Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. Перник, 23 октомври 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 493/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от А.В.А., с ЕГН **********,*** против заповед рег. № 313з-1448 от 07.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материално правните разпоредби. Иска заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 29.09.2017г. пълномощника на жалбоподателя адв. Б. пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответника по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Звезделина Василева оспорва жалбата. Пледира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

Жалбоподателя А.В.А. заема длъжността "младши автоконтрольор ІI-ра степен" в група "Охранителна полиция“ към Районно управление-Радомир при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник.

Съгласно ежедневна ведомост за 18-ти срещу 19-ти април 2017г. А. е бил дневна смяна от 08.00ч. до 20.00ч. на 18.04.2017г. и заедно с Д.Г. са осъществявали наряд със служебен автомобил с ДК № РК0003АН. Автомобилът не е оборудван с АИС ВПК.

На 18.04.2017г., началникът на РУ-Радомир прегледал записите от камерите от изградена система за видеонаблюдение на територията на гр. Радомир. Приел, че А.А. и Д.Г., осъществяващи наряд с АПП 447 в 16.56ч спират лек автомобил „Мерцедес“, тъмен на цвят. Водачът бил с отнето свидетелство за управление на МПС и лице от АКК. Служителите не извършили проверка, а след кратък разговор освободили водача. Констатациите му са обективирани в докладна записка с рег. № 328р-5597/2017г. от 24.04.2017г.

Въз основа на докладната записка Директора на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по изнесеното, видно от негова заповед № 313з-840/28.04.2017г..

В справка рег. № 313р-6057 от 11.05.2017г. проверяващите са предложили да се образува дисциплинарно производство по 205, ал. 1 от ЗМВР срещу двамата служители, с оглед достатъчно данни за извършени нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 282, ал. 1 от НК.

Със заповед № 313з-903 от 12.05.2017г. Директора на ОД на МВР-Перник отново е разпоредил проверка по изнесеното в докладна записка рег. № 328р-5597/2017г. и по изнесеното в справка рег. № 313р-6057 от 11.05.2017г. и е назначил състав на комисия, която да направи цялостна проверка. Заповедта е връчена на жалбоподателя.

В изпълнение на заповедта № 313з-903 от 12.05.2017г., комисията е извършила проверка.

С писмо рег. № 1158-4766 от 12.06.2017г. жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения във връзка с осъществен от него на 18.04.2017г. контакт с ЛПОИ.

С рег. № 313р-7133 от 07.06.2017г. обяснения от жалбоподателя постъпват при комисията. В тях се сочи, че въпросното МПС не е спирано, не е правена проверка, поради което и не е докладвано. По отношение на лицето, с което е проведен разговор посочва, че началника на РУ-Радомир две седмици след случая му е казал, че това е лице от активния криминален контингент. Обясненията са приети от председателя на комисията, видно от положена върху тях резолюция с дата и подпис.

Резултатите от проверката, комисията е обективирала в Справка рег. № 313р-7718 от 22.06.2017г.. Проверяващите след преглед на файлове с видео записи от камера да видео наблюдение монтирана в гр. Радомир, при училище “Арх. Зиновий“ за дата 18.04.2017г. са установили, че на 18.04.2017г., в 16.33ч. по ул. „Милан Грънчаров“ в посока от ж.к. „НОЕ“ към центъра на града се движи л.а. „Мерцедес“, като на кръстовището с ул. „Батемберг“ се включва и продължава движение по нея. Пред училище “Арх. Зиновий“ мерцедесът спира и паркира. В същото време и в същата посока от ул. „Батемберг“ преминава и служебния автомобил /в който е бил жалбоподателя и Д.Г., който също паркира пред училището. Водачът на мерцедес-а излиза от неговия автомобил и се насочва към патрулния автомобил. Двамата служители излизат от патрулния автомобил и провеждат разговор с продължителност от около 1.45минути. След това служителите потеглят по ул. „Батемберг“, а лицето се насочва пеша към входа на училището и след около минута се връща при автомобила си и потегля. От така описаното проверяващите са приели, че е осъществено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като служителите на автопатрула не са изготвили докладна записка в края на работната смяна относно спряното от тях ППС. Предложили са да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят е запознат с констатациите на проверяващите на 04.07.2017г., видно от отбелязване направено върху справката.

По делото няма данни да са му искани обяснения, нито да е изслушван във връзка с предявеното му дисциплинарно нарушение.

Със Заповед № 313з-1448 от 07.08.2017г., Директора на ОД на МВР-Перник за виновно нарушаване на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 10.08.2017г..

В хода на съдебното дирене по искане на защитата се допусна събиране на гласни доказателства. Разпитания по делото свидетел Д.П.Г. е бил в състава на наряда на 18.04.2017г.. Категоричен е, че не са спирали за проверка въпросното МПС, нито са подавали сигнал за спиране със стоп-палка или пък светлинен или звуков сигнал. Лицето, което е дошло при тях не го е познавал, не му е извършвал никаква проверка и поради това и не е докладвано в дежурната част.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка, както и от събраните по делото гласни доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал.1 АПК и от страна, адресат на акта. Индивидуалния административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата ще се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед отговаря на изискванията по чл. 210 от ЗМВР. Издадена е в надлежната писмена форма, посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Има изложени мотиви. С оглед на това не се възприемат доводите на защитата свързани с неспазване на установената форма, поради което и не са налице основания за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Настоящият състав намира, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, които са от категорията на съществените. Доводите в тази връзка са следните:

Съгласно чл. 206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е даване възможност на служителя да се защити в най-пълен обем пред ДНО като представи обяснение относно конкретно вменено му дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство.

В конкретния случай, при налагане на дисциплинарното наказание е нарушен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване, респ. приемане на писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си, императивно вменено в ЗМВР, а именно, че писмените обяснения или изслушването на служителя става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. В случая обясненията, които се сочи да са приети са дадени на 07.06.2017г.. Те са поискани от комисията, по въпроси които не са залегнали и не са установени в справката. Тези обяснения са изготвени много преди изготвяне на обобщената справка, в която е установено нарушението. След запознаване със справка рег. № 313р-7718 от 22.06.2017г., което е станало на 04.07.2017г., видно от собственоръчно отбелязване върху нея от жалбоподателя не са искани обяснения, нито се сочи да е проведено изслушване. Липсват данни и доказателства, от които да е видно, че служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения във връзка с предложението на комисията да бъде санкциониран с порицание. Такава покана не му е отправена и до датата на издаване на заповедта. Заповедта е издадена на 07.08.2017г., т. е. задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не е реализирано преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност за обяснения по конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка решение Решение № 10225 от 3.10.2016г. на ВАС по адм. д. № 8693/2015г.; Решение № 8015 от 30.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 3228/2015г.; Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2017 г., 5-членен с-в. С оглед на това се приема, че заповедта е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

На следващо място дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В случая, е напълно неясно какво е трябвало да направи жалбоподателя от свое име, с оглед на това, че констатациите и установяванията са за двамата служители. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР обхваща неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., които разпоредби касаят спиране на водачи на МПС за проверка, в конкретно разписани хипотези. В случая от доказателствата по делото се приема, че жалбоподателя, в качеството му на наряд за пътен контрол не е осъществил „спиране“ на водач на МПС, с оглед вложеното съдържание в чл. 170, ал. 2 от ЗДвП-не е подавал ясен сигнал със стоп-палка, не е включена червена светлина, нито е подавал сигнал само с ръка. След като не е осъществил „спиране“, то за него не възниква и задължение да докладва. От мотивите на справката се установява, че и проверяващите не са установили фактическа обстановка свързана със „спиране на МПС-то“, тъй като то е било паркирано. Поради това изписаните дословно текстове на инструкцията не могат да се приемат за описание на извършеното нарушение, доколкото в случая липсва изпълнително деяние-„спира“. След като не е налице спиране на МПС по регламентирания ред не може да се приеме, че е налице нарушение на цитираните текстове от наредбата и съответно да се приеме, че е налице нарушение на служебната дисциплина и неизпълнение на служебни задължения. Не се възприема тезата на пълномощника на ответника, че тези текстове от инструкцията говорят за всяко спряло ППС. От вложеното смислово съдържание в нормите на чл. 58 от инструкцията следва еднозначен извод, че използваната глаголна форма на глагола „спира“ означава действие, извършващо се в сегашно време, а именно МПС, на което е даден сигнал за спиране да преустанови движението по пътната мрежа на страната. В тази връзка ще се посочи, че Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е издадена по силата на законовата делегация на чл. 30, ал. 2 от ЗМВР във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи и същата би могла да послужи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, ако ответника успешно бе доказал извършено от жалбоподателя действие-„спиране на водач на МПС“. С оглед на това се приема, че заповедта е материално незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Доводите на пълномощника на ответника, че жалбоподателят, съвместно с колегата си е разговарял необосновано дълго пред училище, с лице, от криминалния контингент и на което било отнето свидетелството за управление на МПС са резонни. Въпреки липсата на писмени доказателства в тази връзка, по разбиране на състава е недопустимо и правно нетърпимо служители на ответника да не разпознават такива лица или да се правят, че не ги познават, както и да не извършат проверка на документи по реда на чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Преценката за какво деяние да се наложи дисциплинарно наказание е само на дисциплинарно наказващия орган и съдебната проверка се свежда до това дали е осъществено конкретно предявено дисциплинарно нарушение.

Въз основа на изложеното се приема, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от пълномощника на жалбоподателя. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 500 (петстотин) лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 07013 от 22.08.2017г..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А.В.А. заповед рег. № 313з-1448 от 07.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на А.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/