Гр. Перник, 07.12.2017 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд –
Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Любомир Луканов
при
съдебния – секретар И.И. и с участието на прокурор Н.Ц. от Окръжна прокуратура
Перник като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов административно дело №
381 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Перник против разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“, раздел Б на
Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности, рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи
(Наредбата), приета с Решение №8 от 30.01.2008 година на Общински съвет (ОбС)
Трън, взето по Протокол № 1/30.01.2008 година.
В протеста се
излагат доводи за незаконосъобразност на протестираната разпоредба от Наредбата,
тьй като се ограничава правото на вероизповедание, което е основно, лично и
ненакърнимо на всеки да формира религиозните си убеждения. Протестираната
разпоредба противоречи на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Закона за
вероизповеданията (ЗВ), сочещи какви права имат гражданите, за да изповядват
свободно и необезпокоявано своите религиозни убеждения, както и противоречи на
разпоредбите на чл. 7 и чл.
8 от ЗВ, регламентиращи изрично случаите, в които това право се ограничава,
както и редът за спирането и ограничаването на такава дейност. На
посочените основания моли съда да отмени оспорената разпоредба от Наредбата
като незаконосъобразна, поради противоречие с нормативен акт от по – висока степен
– Закона за вероизповеданията, както и на Конституцията на Република България и
Европейската конвенция за правата на човека.
В проведеното съдебно заседание
вносителят на протеста – прокурор при Окръжна прокуратура Перник, поддържа
същия и пледира атакуваната разпоредба да се отмени като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът – Общински
съвет Трън в проведеното съдебно заседание не изпраща процесуален представител
и не взема становище по подадения протест.
Съобщението за
постъпилия протест е обявено по реда на чл. 181, във връзка с чл. 188 от АПК,
като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал. 2
от АПК.
Административен съд – Перник,
в тричленен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
По
допустимостта:
Протестът е процесуално
допустим по смисъла на чл. 186 от АПК. Насочен е срещу подзаконов нормативен
акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 185 от АПК. Упражняването на това право не е обвързано с
преклузивен срок, съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК.
Оспорва се
подзаконов нормативен акт, тъй като Наредбата съдържа административноправни
норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати, спрямо които същата
има многократно правно действие, като е издадена по прилагане на закон или
подзаконов нормативен акт от по – висока степен (арг. от чл. 75, ал. 1 и 2 от
АПК) и конкретно – за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по – висока степен, в случая ЗВ (арг. от чл. 7, ал. 2 от
Закона за нормативните актове (ЗНА).
Подзаконовите
нормативни актове могат да се оспорят изцяло или в отделни техни разпоредби без
ограничение във времето, съгласно чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 185, ал. 1
от АПК. В случая се оспорват отделни разпоредби на Наредбата.
Протестът е
подаден от прокурор, който по реда на чл. 186, ал. 2 от АПК винаги може да оспори подзаконов нормативен акт. Прокурорът,
съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК може да започне такова производство, ако
прецени, че административен акт или негови разпоредби са незаконосъобразни, тъй
като по презумпция всеки незаконосъобразен нормативен акт нарушава обществения
интерес.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен
вестник“, бр. 68/22.08.2017 година.
Ето защо въз
основа на изложеното следва да се приеме, че подадения протест е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Оспореният текст е част
от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално – декоративни
елементи, приета с Решение № 8 от 30.01.2008 година на Общински съвет (ОбС)
Трън, взето по Протокол № 1/30.01.2008 година, приета на основание законовата
делегация на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
съгласно който текст за поставянето на преместваеми увеселителни обекти и
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони,
кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други
елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки,
осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и
други) (обектите по ал. 1), се издава разрешение за поставяне по ред, установен
с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината.
От представената по
делото административна преписка по приемане на Наредбата се установява следното:
С докладна записка вх. №15/21.01.2008
година Кметът на Община Трън е внесъл пред ОбС Трън проект на Наредба за
разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности,
рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи и проект на
решение за приемане на Наредбата. Докладната записка не съдържа мотиви, освен
посочено правно основание в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В административната преписка
не се съдържат данни за публикуване на интернет страницата на Община Трън на
проекта на Наредбата, заедно с мотивите, съответно доклада и предоставяне на
срок на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта.
С Решение по т. 7, взето
по Протокол (л. 44 от делото) от 28.01.2008 година от проведено заседание на
Комисия по УТ, пътна и селищна мрежа,
транспорт, благоустрояване, комунална дейност, обществен ред, бедствия и аварии
към ОбС Трън, Комисията „приема материала (приемане на Наредба за разполагане
на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности) и предлага на
ОбС Трън да го разгледа на заседанието си и да го приеме.“ Няма данни за съставител
и вносител на проекта.
С Решение по т. 7, взето
по Протокол (л. 41 от делото) от 29.01.2008 година от заседание на Комисия по
бюджет, финанси, икономика, инвестиционна политика и нормативна уредба към ОбС
Трън, Комисията „приема материала (приемане на Наредба за разполагане на
преместваеми обекти) и предлага на ОбС Трън да го разгледа на заседанието си и
да го приеме.“ Няма данни за съставител и вносител на проекта.
С решение № 8, взето по
Протокол № 1 от редовно заседание на ОбС Трън, проведено на 30.01.2008 година,
със 7 гласа „за“ и 4 гласа „против“ ОбС Трън е приел Наредбата.
Съгласно писмо изх.
№366/01.11.2017 година на председателя на ОбС Трън (л. 74 от делото), Наредбата
е обнародвана на общодостъпно място в сградата на Общината (информационното
табло). Доказателства за обнародване по този начин (на информационното табло)
на текста на Наредбата по делото не са представени. Съгласно писмо на председателя
на ОбС Трън, изх. №308/21.08.2017 година (л. 38 от делото) “разпечатка от сайта“
не е приложена, тъй като същият функционира от 2009 година. Няма данни за
обнародване на Наредбата по друг начин.
Горните
обстоятелства се установяват от приетите писмени доказателства, представляващи
цялата административна преписка. Същите не се оспорват от страните и въз основа
на тях се възприема тази фактическа обстановка.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 196, във връзка с чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
подзаконов нормативен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност е разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ
„Общи изисквания“, раздел Б на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално –
декоративни елементи, приета с Решение № 8 от 30.01.2008 година на Общински
съвет (ОбС) Трън, взето по Протокол № 1/30.01.2008 година.
Общинските съвети, като
органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от
ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са
овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови
нормативни актове – наредби. ЗМСМА предоставя правомощия на общинските съвет да
приемат правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение
(чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 23). Наредбата е приета и по силата на
законовата делегация на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В случая Наредбата определя
рамката на правно регулиране на обществените отношения, свързани с реда за
издаването разрешения за поставяне на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Наредбата
и в частност разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“,
раздел Б от същата, има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на
чл.75, ал. 1 от АПК, като отнасяща се за неопределен и неограничен брой
адресати и имаща многократно правно действие.
Предвид
изложеното настоящия съдебен състав намира, че Наредбата, съответно оспореният
текст от същата, са издадени в изпълнение на законово правомощие на ОбС Трън, т.
е. издадени са от компетентен орган. Не е налице основание за отмяна на
протестираната разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“,
раздел Б на нормативния административен акт по смисъла на чл. 146, т. 1, във връзка
с чл. 196 от АПК.
При
приемането на Наредбата са съобразени изискванията на чл. 75, ал. 3 от АПК за
наименованието на акта – посочен е видът на акта (Наредба), органът, който го е
приел (ОбС) и е определен главният му предмет (разполагане на преместваеми
обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни информационни и
монументално-декоративни елементи). Като структура, форма и обозначение на съдържанието
Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и чл. 24 - 28 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Спазена е изискуемата от закона
специална форма. В Наредбата е посочено правното
основание за издаването й, съгласно изискването на чл. 75, ал. 4 от АПК и чл.
43 от Указ №883 от 24.04.1974 година. Не е налице основание по чл. 146,
т. 2 от АПК, във връзка с чл. 196 от АПК за отмяна на протестирания текст на
Наредбата.
При осъществената
проверка за процесуална законосъобразност на Наредбата настоящият съдебен състав
приема, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Правилата за издаване на
нормативни административни актове са разписани е чл. 26 – чл. 28 от ЗНА и чл.
75 – чл. 80 от АПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ДВ бр. 46 от 12.06.2007 година, т. е. действащ и към
датата на приемането на акта (арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК) „преди внасянето
на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган
съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най – малко 14 – дневен срок за предложения и становища по
проекта.“
Съгласно чл. 77 от АПК
компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди
проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
На свой ред чл. 28 от
ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 година) предвижда проектът на нормативен акт да се
внася за обсъждане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада
към него (ал. 1), като ал. 2 на посочената правна норма сочи необходимото
съдържание на мотивите, съответно доклада, а именно – причини, цели, средства,
резултати, анализ за съответствие с правото на ЕС. Съгласно чл. 28, ал. 3 от
ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно
доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.
Съгласно чл. 5, ал. 5 от
Конституцията на РБ всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила
три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Такова
изискване има и чл. 78, ал. 3 от АПК, както и се съдържа в чл. 37, ал. 3 от
ЗНА, съгласно които разпоредбите на нормативните административни актове на
общинските съвети се обнародват в печата/разгласяват се чрез местните печатни
издания или по друг подходящ начин на територията на общината. В същия смисъл е
и правилото на чл. 22, ал. 2, изр. 2 от ЗМСМА вкл. в ред. към датата на приемането
на Наредбата – „актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на
общината в срока по ал. 1 (в 7-дневен срок от приемането им) чрез средствата за
масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ
начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3.“ Изброяването в специалния
ЗМСМА не е алтернативно, а изчерпателно - т. е. по всички указани начини.
Видно е от данните по
делото, че така разписаната процедура не е спазена.
Въпреки изисканите от
съда, по делото не се представиха доказателства, които да удостоверяват
публикуването от компетентния орган – общински съвет Трън, на проекта на
Наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него, с предоставяне на
възможност на заинтересованите лица да представят свои възражения и предложения
и в 14-дневен срок. Ответната страна е представила цялата преписка по издаване
на Наредбата, в която не се съдържат документи, удостоверяващи публикуване на проекта,
каквото е предвиждането на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и към онзи момент. Без значение
за настоящата проверка за законосъобразност е фактът на не съществуване на сайт
на Община Трън към датата на приемане на Наредбата, тъй като към този момент в
сила са нормативните разпоредби на Закона за електронното управление. В случая
е нарушено изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.
По делото не се
представиха и доказателства относно изготвянето на мотиви, съответно доклад, към
проекта на Наредбата съгласно чл. 28 от ЗНА. Така факт е следващото нарушение
на процедурата по чл. 26 – чл. 28 от ЗНА и изискването на чл. 77 от АПК. В тази
връзка ОбС съвет не се е съобразил и с императива на чл. 28, ал. 3 от ЗНА да не
обсъжда този „проект на решение“.
Няма доказателства и за
обнародването на Наредбата по начините, указани в чл. 78, ал. 3 от АПК, чл. 37,
ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА. Волята на законодателя е нормативните
актове, приети от общинските съвети, да се довеждат до знанието на гражданите
на територията на общината. Публикуването на акта е началният момент, от който
този акт произвежда действие. Съгласно чл. 5, ал. 5. изр. второ от
Конституцията на РБ нормативните актове влизат в сила три дни след
обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В този смисъл
посочването на дата, от която Наредбата влиза в сила е недостатъчно да
произведе правно действие. Затова и не може да се установи от кога Наредбата
има правно действие като нормативен административен акт, тъй като няма данни
кога е обнародвана чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет
страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.
21, ал. 3 от ЗМСМА. До момента на обнародване Наредбата е „недовършен“
нормативен акт. Обнародването е елемент от предписаната от Конституцията на РБ,
ЗНА, АПК и ЗМСМА процедура по издаването на нормативни административни актове
на общинските съвети и не извършването му е съществено нарушение на
процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе своето правно
действие. Прилаган до датата на обнародването не обнародваният нормативен акт
създава нежелана от правния ред привидност, че има правно действие и валидно
регулира обществените отношения. В тази връзка писмото с изх. № 366/01.11.2017
година на председателя на ОбС Трън, с текст, че Наредбата „е обнародвана на
общодостъпно място в сградата на Общината (информационното табло), съгласно
действащата нормативна уредба към 2008 г.“ е недостатъчно, неубедително, а и
недостоверно към дата 30.01.2008 година доказателство за обнародване (довеждане
до знанието на адресатите на акта на територията на община Трън). Липсват
например протоколи за качване/ сваляне от таблото, съставени от служители
(установени) в съответната администрация към онзи момент. Без значение е
фактът, че към настоящия момент на интернет страницата на Община Ковачевци
(след извършена от съда служебна справка) е публикувана Наредба за разполагане
на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни,
информационни и монументално – декоративни елементи. По делото няма представени
доказателства за датата на нейното обнародване по този начин.
Изводът е, че Наредбата
и в частност чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“, раздел Б, е
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
действали към 30.01.2008 година, което води до незаконосъобразност на същата, а
и съмнения относно валидното й правно действие, поради което и с оглед рамките
на протеста, оспорената разпоредба на чл. чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи
изисквания“, раздел Б на Наредбата следва да бъде отменен на основание чл.146,
т. 3, във връзка с чл. 196 от АПК.
Въпреки изводите за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на Наредбата, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорените
текстове на административния акт, предвид доводите, изложени в протеста на
Окръжна прокуратура Перник и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146,
т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК, настоящия съдебен състав следва да извърши
проверка и за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон.
Общинският съвет, като
орган на местно самоуправление (чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА) е овластен да
приема правни норми, отнасящи се до регулиране на обществените отношения в
съответната община във връзка с осъществяване на дейностите от местно значение,
както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията
си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА
ОбС приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по – висока степен (чл. 6, ал. 2 от
ЗНА). Всеки ОбС може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения
с местно значение (чл. 8 от ЗНА). Предвидено е в чл. 15 от ЗНА, че нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията на РБ и на другите нормативни актове
от по – висока степен. Ако нормативен акт противоречи на нормативен акт от по –
висока степен, правораздавателните органи прилагат по – високия по степен акт.
Следователно това „уреждане“ на обществени отношения с местно значение следва
да се осъществява само в рамките на предоставената от закона делегация и само
по отношение на неуредените от нормативните актове от по – висока степен
обществени отношения.
С оглед характера на
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“, раздел Б на
Наредбата следва проверката за законосъобразност да се основе и в разпоредбите на
ЗВ, съдържащ конкретна правна уредба на правото на вероизповедание (гарантирано
и от Конституцията на Република България, чл. 13 и чл. 37, ал. 1), неговата
защита и правното положение на религиозните общности и институции и техните
отношения с държавата. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 на ЗВ е очертано какво
включва правото на вероизповедание и това са: правото на всеки свободно да
формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва и
практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно,
публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Съгласно
чл. 5 от ЗВ правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване
на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране
на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез
разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на
електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.
В чл. 7 и чл. 8 от ЗВ са предвидени ограниченията относно правото на
вероизповедание, както и способите за това ограничаване при нарушаване на
изискванията на закона.
С оглед съдържанието на
цитираните нормативни разпоредби следва да се прецени дали рекламирането на
определена религия или религиозна общност извън официално регистрираните представлява
упражняване на правото на вероизповедание. ЗВ не поставя изискване за
регистрация към религиозните общности. Предвидено е само, че те могат да се
регистрират по предвидения от закона ред. При съпоставката на разпоредбите на ЗВ
и Наредбата, следва да се приеме, че рекламирането на определена религия или
религиозна общност представлява публично проявление на правото на свободно
упражняване на вероизповедание на българските граждани. Ето защо е недопустимо
такъв режим да се създава с нормативен акт от местно значение, каквато е Наредбата.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав приема, че нормата, с която се забранява
рекламирането на определена религия или религиозна общност, нерегистрирана извън
официално регистрираните, въвежда ограничаване на правото на вероизповедание на
основание, което не е от посочените в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от
Конституцията и чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗВ. В тези конституционни и законови
разпоредби не е предвидено изискване религиозната общност да бъде регистрирана,
за да може да се рекламира по посочените в Наредбата начини. С оглед на това
оспорената норма е приета в нарушение на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА и подлежи
на отмяна и на основание чл. 146, т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК.
С оглед изхода
на делото, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл. 196
от АПК, ответникът следва да заплати на Окръжна прокуратура Перник
направените по делото разноски. Същите са своевременно поискани и доказани по
размер. Представляват 20.00 (двадесет) лева платена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник.
Мотивиран така
и на основание чл.
193, ал. 1 от АПК, настоящия касационен състав при Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 8,
ал. 2, т. 7 от Глава ІІ „Общи изисквания“, раздел Б на Наредба за разполагане
на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни,
информационни и монументално – декоративни елементи, приета с Решение № 8 от
30.01.2008 година на Общински съвет Трън, взето по Протокол № 1/30.01.2008 година,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Общински съвет Трън да
заплати на Окръжна прокуратура Перник разноски по делото в размер на 20.00
(двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЛЕД
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението на основание чл. 194 от АПК, във връзка с чл.
22, ал. 2 от ЗМСМА, да бъде обнародвано от Общински съвет Трън, по реда по
който следва да се обнародват приетите от него подзаконови нормативни актове, а
именно: чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на
общината и по друг подходящ начин, определен в чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/