Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

гр. Перник, 10.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 505 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Е.П.С., чрез адв. К.С.,***, офис № 10, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000120 от 21.08.2017 г. издадена от Началник група РУ Радомир при ОД на МВР Перник. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС, собственост на жалбоподателката за срок от 6 месеца. При оспорването се навеждат доводи за незаконосъборазност на обжалвания административен акт, тъй като неправилно е приложена законовата разпоредба по отношение на констатираните с АУАН факти и обстоятелства. Жалбоподателката твърди, че контролните органи не са установили управление на МПС от Петър Методиев Попов; мястото, където е било паркирано МПС не съответства на описаното местонахождение в заповедта, както и, че не е допуснала управление на МПС, защото по същото време не е била на мястото, където е осъществена проверката.

Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група РУ Радомир при ОД на МВР Перник, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2017 г., лек автомобил „***” с ДК № РК****АА е управляван от П. М. П., без да притежава съответното СУМПС. На водача е съставен АУАН серия Д №199001/19.08.2017 г., в който е вписано, че автомобилът е управляван П. в гр. Радомир, на кръстовището на ул. „ ***“ и ул. „****“ в посока на движение ул. „Рилска“ към ул. „****“, без да притежава съответното СУМПС. Констатирано е, също така, че МПС-то е собственост на Е.П.С.. В АУАН е посочено, че водачът не представя СУМПС, а от справка с ОДЧ, се установява, че на същия не е издавано такова.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Видно от Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 г. на Директора на ОД на МВР Перник, на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник съответните длъжностни лица /конкретно посочени/.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000120 от 21.08.2017 г. на Началник група РУ Радомир при ОД на МВР Перник на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, тъй като жалбоподателката е предоставила за управление собственото си МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил Началника на група РУ Радомир, в качеството му на ръководител на служба за контрол по ЗДвП към Областна дирекция на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗПАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът между страните по делото се свежда до това правилно или не е приложен материалният закон. Според изложената от процесуалния представител на жалбоподателя защитна теза, към момента на установяване на нарушението П. М. П. не е управлявал процесното МПС. В този смисъл не са налице фактически основания за налагане на принудителната административна мярка.

Настоящият състав не възприема изложените в подкрепа на тази теза аргументи. В подкрепа на твърденията, че автомобилът е управляван от трето лице не са представени доказателства. Безспорно е, че според чл.150 от ЗДвП, МПС следва да се управляват от правоспособни водачи, които надлежно удостоверяват тази си правоспособност чрез свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. От доказателствата по делото е видно, че на П. не е издавано СУМПС и същият не се води на отчет в ОД на МВР Перник, като правоспособен водач. От изготвената справка от ответника е видно, че към момента на установяване на процесното нарушение – 19.08.2017 г., лицето не притежава необходимата правоспособност, удостоверена по надлежния ред, за да управлява МПС.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП, "прекратяване на регистрацията на ППС" се налага на собственик, който управлява моторно ………..и на собственик, чието МПС е управлявано от лице непритежаващо съответното свидетелство за управление ….“.

В настоящия случай,е установено, че П. П. не е правоспособен водач, което налага извода, че същият не може да управлява МПС, което сочи на осъществен състав на нарушение на чл. 150 ЗДвП, както правилно е приел и ответният орган. Съгласно чл. 150 ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, какъвто оспорващият не е бил към дата 19.08.2017 г.

Съставеният АУАН не е оспорен от жалбоподателя по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Същият има характер на официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е установил противното на констатациите в АУАН. Поради което изложеното при оспорването се възприема само като защитна теза.

Не се споделят и изложените твърдения, че не е ясно по отношение на кой автомобил е приложена ПАМ. Изрично в АУАН и в атакуваната заповед е вписано, че се отнасят за „***”, с рег.№РК****АА.

Следователно, при наличието на материалноправните предпоставки от чл. 171, т.2а ЗДвП, правилно е приложена оспорената ПАМ. В случая е спазена и целта на ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. При предоставянето на лек автомобил „***” с ДК №РК****АА за управление на П. М. П., собственикът му не се е съобразил с обстоятелството, че лицето не притежава свидетелство за управление, поради което правилно е бил санкциониран с налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а ЗДвП. ПАМ, която е наложена по този ред е превантивна и преследваната с нея нормативна цел е да се предотврати извършване на ново нарушение на правилата за движение по пътищата чрез управление на ППС от оспорващия. Ето защо, настоящият състав приема, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка, са се осъществили, което е в съответствие и с нормативната идея за ПАМ изведена както от общия чл. 22 ЗАНН, така и от специалния чл. 171 ЗДвП.

Разноски своевременно са поискани само от процесуалния представител на жалбоподателката, но с оглед изхода на делото не се дължи присъждане на такива.

Мотивиран така съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.С., с адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000120 от 21.08.2017 г. издадена от Началник група РУ Радомир при ОД на МВР Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п /