Р Е Ш Е Н И Е

№330

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 16.11.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Емилия Владимирова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 482 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.П.Л. *** против решение № 384 от 28.06.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 484 по описа на съда за 2017г. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-1158-001326 от 03.08.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР - Перник, с което на Е.П.Л.:

- за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева);

- за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Районният съд не е анализирал всички факти и обстоятелства, съдържащи се в събраните по делото доказателства, въз основа на което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. По същество се излагат доводи за противоречиви свидетелски показания, неправилен извод за осъществено ПТП, пороци на съдържанието на акта и НП, състоящи се в липса на правно единство между фактите и правото и неправилна правна квалификация на вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от ЗДвП. От касационния съд се иска да отмени решението на Районен съд-Перник и да реши спора по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. К.С.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени решението и вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, за представител изпраща ю.к. З.В.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна в частта й, относно решението във връзка с НП за нарушението по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и основателна в частта й, относно решението във връзка с НП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съображенията за това са следните:

С НП № 15-1158-001326 от 03.08.2015г. Началникът на сектор „ПП“ към ОД на МВР - Перник е наложил на Е.П.Л.:

- административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за това, че на 08.07.2015г. в гр. Перник по ул. Св. Св. Кирил и Методий срещу аптека „Марешки“, в 00:10 часа, като водач на лек автомобил „*** с рег. №***, поради недостатъчна предпазливост и внимание към хората с трайни увреждания и поради движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, става причина за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с преминаващ пешеходец, с което извършва нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

- административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца, за това, че на 08.07.2015 г. в гр. Перник по ул. Св. Св. Кирил и Методий срещу аптека „Марешки“, в 00:10 часа, като водач на лек автомобил „*** с рег. №., става причина за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с преминаващ пешеходец, когото блъска с предна дясна част на МПС-то, след което напуска мястото на ПТП без да спре и установи какви са последиците от ПТП-то, с което извършва административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 484 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е потвърдено изцяло, с мотиви за процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, правилно приложен материален закон по отношение вменените на водача две нарушения на ЗДвП, и наложени наказания в законов вид, в съответни граници и в справедлив размер.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд по фактите, почиващи според изложеното в жалбата на неправилна оценка на събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Районният съд, съобразено с принципа на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е събрал всички относими, допустими и достатъчни доказателства за разкриване на обективната истина. След техния анализ е достигнал до фактически изводи, които изцяло почиват в приобщената по делото доказателствена съвкупност по отношение и на двете процесни нарушения.

Конкретно по доводите в жалбата:

Неясни са изложените от пълномощника на касатора съображения относно показанията на свидетелите по делото и конкретно: с кой фактически извод на районния съд не е съгласен касаторът, като твърди противоречие между тези показания. От мотивите на решението на районния съд в тази негова част е видно, че тези показания са обсъждани във връзка с установяването на факта на участие на наказания водач в инцидента и ПТП, както и конкретно - авторството на нарушението по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка мотивите на районния съд, съдържащи изводите по фактите, са основани в цялостен и обективен анализ на събраните по делото, необходими и достатъчни за изясняване на спора доказателства, съобразено с принципа за вземане на решенията по вътрешно убеждение, основано в обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Оплакванията в жалбата в тази им част се отнасят единствено до това разговаряли ли са свидетелите с пострадалото при ПТП лице и помагали ли са същите на това лице, които факти са ирелевантни за преценката относно осъществяването на обективния и субективен състав на нарушението, както и относно неговото авторство. В тази връзка показанията на свидетелите са еднозначни и непротиворечиви - реализирано е ПТП, с участието на наказания водач и при описаното от свидетелите поведение на последния. Тези показания кореспондират със съдържанието и на писмените доказателства по делото и конкретно докладна записка (л. 6 от делото), фиш за спешна медицинска помощ (л. 35 от делото), протокол за ПТП (л.18 от делото). Решението в тази негова част е правилно и като такова ще бъде оставено в сила.

Основателно е оплакването свързано с липса на „правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в АУАН и обективираното в НП“, което се преценява като съществено процесуално нарушение. Доводите на пълномощника на касатора касаят нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Неправилно е решението на районния съд в тази негова част. Не са отчетени както допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, така и в тази връзка с това - неправилно приложен към установеното по фактите материален закон.

Със съставения за нарушенията акт, в пункт две, обстоятелствено предявено е, че на посочените дата, място и час и при вписаните обстоятелства наказаният водач „при ПТП с пострадало лице, напуска мястото на ПТП без да уведоми службите за контрол на МВР, обслужващи района на ПТП-то. Последван и спрян от друг участник в движението при зала „Борис Гюлдеров“ от друг участник в движението, свидетел на ПТП.“ Това обстоятелствено предявено с акта е правно квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ от ЗДвП.

С издаденото въз основа на така съставения акт, наказателно постановление наказващият орган, у когото е преценката, вкл. за съставомерност на определена деятелност, предявена със съставен акт за нарушение (чл. 53, ал. 1 от ЗАНН), пресъздава буквално в обстоятелствената част на НП посочените по-горе, вписани в акта обстоятелства по извършване на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и „в“ от ЗДвП, като към тях добавя и нови такива, а именно - че „водачът не спира и не установява последиците от ПТП“. Тези нови обстоятелства обаче съставляват административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но за това административно нарушение акт не е съставян, т. е. такова административнонаказателно обвинение, срещу което нарушителят да организира защитата си до издаване на НП, не е предявявано на водача. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение. Именно с него се предявява т. нар. административнонаказателно обвинение в извършване на административно нарушение, въз основа на което наказващият орган, след проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за законосъобразност и обоснованост на АУАН, когато установи, че има извършено административно нарушение, издава наказателно постановление, с което налага следващата се за нарушението санкция (чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Актосъставителят в процесния случай, несъответно на доказателствата, е възприел за осъществили се различни обстоятелства и е вменил на наказаното лице неизпълнение на друго задължение по ЗДвП. Още при съставяне и подписване на акта за установяване на административно нарушение, както и в тридневен срок след неговото връчване, нарушителят има гарантираното процесуално право да възрази срещу предявеното му по фактите, а и по правото (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН). Константна е и съдебната практика, че срещу фактите е гарантирано правото на защита на нарушителя, макар и неупражнил го извън фазата на съдебно обжалване на НП. Поради това и наказващият орган не е имал право да издаде НП на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като внесе други факти. Това в процесния случай се явява съществено, неотстранимо в нито една фаза на вече образуваното административнонаказателно производство процесуално нарушение, тъй като е ограничило правото на защита на наказаното лице.

Потвърдил процесното наказателно постановление в тази негова част районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. С оглед на това и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд ще се произнесе и по същество, като отмени решението в тази му част и отмени процесното наказателно постановление в тази негова част.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 384 от 28.06.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 484 по описа на съда за 2017г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-001326 от 03.08.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, В ЧАСТТА, с която на Е.П.Л., за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца, КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1158-001326 от 03.08.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, В ЧАСТТА, с която на Е.П.Л., за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 28.06.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 484 по описа на съда за 2017г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 15-1158-001326 от 03.08.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, В ЧАСТТА, с която на Е.П.Л., за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/