Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 02.11.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е. В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 377 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) - СОФИЯ против Решение № 156 от 22.06.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 179 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 4447 от 29.03.2017г. на Главен инспектор в отдел „Мониторинг“ (ОМ) в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на И.Г.Д.,***, водач на съчленено ППС с шест оси: МПС с две оси марка „***“ модел „***“ с рег. № *** и полуремарке с четири оси с рег. №***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11/03.07.2011 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен, без да сочи конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за непълна правна квалификация на вмененото на настоящия ответник нарушение, като пледира относимост и пълнота на посочените в НП нарушени законови разпоредби. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява гл.ю.к. М.***. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по жалбата, И.Г.Д., редовно уведомен, не депозира възражение срещу жалбата. Редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № 4447 от 29.03.2017 г. Главен инспектор в ОМ в ДАРОК към АПИ, е наложил на И.Г.Д., в качеството му на водач МПС, административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 15.03.2017г. в 16:00 часа на АМ „Струма“, на 500 м преди пътен възел Долна Диканя в посока гр. Дупница - гр. София, е управлявал съчленено ППС с шест оси: МПС с две оси марка „*** модел „***“ с рег. № *** и полуремарке с четири оси с рег. № ***, с размери: широчина - 3. 23 м при допустима максимална 2.55 м (чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2011г.) и дължина 17.70 м при допустима максимална 16.50 м (чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2011г.), без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), с което е осъществил движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, съставляващо нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от (Наредба №11/03.07.2011 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Радомир. В производството по АНД № 179 по описа на съда за 2017г., наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за незаконосъобразно поради изведена по отношение на процесното нарушение непълна правна квалификация, рефлектирала по разбиране на районния съд върху правото на защита на наказаното лице. На това основание процесното наказателно постановление е отменено.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора за основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни ППС.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, след заплащане на такси (ал. 2 във вр. с ал. 5).

Нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №11/03.07.2011г. разписва, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и след разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР (ал. 2 и сл.), което се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда чл. 18, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба №11/03.07.2011г. на извънгабаритни ППС по смисъла на чл. 14, ал. 3 (такива с широчина-до 3,30 м, височина-до 4,30 м, и дължина-до 22 м) за дейности от специалното ползване на пътищата се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ.

Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2011г. съответните служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на физическите лица, нарушили, вкл. разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят извършването на няколко вида дейности, изброени в 5 точки.

Съдържанието на цитираните нормативни разпоредби регламентира ред за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата и съответно административнонаказателна отговорност в случай на несъобразяване с изискванията на относимите нормативни актове. Движението на извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване на пътищата се осъществява или след издаване на разрешение по чл. 14, ал. 1 от Наредбата и заплащане на такса или след заплащане само на такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Нарушаването на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП и свързаните с нея разпоредби, забраняваща за дейности от специалното ползване на пътищата движението на извънгабаритни ППС без разрешение (издадено разрешително или заплатена такса) съставлява административно нарушение с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП.

Не се споделят изводите на районния съд за неяснота на административнонаказателното обвинение в частта му, съдържащо правната квалификация на процесното нарушение. Наложеното наказание е определено по чл. 53, ал. 1 от ЗП, която разпоредба изрично посочва, че нарушенията, за които се прилага, са тези включително тези - по чл. 26, ал. 2 от ЗП. В процесния случай установеното нарушение е именно на тази разпоредба на ЗП, като съответно конкретизирани са точката и буквата, относими към установените от наказващия орган факти. В тази хипотеза, на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а‘“ от ЗП, конкретизация по някоя от точките на чл. 53, ал. 1 от ЗП би съставлявало погрешна правна квалификация. Както бе отбелязано по-горе, чл. 53, ал. 1 от ЗП изброява изчерпателно нарушения на конкретни разпоредби на закона, наказуеми по този ред, както и в 5 точки - сочи извършването на определени дейности, също съставляващи административни нарушения с оглед санкцията по чл. 53, ал. 1 от ЗП. В тази връзка не се налага конкретизация на правната квалификация посредством посочване на някоя от точките, тъй като в случая е установено нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП. Това е нарушение във вр. с предл. 1 на чл. 53, ал. 1 от ЗП, като непосочването в случая на съответното предложение не се явява съществена непълнота на правната квалификация предвид изричното включване в същата на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП.

Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд. Липсват предпоставки за връщане на делото на районния съд в условията на чл. 222, ал. 2 от АПК, поради което делото ще се разгледа по същество от касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

На база изводите по фактите на решаващия първоинстанционен състав, се приема за безспорно установено, че И.Г. е нарушил забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2011г., което предвид санкцията по чл. 53, ал. 1 от ЗП съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Наложеното административно наказание „глоба“ е предвиденото по вид в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, като същото е правилно индивидуализирано съобразно критериите за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН в размер на минимума с оглед липсата на отегчаващи и предвид смекчаващите отговорността обстоятелства. Липсват основания за преквалификация на нарушението като маловажно по чл. 28 от ЗАНН. Наложения размер на наказанието обслужва целите на административното наказване, посочени в чл. 12 на ЗАНН. С оглед изложеното наказателното постановление като процесуално и материално законосъобразно следва да бъде потвърдено, а решението да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 156 от 22.06.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 179 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4447 от 29.03.2017г. на Главен инспектор в отдел „Мониторинг“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.Г.Д.,***, водач на съчленено ППС с шест оси: МПС с две оси марка „***“ модел „***“ с рег. № *** и полуремарке с четири оси с рег. № ***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/