Р Е Ш E Н И Е

№ 315

гр. Перник, 26 октомври 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 498/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалбата на Г.Н.П., с адрес *** против Заповед № 17-1158-000667 от 19.08.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети документи СРМПС № 007897303 и два броя рег. табели PК 3167ВН.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради, което се явява незакосъобразен административен акт. Иска се от съда да отмени изцяло атакуваната заповед и да се присъдят направените по делото разноски

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Е.Т. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата и пледира да се отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата-Началник група сектор „пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт З.В. Оспорва жалбата и излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и се позовава на относимите материално правни разпоредби. С оглед на това пледира, жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед № 17-1158-000667 от 19.08.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна е връчена на жалбоподателя на 25.08.2017г.. Жалба срещу заповедта е постъпила директно в Административен съд-Перник на 01.09.2017г.. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 19.08.2017г. младши автоконтрольор А.Г. и в присъствието на свидетеля М.С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, бл. № 199850 на Г.Н.П., за това, че на 19.08.2017г., в 09.36ч. в гр. Перник, управлява собствения си лек автомобил по ул. Ленински проспект с посока към ул. Ю. Гагарин до ГПЧЕ“Симеон Радев“, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и че свидетелството за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност-06.04.2017г.. Съставен е акт за установяване на административно нарушение за установено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на настоящият жалбоподател са иззети свидетелството за регистрация на МПС, контролния талон и регистрационните табели на автомобила.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи.

По делото е представена и Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП, конкретно посочени длъжностни лица, между които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000667 от 19.08.2017г. началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник е постановил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, а именно свидетелство за управление на МПС № 283340688, издадено от ОД на МВР-Перник на 22.08.2017г., валидно до 22.08.2027г.

Делото е основано само на писмени доказателствени средства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и въз основа на тях излага фактическите си констатации.

В хода на процеса се постановени изрично определение за отделяне на спорното от безспорното и се прие за безспорно, че жалбоподателят е правоспособен водач и никога не е губил правоспособността си да управлява моторно превозно средство. Страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил служби за контрол по Закона за движение по пътищата между които са и Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР, от своя страна и изхождайки от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП разполага с правомощието да оправомощи длъжностни лица, който да налагат принудителни мерки. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед №313з-1464/08.08.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която са определени длъжностни лица, в това число и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да издават принудителни административни мерки. Оспорваната заповед е издадена от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник. С оглед на това се приема, че издателят на заповедта притежава необходимата материална, териториална и времева компетентност да налага принудителни административни мерки разписани в глава шеста на ЗДвП, в това число и такава по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В случая, оспорената заповед е издадена от началник група, чиято компетентност е установена от приложената по делото заповед на директора на ОД на МВР-Перник. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обословят отмяната и на самостоятелно основание. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед обаче е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, предл. 1 от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно, че водачът е управлявал собствения си автомобил със свидетелство за управление № 234700767, което е с изтекъл срок-06.04.2017г., т.е. невалидно към датата на проверката. Между страните няма спор, а и това се прие за безспорно, че жалбоподателят е придобил правоспособност на водач на МПС, категория "В" и "М" по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност, т.е. същият е правоспособен водач. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, до такива, на които същото е отнето по съответния ред, поради лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. При това положение независимо, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е изтекло към датата на проверката водачът не е бил лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. Фактът, че лицето е управлявало МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде приравнен на приетата от административния орган липса на правоспособност, т.е. на непритежаване на СУМПС. По разбиранията на състава целта на законодателната промяна, извършена с новоприетата разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е не налагане на ПАМ на лице, което е с невалидно СУМПС, поради пропускане на срока за издаване на ново такова, а налагане на ПАМ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Затова и оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон.

Оспорената заповед е издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Като доказателство по делото е представено от жалбоподателя новоиздадено СУМПС, включително и за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство към момента на проверката.

Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, налагайки ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото. Лишава го от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на 6 месеца при положение, че междувременно, макар и веднага след издаване на заповедта същият се е снабдил с валидно свидетелство, удостоверяващо правото му да управлява МПС от вида на това с прекратена регистрация. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС означава, че същият отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, поради което в качеството си на водач той не представлява опасност за движението по пътищата. При това положение се приема, че оспорената заповед е постановена в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК и същата не съответства на целта на Закона за движение по пътищата, а именно да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови управление на моторни превозни средства от неправоспособни водачи.

Пълномощника на ответника застъпва тезата, че за да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП трябва да има управление на МПС без свидетелство за управление, в това число без валидно свидетелство за управление. Позовава се на практика на административни съдилища Добрич, Враца, Пловдив, Сливен, в които е направен извод, че управляването на моторно превозно средство със свидетелство за управление, което удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без свидетелство по смисъла на ЗДвП. В тази връзка ще се отбележи, че практиката на административните съдилища Варна, Пазарджик, Кюстендил, Шумен и др. е в противоположна посока. Настоящия състав се позова и възприема доводите изложени в Решение № 6402 от 30.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 9624/2015г., Решение № 8326 от 19.06.2014г. на ВАС по адм. д. № 2404/2014г., в които е прието, че принудителната административна мярка по  чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП/отм./-без свидетелство за управление се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ (в случаите по чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП) и когато водачът е неправоспособен и изначално не притежава СУМПС. Тази принудителна мярка е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС. Също така ще се посочи, че свидетелството за управление на моторно превозно средство в хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП не се изземва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, което означава, че водача е правоспособен.

Въз основа на изложеното заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000667 от 19.08.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от пълномощника на жалбоподателя адвокат Е.Т. и е придружено със списък на разноските. Същото разгледано по същество е основателно. До приключване на съдебното дирене не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което се дължи произнасяне по всички разноски заявени за репариране. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 268 от 20.09.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.П. Заповед 17-1158-000667 от 19.08.2017г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Г.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 510/петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/