Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

гр. Перник, 06.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Е. Иванова

при съдебния – секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 346 по описа на съда за 2017 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Е.В.Й., чрез адв.Л.Л.,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000505 от 12.07.2017 г. издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник. С заповедта на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС, собственост на жалбоподателката за срок от 6 месеца. При оспорването се навеждат доводи за незаконосъборазност на обжалвания административен акт, тъй като неправилно е приложена законовата разпоредба по отношение на констатираните с АУАН факти и обстоятелства. Жалбоподателката твърди, че водачът на МПС-то притежава СУМПС за съответната категория, поради което е правоспособен водач, макар да му е било отнето към момента на проверката.

Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2017 г., лек автомобил „***” с ДК №РК****ВМ е управляван от А. А. Д., без да притежава съответното СУМПС. На водачът е съставен АУАН №780/12.07.2017 г., в който е установено, че автомобилът е управляван по път 603, кръстовището за с.Лесковец в посока с.Радибош, без да притежава съответното СУМПС. Констатирано е, също така, че МПС-то е собственост на Е.В.Й.. В АУАН е посочено, че водача няма валидно свидетелство . В същия акт е вписано, че водачът е без СУМПС.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Видно от Заповед № 313з-436 от 08.03.2017 г. на Директора на ОД на МВР Перник, на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник съответните длъжностни лица /конкретно посочени/.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000505 от 12.07.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, тъй като настоящият жалбоподател е предоставил за управление собственото си МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил Началника на група в сектор „Пътна полиция“, в качеството му на ръководител на служба за контрол по ЗДвП към Областна дирекция на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗПАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът между страните по делото се свежда до това правилно или не е приложен материалният закон. Според изложената от адв. Л. защитна теза, към момента на установяване на нарушението А.Д. е бил правоспособен водач, поради което неправилно в АУАН и наложената ПАМ, административинят орган се е позовал на чл.150 от ЗДвП, а не на чл.150а от ЗДвП.

Настоящият състав не възприема изложените в подкрепа на тази теза аргументи. Безспорно е, че според чл.150 от ЗДвП, МПС следва да се управляват от правоспособни водачи, които надлежно удостоверяват тази си правоспособност чрез свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. Водачите на МПС при определени хипотези могат да бъдат лишени от право да управляват МПС. Ограничаването на тази правоспособност може да се осъществи по два начина-по съдебен ред с присъда-чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК и по административен ред чрез налагане на административно наказание – чл.13, б. „в“ от ЗАНН. От доказателствата по делото е видно, че на Александър Димитров с НП № 14-0328-000451/22.10.2014 г. е наложено административно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От изготвената справка от ответника е видно, че СУМПС е отнето на 05.10.2014 г. по силата на АУАН №Р130643/05.10.2014 г. и е възстановено на 09.10.2017 г. Към момента на установяване на процесното нарушение – 12.07.2017 г., лицето А. Д. е било лишено от право да управлява МПС по административен ред и му е било отнето СУМПС.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП, "прекратяване на регистрацията на ППС" се налага на собственик, който управлява моторно ………..и на собственик, чието МПС е управлявано от лице непритежаващо съответното свидетелство за управление ….“.

В настоящия случай, СУМПС на водача на МПС – А. Д., е отнето от органите на МВР на 05.10.14 г., в изпълнение на наложено административно наказание с НП №14-0328-000451/22.10.2014 г. издадено от Началник РУП към ОД на МВР-Перник, поради лишаването му от право да управлява МПС за определен срок. Или, до изтърпяване на наложените му с последната наказания, не е налице и правоспособност щом е отнето правото да управлява МПС по съдебен ред, което сочи на осъществен състав на нарушение на чл. 150 ЗДвП, както правилно е приел и ответният орган. Съгласно чл. 150 ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, какъвто оспорващият не е бил до изтърпяване на наказанието по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Следователно, при наличието на материалноправните предпоставки от чл. 171, т.2а ЗДвП, правилно е приложена оспорената ПАМ. В случая е спазена и целта на ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като е безспорно по делото, че към момента на установяване на нарушението на чл. 150 ЗДвП, на А. Д. е наложено административно наказание лишаващо го от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. При предоставянето на лек автомобил „***” с ДК №РК****ВМ за управление на А. Д., собственикът му не се е съобразил с това лишаване, поради което правилно е бил санкциониран с налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а ЗДвП. ПАМ, която е наложена по този ред е превантивна и преследваната с нея нормативна цел е да се предотврати извършване на ново нарушение на правилата за движение по пътищата чрез управление на ППС от оспорващия при условията на изтърпявано от него административно наказание "лишаване от право да управлява МПС", наложено му предвидения в ЗАНН ред. Ето защо, настоящият състав приема, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка, са се осъществили, което е в съответствие и с нормативната идея за ПАМ изведена както от общия чл. 22 ЗАНН, така и от специалния чл. 171 ЗДвП.

Разноски своевременно са поискани само от процесуалния представител на жалбоподателката, но с оглед изхода на делото не се дължи присъждане на такива.

Мотивиран така съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Й., с адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000505 от 12.07.2017 г. издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/