Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06.11.2017 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 503 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Б.З.,***, против решение № 167 от 26.05.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 55 по описа на съда за 2017г. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №36-А-37 от 22.12.2016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, с което на И.Б.З., за извършено административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закони и при явна несправедливост на наложеното наказание. Без да обосновава кои именно са конкретните пороци на решението, тези по чл. 348, ал. 1 от НПК, касаторът сочи неправилно посочен в съставения акт за нарушението адрес, както и липса на конкретизация на деянието поради неустановено място и време на извършване на нарушението и неустановеност на нарушението. От касационния съд иска да се отмени решението на Районен съд-Перник и да се реши спора по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, РИОСВ - Перник, редовно призован, за представител изпраща ю.к. Г. Г.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 36-А-37 от 22.12.2016г. Директорът на РИОСВ-Перник, е наложил на И.Б.З. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за това, че на 02.09.2016 г. в с. С., в урегулиран поземлен имот (УПИ), находящ се на адрес ул. Х. Б.*** , негова собственост (нот.акт*** съхранява в откритата и закрита част на имота множество отпадъци - компоненти и детайли от излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) (операция с код R13, съгласно Приложение №2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО), съставляващо дейност по третиране (оползотворяване) на отпадъци-компоненти и детайли от ИПУМПС, без разрешително за това, издадено от Директора на РИОСВ-Перник, съставляващо административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. 2 от ЗУО.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 55 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е потвърдено изцяло, с мотиви за процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, правилно приложен материален закон по отношение вмененото на настоящия касатор нарушение, и наложено наказание в законов вид, в съответни граници и в справедлив, минимален размер.

Решението е правилно.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Пространните доводи в касационната жалба, се отнасят основно до мястото на извършване на процесното нарушение, непосочено коректно според наказаното лице в акта и НП, съответно неустановено в производството така, че да е безсъмнено, че именно в имот на касатора е извършено процесното нарушение, т.е. че касаторът е неговият автор. Решението си първоинстанционният състав е постановил в процесуално законосъобразно производство, основано в проведено в пълнота и относимо съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. На тази база съдът е изложил своите съображения по относимостта и достоверността на приобщените по делото доказателства. Приетото за установено от решаващия първоинстанционен състав фактическо положение е изведено в резултат на задълбочен анализ и се подкрепя от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. При спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното му убеждение районният съд е дал убедителен и законосъобразен отговор на наведените от жалбоподателя възражения относно мястото на извършване на процесното нарушение, относимо и към авторството на деянието, правилно възприети като безспорно установени. Първата съдебна инстанция е оценила доказателствените материали по делото при съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че безспорно е мястото на извършване на нарушението, от което, с оглед характера на нарушението е последвал и безпротиворечивият извод, че касаторът е извършител на процесното административно нарушение. В този аспект настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на проверявания съдебен акт.

Във връзка с приложимия материален закон, съставът намира следното:

При правилно установената фактическа рамка, правилна е преценката на районния съд, че в производството по налагане на административно наказание е бил приложен и законът, който е следвало да се приложи. Законосъобразен е правният извод на съда за доказано осъществяване на обективните и субективни елементи административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 133, ал. 4, т. 1, предл. 2 от ЗУО. Приложен е законът, който е следвало да се приложи и при доказаното по категоричен и несъмнен начин авторство на И.З., не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за ревизиране на съдебния акт в тази негова част.

По вида и размера на наказанието, и възражението за явната несправедливост на наложеното наказание:

Правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав за наложено за процесното административно нарушение наказание в законоустановения вид и в справедлив- минимален и законов-в съответните граници размер, с което съобразени са изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което не е налице основание за касиране на решението и по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 348, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 27 от ЗАНН.

Потвърдил процесното наказателно постановление районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

За пълнота и с оглед доводите на касатора относно практика на Административен съд - Перник, ще се посочи, че сочените от касатора съдебни актове не са идентични с предмета на настоящия спор.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 26.05.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 55 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/