Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

гр. Перник, 31.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 494 по описа за 2017 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д.П.Г., с адрес: ***, срещу заповед с рег. №313з-1449/07.08.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, издадена на основание чл. 204, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във вр. с чл. 58, ал. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.) във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е издаден при липса на съответната компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди липса на посочени в заповедта фактически и правни основания за издаването й, липса на данни по преписката, относно начина на установяване на процесното дисциплинарно нарушение, необсъждане на възраженията му, дадени под формата на обяснение, непредоставена му възможност за запознаване със съдържанието на преписката за налагане на дисциплинарно наказание, липса на мотиви в обжалваната заповед съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради липса на изложени фактически основания за издаването й. Последното жалбоподателят сочи да е ограничило съществено процесуалното му право на защита, както и да е препятстващо преценката относно приложимия материален закон. От административния съд жалбоподателят иска да отмени заповедта като незаконосъобразна, както претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Областна дирекция на МВР - Перник, редовно призован за насроченото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт В.. Пледира законосъобразност на оспорената заповед, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон е приложен правилно.

Административен съд - Перник, като обсъди изложените в жалбата доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят, е държавен служител в структурите на МВР и към настоящия момент заема длъжност младши инспектор, младши автоконтрольор ІІ степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП към ОДМВР - Перник. Към датата на извършване на процесното дисциплинарно нарушение същият е заемал длъжност „полицай“ в група „ОП“ в Районно управление (РУ) - Радомир към ОДМВР - Перник.

Съгласно ежедневна ведомост за 18 срещу 19 април 2017 г., Г. е бил дневна

смяна от 08:00 часа до 20:00 часа на 18.04.2017 г., като заедно с мл. инспектор А. В. А. - мл. автоконтрольор ІІ степен в група „ОП“ към РУ - Радомир са осъществявали наряд със служебен автомобил с рег. №РК **** АН. Автомобилът не е оборудван с автоматизираната информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол ” (АИС „ВПК“).

На 18.04.2017 г. началникът на РУ – Радомир, прегледал записите от камерите на изградената система за видеонаблюдение на територията на гр. Радомир. При прегледа на записите е установено, че А. А. и Д.Г., осъществяващи наряд с АПП 447 в 16:33 часа, спират лек автомобил „***“, тъмен на цвят, с водач - лице с отнето свидетелство за управление на МПС и лице от АКК. Служителите не извършили проверка, а след кратък разговор освобождават водача. Констатациите на Началника на РУ – Радомир, са обективирани в докладна записка с рег. №328р-5597/24.04.2017 г.

Въз основа на докладната записка Директорът на ОДМВР – Перник, е разпоредил проверка по изнесеното от нарочно назначена комисия, видно от негова заповед № 313з-840/28.04.2017 г.

От справка с рег. №313р-6057/11.05.2017 г. е видно, че комисията предлага да се образува дисциплинарно производство по 205, ал. 1 от ЗМВР срещу двамата служители, с оглед наличието на достатъчно данни за извършени нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Със заповед №313з-903/12.05.2017 г. Директорът на ОДМВР – Перник, отново е разпоредил проверка по изнесеното в докладна записка рег. № 328р-5597/2017 г. и в справка рег. № 313р-6057/11.05.2017 г., като е определил съставът на комисия, която да направи цялостна проверка. Заповедта е връчена на жалбоподателя.

В изпълнение на заповедта № 313з-903/12.05.2017 г., комисията е извършила проверка.

С покана рег. №1158-4765/12.06.2017 г. от жалбоподателя са поискани писмени обяснения във връзка с осъществен от него на 18.04.2017 г. контакт с ЛПОИ.

С рег. № 313р-7135 от 07.06.2017 г. пред комисията постъпват обяснения от жалбоподателя, които последният сочи да са във връзка с вече дадени такива на 02.05.2017 г. във връзка с докл. записка УРИ - №328р-5597/26.04.2017 г. В тях се сочи, че въпросното МПС не е спирано и проверка не е правена. По отношение на лицето, с което е проведен разговор посочва, че последният се е приближил към патрулния автомобил с въпрос дали паркирането в участъка е забранено, на което е получил отговор да не паркира автомобила пред входа на училището. Обясненията са приети от председателя на комисията, видно от положена върху тях резолюция с дата и подпис.

Резултатите от проверката комисията е обективирала в Справка рег. №313р-7718/22.06.2017 г. Проверяващите, след преглед на файлове с видео записи за дата 18.04.2017 г. от камера за видеонаблюдение, монтирана в гр. Радомир при училище “Арх. Зиновий“, установили, че на 18.04.2017 г., в 16.33 ч. по ул. „Милан Грънчаров“ в посока от ж.к. „НОЕ“ към центъра на града се движи л.а. „Мерцедес“, като на кръстовището с ул. „Батенберг“ се включва и продължава движението по нея. Пред училище “Арх. Зиновий“ МПС-то спира и паркира. В същото време и в същата посока от ул. „Батенберг“ преминава и служебният автомобил (в който е били жалбоподателят и А. А.), който също паркира пред училището. Водачът на „Мерцедес“-а излиза от автомобила и се насочва към патрулния автомобил. Двамата служители излизат от патрулния автомобил и провеждат разговор с продължителност от около 01:45 минути. След това служителите потеглят по ул. „Батенберг“, а лицето се насочва пеша към входа на училището и след около минута се връща при автомобила си и потегля. От така описаното проверяващите са приели, че е осъществено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя, тъй като служителите на автопатрула не са изготвили докладна записка в края на работната смяна относно спряното от тях ППС. Предложено е налагането на дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят е запознат с констатациите на проверяващите на 04.07.2017 г., видно от отбелязване направено върху справката.

По делото няма данни да са му искани обяснения, нито да е изслушван във връзка с предявеното му дисциплинарно нарушение.

Със Заповед № 313з-1449 от 07.08.2017 г., на Директора на ОДМВР - Перник Д.Г. е наказан за това, че на 18.04.2017 г. между 16:33 и 16:34 часа в гр. Радомир, ул. Милан Грънчаров, съвместно с мл. инспектор А.В.А. - мл. автоконтрольор ІІ степен в група „ОП“ към РУ - Радомир към ОДМВР - Перник, са спрели МПС - лек автомобил „Мерцедес“ (черен на цвят), управляван от криминално проявено лице, като на спряното МПС не е била извършена проверка и не е докладвано за топва по установения ред. Това нарушение е квалифицирано като виновно нарушаване от страна на Д.Г. на изискванията, регламентирани в чл. 58, ал. 1 и 2 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. във вр. с чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, като на основание разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е определено и наложено процесното дисциплинарно наказание.

В хода на съдебното дирене по искане на защитата се допусна събиране на гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел, А. В. А., е бил в състава на наряда на 18.04.2017 г. Категоричен е, че не са спирали за проверка въпросното МПС, нито са подавали сигнал за спиране със стоп-палка или пък светлинен или звуков сигнал. Твърди, че не познава лицето, което е дошло при тях, не му е извършвана никаква проверка и поради това и не е докладвано в дежурната част.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка, както и от събраните по делото гласни доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК, съдът приема жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР директорът на ОДМВР е оран, компетентен да налага наказания по чл. 197 от ЗМВР. Не е налице основание за отмяна на заповедта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната в настоящото производство заповед отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма, посочени са извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата по извършване на нарушението, доказателствата, въз основа на които същото е установено, нарушените от служителя разпоредби и правното основание за налагане на наказанието, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок заповедта може да бъде обжалвана. Заповедта съдържа изложени мотиви. С оглед това доводите на защитата, за немотивираност на заповедта не се възприемат. Не са налице основания за отмяна на заповедта в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

При извършената служебно проверка за съобразяване на административнопроизводствените правила, съдът установи допуснати от дисциплинарнонаказващия орган съществени нарушения, допуснати в производството по налагане на дисциплинарно наказание. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини същият не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е даване възможност на служителя да се защити в пълен обем пред наказващия го орган, като представи обяснение относно конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство.

В конкретния случай при налагане на дисциплинарното наказание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е нарушен. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението, императивно вменено му от ЗМВР, а именно: приемането на писмените обяснения или изслушването на служителя да става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Обясненията, които се сочи да са приети в проверяваното дисциплинарно производство, са дадени на 02.05.2017 г., като с обяснението вх. №313р-7135/07.06.2017 г. Г. само потвърждава изнесеното в предходното обяснение. Това обяснение обаче е поискано от комисията по въпроси, които не са залегнали и не са установени в справката, тъй като същата е изготвена след това. Т.е. обясненията не се отнасят до установеното със справката нарушение и направеното със същата предложение за налагане на дисциплинарно наказание. След запознаване със справка рег. №313р-7718/22.06.2017 г., което е станало на 04.07.2017 г. видно от собственоръчното отбелязване върху нея от страна на жалбоподателя, от последния не са искани обяснения, нито се установява да е проведено изслушване. Липсват данни и доказателства, от които да е видно и, че служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения или да бъде изслушан във връзка с предложението на комисията да бъде наказан дисциплинарно с „порицание“. Такава покана не му е отправяна и до датата на издаване на заповедта - 07.08.2017 г. С това дисциплинарнонаказващият орган, както не е съобразил императива на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, така и е ограничил правото на защита на служителя, комуто е вменено да е извършил дисциплинарно нарушение с процесния фактически състав. Непредоставянето на възможност на наказания служител да даде обяснения по конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение №10225/3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. №8693/2015 г.; Решение №8015/30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №3228/2015 г.; Решение №5615/4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. №2085/2017 г., 5-членен с-в.) Изложеното обосновава извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

На следващо място: Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото от служителя деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение същия. В случая, както от мотивите на заповедта, така и от данните в цялата преписка, не става ясно какво е трябвало да направи жалбоподателят от свое име, като се вземе предвид факта, че констатациите по преписката са и за двамата служители от АП, а в заповедта конкретно неизпълненото от Г. задължение не е индивидуализирано с оглед обстоятелствата. Посочената за нарушена норма на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР обхваща неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че служителят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г., които разпоредби касаят спиране на водачи на МПС за проверка в конкретно разписани хипотези и последващи действия на проверяващите в някои от тези или в други хипотези. В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят, в качеството му на наряд за пътен контрол, не е осъществявал „спиране“ на водач на МПС по смисъла на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, в който смисъл е и правилото на чл. 61 от Инструкцията, а именно, не е подавал ясен сигнал със стоп-палка, не е включена червена светлина, нито е подавал сигнал само с ръка, както и е не подаван сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. След като не е осъществил „спиране“, то за служителя не е възниквало и задължение да докладва. От мотивите на справката се установява, че и проверяващите не са установили фактическа обстановка, свързана със „спиране“ на МПС-то, тъй като то е било паркирано. Поради това изписаните дословно в заповедта текстове на инструкцията не могат да се приемат за описание на извършеното нарушение, доколкото в случая липсва установено осъществяването на изпълнително деяние „спира“. След като не е налице спиране на МПС по регламентирания ред, не може да се приеме, че е налице нарушение на цитираните текстове от Инструкцията и съответно да се приеме, че е налице нарушение на служебната дисциплина и неизпълнение на тези конкретно служебни задължения. Не се възприема тезата на пълномощника на ответника, че тези текстове от инструкцията, в хипотезата на ал. 2 на чл. 58, не указват начина на спиране на ППС. Същите не указват начина на спиране, но указват какво е действието на служителите, назначени в наряд за пътен контрол, и това действие е „спират“. Начина на спиране е указан в чл. 61 от Инструкцията. От вложеното смислово съдържание в нормите на чл. 58 и чл. 61 от Инструкцията следва еднозначен извод, че използваната форма на глагола „спира“ означава действие, извършващо се в сегашно време, а именно - на МПС, на което е подаден сигнал за спиране, да преустанови движението си. Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г. е издадена по силата на законовата делегация на чл. 30, ал. 2 от ЗМВР във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Същата е годно правно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, ако ответникът успешно бе доказал извършването на вмененото на жалбоподателя действие - „спиране“ на водач на МПС. Но този елемент от обективна страна на процесното дисциплинарно нарушение по делото не бе доказано да се е осъществил. Така деяние, с посочения от наказващия орган фактически състав, който на свой ред да се припокрива и с признаците на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, не бе доказано да е извършено от Г.. Изложеното обосновава извод, че заповедта освен процесуално- е и материално незаконосъобразна, поради което е налице отменително основание и в условието на чл. 146, т. 4 от АПК.

Ето защо следва да се приеме, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, както и че при издаването й е нарушен материалният закон. Оспореният административен акт следва да се отмени поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на производството разноски общо в размер на 510 (петстотин и десет) лв., от които 10 (десет) лв. държавна такса за образуване на производството и 500 (петстотин) лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 предл. 2 АПК, Административният съд - гр. Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед с рег. №313з-1449/07.08.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, с която на младши инспектор Д.П.Г., младши автоконтрольор ІІ степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП към ОДМВР - Перник, за извършено дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на Д.П.Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лв. разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/