Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 02.11.2017 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 506 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от Р.Б.М.,*** против
решение № 413 от 14.07.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1120
по описа на съда за 2017г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1180265, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Р.Б.М. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто) лева.
Недоволен от решението на Районен съд – Перник е останал Р.Б.М.. Обжалва решението с доводи че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Иска да се отмени решението на районния съд и да се постанови решение по същество, както се отмени процесния електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С електронен фиш серия: К № 1180265, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и във вр. с чл. 189, ал. 5 изр. 3 от ЗДвП на Р.Б.М.,*** в качеството му на водач на МПС „***“ с рег. № ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто) лева за това, че на 20.08.2015г. в 19:08 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, посока София-Перник, е управлявал описания автомобил със скорост от 108 км/ч при ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч, въведено посредством пътен знак Б26. Нарушението е квалифицирано като такова, по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1120 по описа на съда за 2017г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, управляван от М. се в движил със скорост от 108 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Наложеното на водача на автомобила административно наказание е съответно по вид и в абсолютен законов размер, с оглед и във вр. с разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 3 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу изводите на районния съд за процесуалната и материална законосъобразност на производството пред административния орган. Същите са без основание.
Районният съд, при извършваната, дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на производството, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. На основание събраните по надлежния процесуален ред и в достатъчност доказателства, решението е взето по вътрешно убеждение, въз основа на закона, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на определени доказателства и средствата за тяхното установяване да е придадена предварителна сила.
Първоинстанционният съд е отговорил на всички доводи изложени в жалбата, с която е бил сезиран. В касационната жалба отново се излагат същите доводи. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на административно наказателната отговорност на Р.М., поради което намира, че не следва да ги преповтаря отново.
Касаторът твърди, че е налице разминаване в скоростта между клипа и ЕФ. Такова разминаване не е налице. Видно приложен по делото снимков материал, представляващ веществено доказателствено средство е, че скоростта на движение на автомобила в тунела изчислена на база първично (109.478 км/ч) и вторично измерване (110.095 км/ч). В ЕФ е вписана наказуема скорост-108 км/ч, което безспорно сочи на приспаднат толеранс от 1% в полза на водача. Освен това дори хипотетично да се приеме, че такова приспадане не е извършено, превишението на допустимата скорост за движение в тунела е с такава стойност над разрешената, че същата отново е в границата от 21 до 30 км/ч, в която хипотеза е и наказан водачът, което на свой ред не би променило изводите за приложимия материален закон. С оглед изложеното оплакването е изцяло неоснователно.
Приобщените писмени доказателства безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани без съмнение камери преди тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока гр. София – гр. Перник, така и неговото съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.
Не е налице и допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непроизнасяне по доказателствени искания. Напротив съдебния състав с нарочно и мотивирано протоколно определение се е произнесъл, като ги е оставил без уважение. След като е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, същият е взел решението си по вътрешно убеждение и след пълно изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост и въз основа на това е налице съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, осъществено от касатора и наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 14.07.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1120 по описа на съда за 2017г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/