Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

гр. Перник, 08.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД №476 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, посредством процесуалното представителство на гл. ю. к. М.К., срещу съдебно решение №176 от 14.07.2017 г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД №198 по описа на съда за 2017 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №F282517/15.02.2017 г. на Зам. Директор на ТД на НАП - София, с което на „Център за обучение и квалификация - Радомир“ ЕООД, ЕИК 203431011, седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул. Дупнишка“ №5, ет. 2, представлявано от А.Д.Д., управител, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (по-нататък Наредба №Н-18/13.12.2006 г.)

Касаторът, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. М.К. твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за допуснато в хода на производството съществено процесуално нарушение поради неправилно приложена в НП санкционна норма на ЗАДС, като се пледира съставомерност на процесното деяние именно във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗАДС. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и по същество да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки заявява, че не възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на негов представител, излага становище по същество и поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, „Център за обучение и квалификация - Радомир“, ЕООД, гр. Радомир, редовно призован, се представлява от адв. В.. Възразява срещу жалбата и моли решението на Районен съд - Радомир да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК и след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С НП №F282517/15.02.2017 г. Зам. Директорът на ТД на НАП - София, е наложил на „Център за обучение и квалификация - Радомир“ ЕООД, гр. Радомир, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) имуществена санкция в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) за това, че на 15.11.2016 г., в 10:32 часа, в офис на училища Европа, находящ се в гр. Радомир, стопанисван от дружеството, оборудван с въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел „Дейзи експерт“ с ИН на ФУ №DY 284486 и ФП с №36488346, притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, в касата на ФУ по дневен финансов отчет е установена касова наличност от 00.00 лева, въведени пари в касата - 00.00. лева и изведени пари в касата - 00.00 лева при фактически преброена в касата на ФУ наличност от 1880 лева, с което дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. - да отрази сумата от 1880 лв. като „служебно въведени“ пари в касата.

Със съдебно решение №176 от 14.07.2017 г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД №198 по описа на съда за 2017 г. НП с №F282517/15.02.2017 г. на Зам. Директор на ТД на НАП - София е отменено. За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение поради неправилно определяне на санкционната норма, относима към процесното нарушение, довело според районния съд и до неправилно приложен материален закон.

Решението е правилно без касационният съд да споделя в цялост мотивите на първата съдебна инстанция.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените с жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационният съд възприема установената от Районен съд - Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа приобщената по делото доказателствена съвкупност е установил фактическата страна на спора.

Касационният съд споделя направения от районния съд правен извод за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, но не споделя мотивите на районния съд относно неговото същество. Доводите са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС „извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“

Със санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, случаите на извършване или допускане извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане (в случая Наредба №Н-18/13.12.2006 г.) са въздигнати в административни нарушения посредством предвижданото налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 300 до 1 000 лв. за ФЛ, които не са търговци или имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размери от 3 000 до 10 000 лв. Според второто изречение чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на с.чл. (глоба - за ФЛ, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ, в размер от 500 до 2000 лв.)

Цитираните нормативни разпоредби (които се явяват нарушените законови разпоредби по смисъла на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН) водят до извод за две възможни хипотези на административно нарушение във връзка със задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., а именно: неотразяване на въведени пари в касата на ФУ, притежаващо операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, посредством операцията „служебно въведени“ (в случая) суми, което неотразяване 1. не е довело или 2. е довело до неотразяване на приходи. Наличието на посочения резултат от нарушението, освен съставомерен елемент на деятелността от обективна страна, се явява и квалифициращ признак, определящ тежестта на нарушението, което съответно в случай на неотразяване на приходи е наказуемо с по-високи минимален и максимален размер на административното наказание/имуществената санкция.

Със съставения акт за установяване на процесното нарушение на „Център за обучение и квалификация - Радомир“ ЕООД, гр. Радомир е предявено обстоятелствено, че в качеството му на лице, извършващо продажби в търговски обект, в който е монтирано ФУ, притежаващо операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“, не е регистрирало във ФУ промяна в касовата наличност - в случая въвеждане на пари в касата на ФУ, чрез съответната операция. В обстоятелствената част на акта липсва посочване, т.е. на нарушителя не е предявявано, нарушението води или не до неотразяване на приходи. Доказателства, приложени към акта в тази посока, също липсват. От друга страна за нарушена в акта е посочена единствено разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. без връзка с относимата санкционна такава, като съдържаща специален признак, отразяващ се на вида, съответно тежестта на нарушението. Срещу тези факти именно е организирало защитата си наказаното лице до издаване на НП.

Това предявено по фактите с АУАН е „допълнено“ в НП, като от фактическа страна е въведен нов елемент от обективна страна на нарушението, а именно, че последното е довело до неотразяване на приходи. Така с НП, чрез допълване на обстоятелствата по извършване на нарушението, формулираното с акта фактическо административнонаказателно обвинение недопустимо е изменено, като е разширено, посредством добавяне на нов елемент, част от състава на друго административно нарушение с фактически състав, включващ от обективна страна резултата „довело до неотразяване на приходи“. Срещу този нов предявен му факт наказаното лице е било лишено от възможността да се защити до издаване на НП (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН). С това наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на наказаното в производството лице. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН „позволява“ на наказващия орган да издаде НП и в случаите, когато е допусната нередовност в съставения акт за установяване на нарушението, но тази нередовност не следва да се възприема като „каквато и да е“. При издаване на НП срещу ЮЛ/ЕТ (какъвто е случаят), безспорни следва да са нарушението и неговият автор (чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН). В спорното производство липсата в акта на установен и предявен основен елемент от обективна страна на административно нарушение във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС или такова - във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДСС препятства наказващия орган да издаде НП в условието на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Последният, с оглед липсата на процесуална възможност за връщане на тази образувана преписка на актосъставителя (освен в случаите на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН), има единственият процесуално законосъобразен избор - да прекрати производството с мотивирана резолюция (арг. от чл. 54 от ЗАНН) и да върне преписката на актосъставителя с указания за съставяне на нов акт (образуване на ново производство) в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с горното касационният съд счита неправилни изводите на решаващия първоинстанционен състав за неправилно приложен в производството материален закон. Изводите в решението, че наказание е следвало да бъде наложено за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във вр.с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС не кореспондират с гореустановената непълнота на административнонаказателното обвинение съгласно акта. За наказващият орган не е съществувало основание за издаване на НП поради липса на една от положителните предпоставки по чл. 53, ал. 2 на ЗАНН - безспорна установеност на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Само при предявени в пълнота обстоятелства по извършване на конкретно административно нарушение (т.е. след „положителен“ резултат от проверка за законосъобразност, в случая процесуална) за наказващия орган е налице основание за извършване на разследването по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и издаване на НП в условието на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №176 от 14.07.2017 г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД №198 по описа на съда за 2017 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/