Окръжна прокуратура-Перник. По отношение на това искане състава намира следното:

Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление издадено от ответника се явява причинена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. В същото време за основателно се приема възражението на ответника по делото, чийто съображения се преценяват като такива за прекомерност. По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (Решение № 5174 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2016 г., III о.).

ССъгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Делото пред районен съд-Трън е от административно наказателен характер. Административното наказание е глоба в размер на 200лв.. Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което адвокатът се е явил, т.е. не се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Делото не представлява фактическа и правна сложност. При това положение и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по АНД № 128/2016г. на Районен съд-Трън следва да е в размер на 300 лв., тъй като наложеното административно наказание с наказателното постановление е глоба в размер на 200 лв. и делото не представлява фактическа и правна сложност. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от настоящия ищец пред първоинстанционното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изхождайки от размера на „глобата“ и от обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Ето защо, то следва да бъде намалено до 300лв., и приведено в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като искането на ищеца за разликата над 300лв. до 500лв. следва да бъде отхвърлено като недоказано.

По КАНД № 197/2017г., по описа на Административен съд-Перник адв. А.Д. своевременно е изготвил отговор по касационната жалба и осигурил на ищеца процесуално представителство. Пълномощник се е явил в съдебното заседание и е пледирал. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване. При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на ищеца работа по касационното производство-изготвяне на писмен отговор и явяване в съдебно заседание-уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. се явява прекомерно. На лице са предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК за частично намаляване на разноските, направени от настоящия ищец в касационното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 300лв., като искането на ищеца за разликата над 300лв. до 500 лв. следва да бъде отхвърлено. /Решение № 332 от 4.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 2807/2015г., III г. о., ГК/.

Следва да се отбележи, че практиката на ВКС, на която се позова адвокат пълномощника на ищеца не е еднозначна с оглед образуваното Тълкувателно дело № 1 / 2017г. ОСГК, относно присъждане на адвокатски възнаграждения в наказателния процес.

Въз основа на изложеното се приема, че предявеният иск е основателен. Същият е доказан в размер на 600лева. Представлява обезщетение, съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - "справедлив и обоснован размер" и е обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения при ангажирането на адвокат по АНД № 128/2016г., по описа на Районен съд-Трън и по КАНД № 197/2017г. по описа на Административен съд-Перник. Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

За разликата от 600лева до пълния претендиран размер-1000лева, искът като недоказан ще се отхвърли.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща имуществени вреди от отменения по съответен ред акт. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-07.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ППри този изход от делото е основателна претенцията на ищеца за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 306лв. /триста и шест лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска /296лв./.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите–Кюстендил, със седалище и адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с ЕИК 000261961 да заплати на Т.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие по обжалване на наказателно постановление № 355 от 11.10.2016г. издадено от директора на РДГ-Кюстендил отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-07.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 600/шестотин/ лева до пълния предявен размер от 1000.00/хиляда/ лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите–Кюстендил, със седалище и адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с ЕИК 000261961 да заплати на Т.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 306 лв. /триста и шест лева/ представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: /п/