Р Е Ш Е Н И Е

№ 345

гр. Перник, 27 ноември 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар Иванка Искренова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 504/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 146 и сл. от АПК. 

Производството по делото е образувано по жалба на И.С.М., с ЕГН **********, с адрес *** против решение № 340110 от 18.08.2017г. на директор на ТП на НОИ-Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-44 от 21.07.2017г. и по същество е потвърдено разпореждане № 340110 от 01.07.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С последното в производство по пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО е преизчислена, считано от 01.07.2017г. пенсията на жалбоподателя.

С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Доводите са, че при преизчислението на пенсията длъжностното лице не взело в предвид периода от 30.09.2004г. до 31.12.2004г. и поради този пропуск се получава разлика в размер на около един лев между размера изчислен в разпореждането и размера изчислен от жалбоподателя. Предвид изложеното, жалбоподателя счита, че решението, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице е незаконосъобразен акт, с който е допуснато нарушение при изчисление на пенсията му.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и сочи, че с невзимане предвид на посочения времеви период и неначисление на увеличение на пенсията за този период това променя следващите изчисления. Счита, че тази разлика ще оказва влияние и за следващите години, като ще рефлектира неблагоприятно върху него. В хода по същество пледира жалбата да бъде уважена.

Ответникът по жалбата-директорът на Териториално поделение-Перник на Националния осигурителен институт за процесуален представител изпраща юк. Й.С.. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № ********** на И.С.М. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, считано от 30.09.2004г., по чл. 74, ал. 1 от КСО. От същата дата му е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № ********** от 01.07.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето е преизчислена на основание пар. 53, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КСО/2015 г. и ПМС № 116 от 22.06.2017г., считано от 01.07.2017г. до пожизнено.

Срещу разпореждането е депозирана пред директора на ТП-Перник към НОИ жалба. В нея се сочи, че пенсията му за инвалидност поради общо заболяване е изчислена с 1.01лв. по-малко и иска да се коригира вместо определен размер от 413.20лв. да се разпореди да получава 414.21лв..

С решение № 340110 от 18.08.2017г. директорът на ТП на НОИ-Перник е разгледал жалбата и я е отхвърлил. Изложил е доводи, че преизчислението, обективирано в разпореждането на длъжностното лице е извършено в съответствие на пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО.

Срещу решението е депозирана жалба вх. № 1012-13-60 от 28.08.2017г..

По делото е приета и представена цялата административна преписка свързана с преизчисляване и осъвременяване на пенсията на жалбоподателя. Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Доводите за това са следните:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

По правото:

Оспореното решение на директора на ТП-Перник към НОИ е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето производство акт е мотивиран. Същият съдържа както фактически, така и правни основания. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и до разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, издало разпореждане № ********** от 01.07.2017г.. При произнасянето си, то се е позовало изцяло на пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО и ПМС № 116/22.062017г. и е преизчислило, считано от 01.07.2017г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Поради тази причина се приема, че оспорения акт е мотивиран. Дори да има процесуално нарушение, то е несъществено и не може да породи отмяна на акта на това основание. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на проведеното административно производство съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Производството е служебно и не се налага органът да бъде сезиран за да се дължи произнасяне. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства. Въз основа на всички тези производствени действия и позовавайки се на тях, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е обосновало крайният си извод и е преизчислило пенсията на жалбоподателя. Определеният размер е по-благоприятен за жалбоподателя. От своя страна по-горестоящия орган е разгледал жалбата в съответствие с чл. 117 от КСО и е постановил акт, с който е отхвърлил жалбата. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност, не се констатират основания, които да доведат до отмяна на оспорения акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Правните разпоредби, свързани с предпоставките за отпускане и изменение на различните видове пенсии, както и за определяне на техния размер се съдържат в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Съгласно пар. 53, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на КСО, пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1-ви юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ от КСО. Това преизчисляване не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, а се изразява в ново преизчисляване на първоначално определения размер на пенсията, съгласно разпоредбите на КСО. Определянето на размера на пенсията е уреден конкретно в разпоредбите на чл. 70 от КСО, когато се касае за пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл. 75 от КСО, когато се касае за пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В случая и въз основа на възприетата по-горе фактическа обстановка се установява, че на жалбоподателят с разпореждане № ********** е отпусната пожизнено пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, считано от 30.09.2004г., по чл. 74, ал. 1 от КСО.

По силата на пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО/2015г. пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. При преизчисляване на пенсията от значение са индивидуалният коефициент, средно месечния осигурителен доход, от който се изчислява пенсията и осигурителния стаж до дата на инвалидизиране. В случая индивидуалния коефициент е 1.637 и е формиран при спазване на разпоредбите на чл. 70 от КСО, като е умножен със средно месечния осигурителен доход за страната за м. 09.2004г. до м. 08.2004г. /т.е. за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията/ е 297.87лв. и е получен дохода за изчисляване на пенсията-487.61лв. или 297.87х1.637=487.61лв.. Осигурителния стаж на жалбоподателя до дата на инвалидизиране-10.07.2001г./ЕР на ТЕЛК/ е 39г. и 5месеца и съгласно чл. 11 от Закона на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017г. процента по чл. 70, ал. 1 от КСО е 1.126 сто. Осигурителния стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО е 44.38%.. Въз основа на това и съгласно чл. 75 от КСО, доходът за изчисляване размера на пенсията-487.61лв.х44.38%=216.40лв., така както е получил и пенсионния орган в разпореждането. Това е новият преизчислен размер на пенсията, по смисъла на пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО. Този нов размер на пенсията, видно от разпореждането е преминал през съответните осъвременявания по чл. 100 от КСО и през преизчисления.

Преизчисляването на пенсиите на основание пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО от 2015г., за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, а се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията с посочената по-висока тежест на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който след това автоматично се начисляват всички други извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане или преизчисляване на пенсията до настоящия момент.

Спорния въпрос по делото е свързан с периода от 30.09.2004г. до 31.12.2004г., който период според жалбоподателя е следвало отделно, самостоятелно да се преизчисли с коефициент 1.07 през 2006г. и така след поредните годишни осъвременявания и преизчислявания да се получи сумата от 414.68лв., вместо определения от пенсионния орган размер от 413.20лв. за личната му пенсия за инвалидност за общо заболяване. Изхождайки от нормативната база пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията. То, следователно в случая пенсията за инвалидност за общо заболяване е отпусната до 31 декември и следва да се преизчисли, следващата година, така както е сторено в случая от органа. Следващата година, след отпускане на пенсията, т.е. 2005г. и видно то разпореждането е начислил коефициент 1.07, с който е осъвременена отпусната пенсия или 216.40лв.х1.07=231.55лв.. Предложения вариант за преизчисление на пенсията за различни времеви периоди не кореспондира с вложеното съдържание на пар. 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КСО и няма правна възможност преизчисление на едно правно основание да се извършва два пъти годишно.

Въз основа на изложеното и като взе предвид, че формален спор между страните не съществува както относно индивидуалният коефициент, който е 1.637, така и относно средно месечния осигурителен доход, за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията-30.09.2004г. /м.09.2003г.-м.08.2004г./- 297.87лв, така и относно осигурителния стаж до инвалидизирането, нито се спори за дохода, получен за изчисляване на пенсията-487.61лв. се приема, че пенсионният орган правилно и в съответствие с материално правните разпоредби е определил размера на пенсията за инвалидност за общо заболяване.

По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на И.С.М. против решение № 340110 от 18.08.2017г. на директор на ТП на НОИ-Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-44 от 21.07.2017г. и по същество е потвърдено разпореждане № ********** от 01.07.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване ще се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяна на акта. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед на което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора ответника по делото има право на разноски. Искането е направено своевременно. Ответникът в съдебното производство се представлява от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на  чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Размерът на възнаграждението се определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.М. против решение № 340110 от 18.08.2017г. на директор на Териториално поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 01.07.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

ОСЪЖДА И.С.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: //