Р Е Ш Е Н И Е

№ 319

Гр. Перник, 14.11.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 347 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на А.А.Д. с ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице № 131 от 12.07.2017 година на полицейски орган при Районно управление Радомир – ***на длъжност младши инспектор при Районно управление Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в РУ Радомир. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат ***от САК, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът – полицейски орган при Районно управление Радомир към ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане от 08.08.2017 година на настоящия съдебен състав по делото е представено от Районна прокуратура Радомир заверено копие от цялата административна преписка по издадената Заповед за задържане на лице № 131 от 12.07.2017 година.

От представената административна преписка се установява, че на 12.07.2017 година на основание чл. 212, ал. 3 /чл. 356, ал. 2, чл. 362, ал. 2/ от НПК е започнато бързо производство № 179 по описа на РУ Радомир за 2017 година, по повод съобщение от ОДЧ при РУ Радомир за съставен АУАН на А.А.Д., с ЕГН: ********** от гр. ***, който на 12.07.2017 година, около 18.10 часа на път ІІІ-603, при кръстовището за с. Лесковец, община Перник, с посока на движение към с. Радибош, община Радомир е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ***(собственост на ***, с ЕГН: ********** от гр. Радомир) в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 16-0328-000769 от 20.10.2016 година на ОД на МВР Перник, връчено му на 23.03.2017 година и влязло в сила на 31.03.2017 година – престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

С Постановление от 17.07.2017 година в качеството на обвиняем е привлечен и разпитан А.А.Д. с ЕГН ********** ***, в присъствието на упълномощени от него защитници – адвокат ***от САК и адвокат Красимира Чакова от САК.

С Постановление от 18.07.2017 година, прокурор при Районна прокуратура Радомир не е уважил направените възражения от защитниците на обвиняемия, но е констатирал непълноти при извършеното разследване, дал е писмени указания и е върнал бързото производство за доразследване. Бързото полицейско производство е било изпратено на Районна прокуратура Радомир на 19.07.2017 година с искане за преобразуването в дознание, поради фактическата му сложност и прокурор при Районна прокуратура Радомир е постановил разследването по досъдебно производство № 179/2017 година по описа на РУ Радомир да се извърши по общия ред, съгласно сроковете предвидени в чл. 234, ал. 1 от НПК.

С мнение за предаване обвиняемия за съд от 09.08.2017 година старши разследващ полицай *** е постановила ДП № 179/2017 година по описа на РУ Радомир да се изпрати на Районна прокуратура Радомир с мнение за предаване на съд на обвиняемия А.А.Д. с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка ал. 1 от НК.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която се установява, че настоящия жалбоподател има издадено СУМПС на 21.07.2014 година, валидно до 21.07.2024 година, с отнети 24 контролни точки и издадени множество наказателни постановления, фишове и ЗППАМ, както и отнемане на СУМПС и възстановяване на същото. От представената справка се установява, че СУМПС на настоящия жалбоподател към датата на издаване на оспорената заповед – 12.07.2017 година е бил с отнето СУМПС, считано от 05.10.2014 година, съответно на 09.10.2017 година е възстановено отнетото СУМПС.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице № 131 от 12.07.2017 година на полицейски орган при Районно управление Радомир – ***– младши инспектор при РУ Радомир на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на А.А.Д. за срок от 24 часа.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжност младши инспектор при РУ Радомир, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна.

Съгласно посоченото в оспорената заповед правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“ по смисъла на чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателя е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, видно от бързо производство № 179 по описа на РУ Радомир за 2017 година. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая в периода на задържането са снети са обяснения и е извършен личен обиск на жалбоподателя. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. В случая след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни образуваното бързо производство № 179 по описа за 2017 година на РУ Радомир, с постановление на прокурор при РУ Радомир е извършено по общия ред, съгласно предвидените срокове в чл. 234, ал. 1 от НК. Следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК /условия за образуване на наказателно производство/.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по – малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на А.А.Д., е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

В тази връзка са напълно неоснователни възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства. , тъй като такива са посочени към административната преписка, от които е направено предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай такива се съдържат в административната преписка и най – вече в бързо производство № 179 по описа за 2017 година на РУ Радомир, от които събрани доказателства е налице предположение /съмнение/, че жалбоподателя е съпричастен към извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, и е поискал адвокатска защита. С оглед на това следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 6 138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13 194 по описа за 2015 година на V отделение.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал Заповед за задържане на лице № 131 от 12.07.2017 година на полицейски орган при Районно управление Радомир – ***– младши инспектор при РУ Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на А.А.Д. за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебно разноски следва да се остави без уважение.

Ответната страна не претендира разноски, поради което настоящия съдебен състав не следва да се произнася.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Д. с ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице № 131 от 12.07.2017 година на полицейски орган при Районно управление Радомир – ***на длъжност младши инспектор при Районно управление Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в РУ Радомир, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: