О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. Перник, 27. 11. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Любомир Луканов
като
разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 584/2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на К.Д.В.
с адрес ***, срещу резолюция № 560613**** от 18.10.2017г., издадена от директора
на ТП – гр. Перник към Националния осигурителен институт (НОИ).
Жалбоподателят излага
съображения, че оспорената резолюция е постановена при допуснати от
административния орган съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че с разпоредбата на
чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е регламентирана
възможност за спиране на производството по чл. 117 от КСО. Твърди, че контролното
производство по чл. 117, ал. 3 от КСО е специално по смисъла на чл. 22, т. 1 от
АПК. Поддържа също, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК, тъй като не е осъществен фактическия състав на тази норма и липсва
една от законовите предпоставки. Иска процесната резолюция № 560613**** от 18.10.2017г.
да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира разноски. Не представя
списък на разноските.
Ответникът по жалбата – директор
на ТП-гр.Перник към НОИ представя административната преписка и не изразява
становище по жалбата. Не претендира разноски. Не представя списък на
разноските.
Административен съд Перник,
след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложените с
административната преписка по делото и неоспорени от страните доказателства се
установява, че със заявление вх. № 2113-13-273 от 07.04.2017 г. по описа на
ответника, К.Д.В. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението са приложени
документи свързани с осигурителен стаж и доход.
С разпореждане № 560613****
от 21.07.2017г. на ръководител пенсионно осигуряване („ПО“) в ТП – гр.Перник на
НОИ, на основание чл. 69б, ал.2 от КСО му е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 30.08.2017 г. В. подал
жалба с вх. № 1012-13-61 до директора на ТП – гр. Перник на НОИ срещу
разпореждането за отказ, като е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения акт.
С писмо изх. № 1042-13-104#1
от 04.09.2017 г. пенсионните органи на основание чл. 108а от КСО са
сезирали Районна прокуратура Перник за извършване на проверка по представените
от жалбоподателя документи за осигурителен стаж и доход във връзка с отпускане
на пенсията. Поискано е съдействие за установяване на обективната истина.
Приложени са копия на представените пред административния орган документи.
От удостоверение №
2308/16.10.2017г. по описа на РП Перник, заведено с вх. № 1042-13-104#3 на същата дата по описа на ТП – гр.
Перник към НОИ, се установява, че на производство в 01 РУ ОД МВР – гр. Перник
се намира досъдебно производство № 754/2017г. по описа на управлението,
образувано с постановление на РП Перник от 05.10.2017г. за престъпление по
смисъла на чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. С това удостоверение ТП –
гр. Перник на НОИ е уведомено, че досъдебното производство не е приключило и се
намира на производство в 01 РУ ОД МВР – гр. Перник.
Директорът на ТП – гр.Перник
към НОИ приел, че са налице основанията по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на производството по издаване на
решението по чл. 117, ал.3 от КСО и постановил
резолюция № 560613**** от 18.10.2017г., с която е спрял административното
производство по жалба вх. № 1012-13-61 от 30.08.2017 г. срещу разпореждане № 560613****
от 21.07.2017г. на длъжностното лице по „ПО“ до произнасяне на компетентните
органи.
Недоволен от последния
акт на ТП-гр.Перник към НОИ, В. депозира разглежданата от съда жалба, с
инкорпорирани в нея доводи за незаконосъобразност.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Производството по раздел
IV на глава
десета от АПК е особено съдебно производство по обжалване на
отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл.
54, ал. 5 и чл. 202 от АПК по реда
на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на
административен акт.
Редът за обжалване,
регламентиран в раздел IV на глава десета от АПК,
включва разпоредбите на чл. 197 - чл. 202 и регламентира, че жалбата може да се
подаде в 14-дневен срок от съобщаването, жалбата се подава чрез
административния орган, който изпраща преписи от жалбата на останалите страни в
административното производство като им дава възможност за подаване на писмени
възражения в 7-дневен срок; след изтичане на този срок жалбата, заедно с копие
от административната преписка, становището на административния орган и
възраженията, се изпраща на съда; жалбата се разглежда в закрито заседание; в
едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение, с
което я отхвърля или отменя отказа (респективно акта); определението може да се
обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство;
по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния
орган и за лицата, участвали при обжалването.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от
АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд, от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от
оспорването й. Видно от известие за доставяне ИД PS 2300 00I1BI Y, приложено по преписката, съобщението за
процесната резолюция е връчено на жалбоподателя на 20.10.2017 г., а жалбата е
подадена чрез административния орган на 26.10.2017 г., видно от входящия индекс
(лист 1 от делото), при което следва, че е спазен преклузивния срок по чл. 197 от АПК.
Съдът приема, че оспорваната резолюция е
издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и
териториална компетентност.
Разпореждане № 560613**** от 21.07.2017г.
на длъжностното лице по „ПО“ в ТП – гр. Перник към НОИ е такова по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и задължително
подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ,
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО,
а на съдебно обжалване подлежи решението на последния - чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО (в
приложимата редакция изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.,
бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането.
КСО не урежда мълчаливо потвърждаване на
разпореждането от ръководителя на ТП на НОИ, както е напр. уредбата в чл. 156, ал.4 от ДОПК
при данъчното производство. Правната фигура на мълчаливия отказ, уредена от
общите правила на чл. 58, ал. 1 от АПК
има за цел решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е
сезиран административния орган и при неговото бездействие.
Мълчалив отказ е относим и приложим при
непроизнасянето в срок на компетентния административен орган, комуто е
предоставено правомощие да издава първичен административен акт – арг. от чл. 58 от АПК и се намира в глава пета „Издаване на
административни актове“. В специалното пенсионно производство такъв орган е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ - ръководителя по „ПО“, съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО.
По-горестоящият административен орган, какъвто в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО е
ръководителя на ТП на НОИ, е длъжен да се произнесе по подадената пред него
жалба в едномесечен срок, който е инструктивен. При непроизнасяне на органа, би
се стигнало до преграждане по-нататъшния път на защита на заинтересованото
лице, тъй като на съдебно обжалване подлежи именно неговото решение, а не и
отказът да се произнесе по жалбата. КСО е специален закон и предвиденото с посочената
норма административно обжалване на разпореждането на ръководителя по „ПО“ и
постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ в
едномесечен срок са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО.
С оспорената пред съда резолюция №
560613**** от 18.10.2017г., директорът на ТП-гр.Перник към НОИ, като горестоящ
административен орган по КСО, на практика е заобиколил забраната на закона за
непроизнасяне в срок по жалбата. С нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО,
за директора на ТП-гр.Перник към НОИ, са предоставени възможностите, в
едномесечен срок с решението си, или да реши въпроса по същество, или да отмени
разпореждането и да върне преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган - ръководителя по „ПО“, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Т.е. законодателят не
е предоставил правомощия на по-горестоящия административен орган да извършва
сам действия по изясняване на факти и обстоятелства от значение за отпускане на
пенсията. Освен изложеното съдът приема, че при позоваването на нови факти и
обстоятелства, които биха мотивирали отказ за пенсия едва в решението по чл. 117, ал.3 от КСО,
заинтересованото лице губи възможността тези нови факти/обстоятелства да бъдат
проконтролирани от една инстанция по същество. След като за пенсионните органи
са възникнали съмнения за създадени документи с невярно съдържание във връзка с
извършени осигурителни плащания и отпускане на пенсията на оспорващия К.Д.В. и
са сезирали компетентните органи за извършване на проверка (в случая РП Перник),
следователно не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Последното е основание директорът на ТП-гр.Перник към НОИ, в
рамките на своите изчерпателно изброени правомощия, да отмени разпореждането и
да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган -
ръководителя по „ПО“. А едва при връщането на преписката длъжностното лице - ръководител
по „ПО“ може да спре производството и то на правно основание чл. 54, ал.1, т.3 от АПК, тъй като в хода на производството са били разкрити
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на
акта. Разпоредбата на чл. 54 се намира в глава пета „Издаване на
административни актове“ на АПК и носи заглавие „Спиране на производството“.
Следва, че нормата на чл. 54 от АПК се отнася за органа, който издава първичния
административен акт и в конкретния казус няма основания тази норма да се
приложи по отношение производството по глава шеста „Оспорване на административните
актове по административен ред“. Т.е. с постановяване на разпореждането си от
18.10.2017г. административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита
на К.Д.В., което е основание за отмяна на оспорения акт – чл. 146, т. 3 от АПК.
Отделно от изложеното съдът приема, че при
постановяване на процесната резолюция № 560613**** от 18.10.2017г.
административният орган неправилно е приложил и материалната норма, която
определя при какви условия може да бъде упражнено правомощието за спиране на
производството. Основанието за спиране по
чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е приложимо само при паралелна (едновременна)
висящност на две производства, които се намират помежду си в преюдициална
зависимост. Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и
по своя предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното
от него производство по издаване на административен акт. Нормата на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК
е специален случай на спиране поради преюдициалност. Зад спирането в тази
хипотеза стои идеята да бъде съобразен влезлия в сила административен или
съдебен акт по обуславящото производство. Тяхната законна сила следва да бъде
зачетена от всеки държавен орган, произнасящ се съществува или не обусловеното
правоотношение - в случая пенсионното такова. Когато законната сила на акта с
обуславящо значение е в процес на формиране във висящо производство по
съответния преюдициален въпрос, обусловеното от нея производство се спира,
докато тя се породи, така че последващо да бъде взета предвид при решаване на
спора по пенсионното производство.
В случая от административният орган не се твърди, а от
доказателствата не се установява наличието на друго висящо административно
производство. Според събраните доказателства към датата на постановяване на
оспорената резолюция не е издадено удостоверение от орган на съдебната власт,
което да сочи, че е налице образувано съдебно
производство.
В административната фаза на процеса са налице данни за
образувано досъдебно производство (ДП), което се установява и от удостоверение №
2308/16.10.2017г. по описа на РП Перник. От съдържанието на това удостоверението
се установява също, че в хода на ДП № 754/2017г. по описа на 01 РУ ОД МВР – гр.
Перник се води разследване за извършено документно престъпление по чл. 316 от НК, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. Деянието по
този текст от НК се изразява в съзнателно ползване от неистински официални
документи, без да може да се търси отговорност от лицето за самото им
съставяне.
Досъдебното производство се образува, движи и приключва по
реда на НПК. Съгласно чл. 212, ал.1 от НПК досъдебното производство се образува с
постановление на прокурора. Съгласно чл. 192 от НПК,
досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след
приключване на разследването. Органи на досъдебното производство според чл. 193 от НПК са
прокурорът и разследващите органи. Водещият производството орган е прокурорът,
като неговите указания са задължителни за разследващите органи - чл. 197 от НПК.
След окончателното приключване на разследването разследващият орган незабавно
изпраща с писмено мнение делото на прокурора – арг. от чл. 235 от НПК.
Последният на основание чл. 242, ал.1 от НПК,
след като получи делото, прекратява, спира наказателното производство, внася
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или предложение за споразумение за решаване на
делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за
това.
Систематичното, логично и граматично
тълкуване на цитираните норми от НПК сочи еднозначно, че досъдебното
производство се провежда от органи, които са извън съдебната система, но под
надзора на прокурор, който като магистрат е орган на съдебната власт, съгласно Закона за съдебната власт (ЗСВ). Систематичното място
на нормите, които го регулират и цялостната уредба на досъдебното производство,
както и актът, с който същото приключва дават основание на съда да приеме, че
образуваното ДП не може да се приеме за факт, който е равнозначен на наличие на
съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК.
Този извод се обосновава и с факта, че ДП не приключва с правораздавателен акт (присъда),
който да реши по окончателен начин въпроса за това осъществено ли е деянието и
то виновно от обвиненото лице.
От фактическа страна безспорно се установява, че в рамките на
воденото ДП обект на изследване са именно удостоверенията за осигурителен стаж
и документите за трудов стаж, представени към заявлението на В. за отпускане на
пенсия. По делото няма данни оспорващият да е привлечен като обвиняем към
момента на спиране на пенсионното производство. При тези данни съдът приема, че
безспорно е налице фактическа връзка между двете производства, но тази връзка не
е такава на обусловеност/преюдициалност, тъй като не е изпълнено условието,
посочено в чл. 54, ал.1, т.5 от АПК,
а именно издаването на акта на НОИ да не може да стане преди приключване на
това досъдебно производство. Дори последното евентуално да приключи с мнение за
повдигане на обвинение и предаване на съд, то актът, с който същото приключва
не разрешава по окончателен начин въпроса за истинността на изследваните
документи. Последното означава, че няма да е налице влязъл в законна сила акт
на орган на съдебната власт, който да е задължителен по разрешения с него
въпрос за административния орган по пенсионната преписка. Поради изложеното
административният орган не би следвало да очаква резултата от това производство
да предопредели преценката му за верността на съдържанието и автентичността на
представените от заявителя официални документи, касаещи осигурителен/трудов
стаж и доход. В рамките на пенсионното производство административният орган
следва самостоятелно и независимо от други органи да изследва този въпрос, щом
той не е решен с влязъл в сила акт на съда. Органите на НОИ не разполагат с
правомощие да се произнесат по въпроса налице ли е документно престъпление, но
преценката за наличие на изискуемия трудов или осигурителен стаж е изцяло в
тяхната власт. В този смисъл са изложение и изрични мотиви в оспорения акт
(абзац трети от лист 2 на резолюция № 560613**** от 18.10.2017г.). Изводите си
за наличие или липса на право на пенсия, направени върху събраните
доказателства, вкл. и по представените от заявителя документи, органите на НОИ
дължат в рамките на 4 месечен срок от подаване на заявлението, посочен в
специалния нормативен акт (съгласно чл. 10 от НПОС). Т.е. не съмненията, а установените факти
следва да мотивират властническото волеизявление на административния орган по
пенсионната преписка.
С оглед изложеното, като се е произнесъл с
резолюция, с която е спрял производството по разглеждане на подадената до него
жалба по административен ред, директорът на ТП-гр.Перник към НОИ е издал един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде
върната на компетентния орган директорът на ТП -гр.Перник към НОИ, който следва
да се произнесе с решение, съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО,
като реши въпроса по същество или отмени разпореждането и върне преписката за
ново разглеждане от компетентния административен орган - ръководителя по „ПО“,
за изясняване на всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Едномесечният срок за произнасяне от органа тече от момента на
постъпване на преписката при него на основание чл. 200, ал.1 от АПК.
Следва, че не е налице основание за
спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Като е приел обратното, административният
орган е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което обосновава
извод за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби
по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и съдът го отменя.
Поради изложените съображения, на
основание чл. 200, ал. 1, предл.
2 от АПК обжалваната резолюция за спиране на административното производство
следва да бъде отменена, а преписката - върната на административния орган за
продължаване на производството.
По разноските:
Оспорващият своевременно
претендира разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК, на оспорващия се дължат
разноски по делото. В случая не са представени доказателства за реално
направени разноски по делото, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран и на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд Перник
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ резолюция № 560613****
от 18.10.2017г., издадена от директора на ТП – гр. Перник към Националния
осигурителен институт, с което е спряно образуваното административно
производство по жалба вх. № 1012-13-61 от 30.08.2017 г. срещу разпореждане №
560613**** от 21.07.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване до
произнасяне на компетентните органи, като незаконосъобразна и
ВРЪЩА преписката на директора
на ТП – гр. Перник към Националния осигурителен институт, който да се произнесе
с решение в едномесечен срок от постъпването й при него, съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО,
като реши въпроса по същество или отмени разпореждане № 560613**** от
21.07.2017г. на длъжностното лице по „ПО“ в ТП – гр. Перник към Националния
осигурителен институт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: