Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

гр. Перник, 31 октомври 2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря И.И. на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 393 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.С.С., с ЕГН **********,*** против Заповед № 17-0249-000108/07.08.2017г. на началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от некомпетентен орган, както и че е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя адв. В.Б.,*** поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорения акт.

Ответникът по жалбата-Началник на Районно управление-Брезник към ОД на МВР-Перник редовно призован не изпраща представител и не взима отношение по оспорването.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0249-000108/07.08.2017г. на началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник е връчена на жалбоподателя на 07.08.2017г.. Жалба срещу заповедта е постъпила при ответника на 09.08.2017г.. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя.

Действията на непълнолетния жалбоподател, изразяващи се в подаване на жалба срещу административния акт изрично са потвърдени от законния му представител, както и изрично е потвърдено упълномощаването на адвокат, обективирано в представено по делото пълномощно от 07.08.2017г.. С оглед изложеното жалбата, като процесуално допустима ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 07.08.2017г. началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която наложил по отношение на собственика, /настоящ жалбоподател/ на мотоциклет „Пиаджо „Скипър С-150“ с рег. № РК0220Х година прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, за това, че на 06.08.2017г., около 18.45ч. управлява ППС без да притежава СУМПС и никога не му е издавано.

Със заповедта са иззети регистрационните табели на ППС-то.

В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване на административно нарушение, нито има позоваване на такъв.

В административната преписка е налице съставен акт за установяване на административно нарушение срещу Б.Н.Б. за това, че на 06.08.2017г. управлява мотоциклет „Пиаджо „Скипър С-150“ с рег. № РК0220Х без да притежава СУМПС и никога не му е издавано, с което е извършил административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи.

По делото е представена и Заповед № 313з-436 от 08.03.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на районните управления при ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000108/07.08.2017г. началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник е постановил на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, а именно свидетелство за управление на МПС № 283340400, за категория АМ и А1, издадено от ОД на МВР-Перник на 01.08.2017г., валидно до 01.08.2027г.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим Административно процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че: -тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; -налагат се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията; -прилагат се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага насобстевик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление–за срок от 6 месеца до една година.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи. С тази заповед Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които да прилагат мерките по чл. 171 от ЗДвП. Това, което министърът има компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, е да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие да прилагат принудителни административни мерки. С оглед на това т. 2 на Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. не е акт, който може годно да делегира правомощия на директора на ОД на МВР, още по-малко да оправомощи този директор да пределегира възложени му правомощия. При това положение тази заповед не може да послужи за установяване на компетентостта на издателя на акта, така като е посочено в оспорения акт. Властта на директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно в случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313з-436 от 08.03.2017г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да издават заповеди по реда на глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат принудителни административни мерки. Именно това е заповедта, която оправомощава началника на РУ да издаде тази заповед с принудителна мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. Изписаната друга заповед в титулната част на акта не влече нищожност на акта доколкото е налице по делото и валидната заповед за оправомощаване. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед страда от отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма, но не съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, като мотиви не могат да се извлекат от документите, приложени по административната преписка. Поради изложеното се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка са: управление от страна на жалбоподателя, на 06.08.2017г., около 18.45г. в гр. Брезник на собствено му МПС- мотоциклет „Пиаджо „Скипър С-150“ с рег. № РК0220Х без да притежава СУМПС и никога не му е издавано. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се приема, че жалбоподателят притежава свидетелство за управление на МПС № 283340400, за категория АМ и А1, издадено от ОД на МВР-Перник на 01.08.2017г., валидно до 01.08.2027г.. С оглед на това не са налице фактически основания, който да могат да се подведат под съответна правна норма, която да е била нарушена от жалбоподателя и съответно за това административно нарушение да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Липсата на установено административно нарушение по ЗДвП, с адресат жалбоподателя, лишава ответника от правомощието му да състави заповед, с такова съдържание. Липсата на препратка или позоваване на съставения АУАН от 06.08.2017г. от страна на издателя на оспорената заповед не може да се преодолее по пътя на съдебния контрол и така да се подмени волята на издателя. След като волята на органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС непритежаващ свидетелство за управление същата следва да бъде зачетена така както е изразена. Наличието на неспорими доказателства, че жалбоподателят е правоспособен водач и същият притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и то е валидно към дата-06.08.2017г., мотивират състава да приеме, че изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая пълната липса на фактически основания, не може да се преодолее чрез посочването на правната норма, на която се издава акта. Това е така, защото принудителната административна мярка, която е целял да наложи издателя предвижда няколко самостоятелни фактически състави. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление–за срок от 6 месеца до една година. Всяка една от тези хипотези води до издаване на мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна, т.е. следва изрично да се напише за кое административно нарушение се налага конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на административно нарушение и липсата на фактически основания водят и до нарушение на материалният закон, защото принудителни административни мерки се постановяват само за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Административно нарушение не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Изложеното мотивира състава да приеме, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материално правните разпоредби.

С оглед всичко изложено се приема, че жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000108/07.08.2017г. на началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник  ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.С.С. - Заповед № 17-0249-000108/07.08.2017г. на началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/