Р Е Ш Е Н И Е
град Перник, 27 ноември 2017г.
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
С
при
участието на секретаря Иванка Искренова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 526 по описа за 2017 година на Административен съд-Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, обл. Перник срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000137 от
07.09.2017г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ-Радомир към ОД на
МВР-Перник. Със заповедта на основание чл.
171, т.2а и чл.
22 от ЗАНН е наложена на Т. принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № РК4845ВМ за срок от 6 месеца до 1
година.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и е
немотивирана. Определения срок от 6 месеца до 1 година е неопределен и като
такъв лишава акта от разпоредителна част. С оглед на това се иска оспорената
заповед да се прогласи за нищожна, алтернативно се прави искане за отмяната й
като незаконосъобразна.
Ответникът-мл.
автоконтрольор в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, чрез гл. юрисконсулт Звезделина
В. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила и се позовава на материалноправните
разпоредби. По отношение на срока счита, че същият следва да се приведе към
минимума посочен в закона.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
По допустимостта:
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0328-000137
от 07.09.2017г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ-Радомир към ОД на
МВР-Перник е
връчена на жалбоподателя на 06.09.2017г.. Жалба срещу заповедта е депозирана в
деловодството на Административен съд-Перник на 20.09.2017г.. С оглед на това същата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е
процесуално допустима и ще се разгледа
по същество.
По фактите:
На 06.09.2017г. младши автоконтрольор Кирил Владимиров в
присъствието на свидетеля Радослав Стоилов съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. №
103672 на А.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес ***, за това, че на 06.09.2017г., в 22.30ч. в гр. Радомир, на ул.
„Райко Даскалов“ преди кръстовището с улица „Иван Соколов“ с посока гр.
Кюстендил управлява собствения си лек
автомобил Форд Ескорт с рег. № РК 4845ВМ под въздействие на алкохол. След
извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN-0098
уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 1.71 на хиляда. На водача е
издаден и талон за медицинско изследване № 0425158 и е придружен до ФЦСМП. Т. е
отказал да даде кръвна проба. Съставен е
акт за установяване на административно нарушение бл. № 103672 от 06.09.2017г.
за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН на жалбоподателя са иззети свидетелството за управление на МПС,
свидетелството за регистрация на МПС, контролния талон и регистрационните
табели на автомобила.
Съставеният АУАН е подписан
от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.
С протоколно определение № 226 от 21.09.2017
г. по НОХД № 365/2017г. по описа на Районен съд-Радомир е одобрено споразумение
за прекратяване на наказателното производство, с което жалбоподателят е признат
за виновен в това, че на 06.09.2017г., в 22.30ч. в гр. Радомир, на ул. „Райко Даскалов“ преди
кръстовището с улица „Иван Соколов“ с посока на движение от гр. Перник към гр.
Кюстендил, управлявал собствения си лек
автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № РК 4845ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта 1.71 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
с № ARDN-0098-престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК. За това
престъпление на жалбоподателя са наложени наказания: "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца,
изпълнението на което на основание чл.
66, ал.1 от НК е отложено за срок от
3 години и на основание чл.
343г от НК във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, считано от
06.09.2017г.-дата, на която е иззето свидетелството за управление на МПС с АУАН
№ 103672, съставен от мл. автоконтрольор Кирил Владимиров.
По делото е представена
Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във
връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството
на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните
структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична
полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция
на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2,
т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
По делото е представена
и Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на
Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4
от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Глава
Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни
лица, между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите от сектор Пътна полиция
в РУ при ОД на МВР.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0328-000137 от 07.09.2017г., издадена от мл. автоконтрольор при
РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник е постановил на основание чл. 171, т. 2а- прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
При така установените
факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК достигна до следните правни изводи:
По
правото:
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка
същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Не се споделят
изложените аргументи на адвокат пълномощника, касателно заповед № 8121з-48 от
16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи. На първо място с тази заповед
Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал
правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за
движение по пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл.
171 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма законова
компетентност да издава заповеди, с които да прилага принудителни
административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които
да прилагат мерките по чл. 171 от ЗДвП. Това, което министърът има
компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП, е да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи
органите, които имат правомощие да прилагат принудителни административни мерки.
С оглед на това т. 2 на Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. не е акт, който може
годно да делегира правомощия на директора на ОД на МВР, още по-малко да
оправомощи този директор да пределегира възложени му правомощия. Тази заповед
не служи за установяване на компетентостта на издателя на акта. Властта на
директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни
мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1
ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни
лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно в
случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед
№ 313з-1464 от 08.08.2017г. директорът
на определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи
конкретно посочена длъжност, между който и младши автоконтрольорите да издават
заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста
от ЗДвП и именно това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице нейн
издателя да издаде тази мярка. С оглед на това се приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства.
В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. С оглед
на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството по издаването на обжалваната заповед
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния
орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се
оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват
извод за незаконосъобразност на административния акт.
В случая за неоснователни се приемат доводите, аргументирани с липсата на посочване
в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа
на който е наложена санкцията по чл. 171, т.2а. Действително, в тази част на
заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“,
но това по разбиране на настоящият състав не е съществено процесуално
нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна, както и да доведе до самостоятелно основание за
прогласяването й за нищожна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното
с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то съдът
приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, не представлява
съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето АУАН и заповедта за
налагане на ПАМ, жалбоподателят е имал
възможност да разбере, че е допуснал нарушение на ЗДвП,
от което следва, че и наложената ПАМ е на основание ЗДвП. Този пропуск не е довел до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя
извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.
Не се споделя и тезата, че заповедта била антидатирана. Това оплакване относно начина на връчване на заповедта е относимо към допустимостта, но не и към основателността на жалбата и не е свързано с процесуално нарушение. С оглед изложеното по-горе не се констатират основания, които да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в съответствие и с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.
171, т.2а от ЗДвП, посочена като
правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок
от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
По делото не е спорно, че на 06.09.2017г., около 22.30часа, в град Радомир жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № РК 4845ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 1.71 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с № ARDN-0098. Това се установява както от съставения акт за установяване на административно нарушение № 103672 от 06.09.2017г., така и от протоколно определение № 226 от 21.09.2017 г. по НОХД № 365/2017г. по описа на районен съд-Радомир. С оглед на това се приема, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя, тъй като същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила.
В
случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на
процесната ПАМ.
В
ЗДвП изрично е предвидено прилагането на
точно такава ПАМ за точно такова по вид
поведение, като същата се прилага без оглед и независимо от понесената
наказателна отговорност. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока
степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното
движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в
съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил
принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа
принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението
на правните норми, които субектът, техен адресат, не желае да изпълни
доброволно.
Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е в размер от шест месеца до една година. Именно, в това е с
порът
по делото-дали в ПАМ, административният
орган е определил срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС.
Срокът на действие на тази принудителна
административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането и със
срок-от шест месеца до една година.
Административният орган не е съобразил това и е изписал дословно срока от
закона. Така определеният срок е неясен и
може да породи спорове относно изтичането му, поради
което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен. Доколкото в случая са безспорно установени материалноправните предпоставки за
налагане на процесната ПАМ и е посочено правното
основание за издаването й се приема, че следва да се измени срока на същата и
да се определи срок на действие на ПАМ-от 6 /шест/ месеца, което е законовия
минимум. Този срок е най-благоприятен за жалбоподателя и е посочен и в
оспорената заповед. Така определения
срок напълно кореспондира с лишаването му от право на управление на МПС
по НАХД № 365/2017г. и посредством него се постига целта на закона. С оглед възможността за изменение на ПАМ, ВАС се е
произнасял с решения по АД № 7145/2004г., АД № 7781/2012г.; АД № 9490/2014г..
При този изход на спора на
жалбоподателя не се следва присъждане на разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдия Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0328-000137 от 07.09.2017г., издадена
от мл. автоконтрольор при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, с която на А.А.Т., с
ЕГН **********, с адрес *** е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, КАТО ОПРЕДЕЛЯ СРОК НА
ДЕЙСТВИЕ на принудителната административна мярка от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14
– дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Съдия: /п/