Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

гр. Перник, 15. 12. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия Владимирова и в присъствието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 385/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Т.И.К., с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адвокат А.К.Д. *** срещу Регионална дирекция по горите Кюстендил.

В исковата молба се твърди, че с решение № 4/25.01.2017г., постановено по АНД № 127/2016г. по описа на Районен съд Трън, съдът е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 357/11.10.2016г. на директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което наказателно постановление на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. Ищецът поддържа, че в хода на производството по оспорване на наказателното постановление пред въззивния и пред касационния съд е направил разноски за адвокатски хонорари в общ размер на 1000 лв., което обстоятелство се установява от сключените договори за правна помощ от 28.11.2016г. и от 10.03.2017г. Сочи още, че вписаните в договорите за правна помощ суми е заплатил в брой на посочените дати.

Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Регионална дирекция по горите Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, бул. „България” № 33, да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 1000 лв., представляващи направени от ищеца разноски в размер на 500 лв. за заплатен адвокатски хонорар по АНД № 127/2016г. по описа на Районен съд Трън и разноски в размер на 500 лв. за заплатен адвокатски хонорар по КАНД № 136/2017г. по описа на Административен съд Перник. Твърди, че претендираното обезщетение за разноски за адвокатски хонорари представлява последица от незаконосъобразното НП № 357/11.10.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.08.2017г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебното заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. В хода на устните състезания пледира да бъде уважена изцяло исковата претенция и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът, представляван от С.Г.А. ст. юрисконсулт в Регионална дирекция по горите Кюстендил, е заявил становище за неоснователност на претенцията. В открито съдебното заседание Регионална дирекция по горите Кюстендил, чрез процесуалния си представител оспорва иска, като неоснователен, а в хода по същество пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност прави искане да се определи обезщетение, което да се съобрази с извършената адвокатска помощ и с действителната и правна сложност на съдебните производства. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на иска относно имуществените вреди. По отношение на претендирания размер предлага да се уважи иска до минималния размер съгласно Наредбата № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Не сочи доказателства.

Административен съд Перник, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

І. По допустимостта на исковата молба:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение на имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно НП, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил.

Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление и е предявен за разглеждане от компетентния съд съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

В този смисъл съдът приема, че искът е процесуално допустим.

ІІ. По основателността на иска:

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

1. За претендираното обезщетение на имуществени вреди от незаконосъобразното НП.

С решение № 4/25.01.2017г., постановено по АНД № 127/2016г. по описа на Районен съд Трън, влязло в сила на 20. 04. 2017 г., е отменено като незаконосъобразно НП № 357/11.10.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил. С отмененото НП на ищеца Т.И.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В съдебното производство по обжалване на наказателното постановление К. е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат А.К.Д. ***, въз основа на сключен между двамата договор за правна защита и съдействие от 28. 11. 2016 г. с (приложен по лист 45 от АН дело № 127/2016г. по описа на Районен съд Трън), за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, съгласно отразеното в договора.

Настоящият ответник е депозирал касационна жалба срещу съдебния акт на районния съд, по която е образувано к.а.н.дело № 136/2017 година по описа на Административен съд Перник, който с решение № 134 от 20.04.2017 година е оставил в сила решение № 4/25.01.2017г., постановено по АНД № 127/2016г. по описа на Районен съд Трън. Решението е влязло в сила на 20.04.2017 година, като необжалваемо. В производството пред Административен съд Перник ищецът е ползвал адвокатска защита, която отново е била предоставена от адвокат А.К.Д. ***, съгласно пълномощно от 10.03.2017 година и договор за правна защита и съдействие от същата дата (приложен по лист 11 от к.а.н.дело № 136/2017 година по описа на Административен съд Перник). Страните по сключения договор са уговорили, съответно са отразили платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.

Други доказателства за претендираното обезщетение на имуществени вреди не са ангажирани пред съда.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Приложимите правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

В конкретния случай претенцията на ищеца се основава на отменено НП като незаконосъобразно и претърпени имуществени вреди от отмененото НП, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененият административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 357/11.10.2016г., на директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Съобразявайки мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд съдът приема, че издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност. Издаденото наказателно постановление е отменено от съда, като незаконосъобразно. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Установи се, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор от 28.11.2016 година. По този договор ищецът е възложил на адвокат А.К.Д. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд Трън по обжалване НП № 357 от 11.10.2016 година, който договор е приложен по а.н.дело № 127/2016 година по описа на Районен съд Трън. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът е осъществил правна помощ в защита на правата на доверителя си, като е изпратил преупълномощен адвокат, който се е явил в проведеното откритото съдебно заседание на РС Трън. Доколкото този договор не е оспорен от ответната страна, то съдът приема, че във връзка със защитата по отмяна на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил пред първостепенния съд, К. е ангажирал адвокат, на когото реално е заплатил сумата от 500 лева.

В образуваното касационно производство пред Административен съд Перник ищецът отново е ангажирал адвокатска защита, което се установи от сключения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2017 година, по който договор също е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От направеното отбелязване в договора, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е заплатено от К. в брой при подписване на договора. Адвокатът е изготвил отговор по касационната жалба, като е поддържал оставяне в сила на решението на първостепенния съд и отхвърляне на касационната жалба, както и отново се е явил преупълномощен от него адвокат в открито съдебно заседание пред Административен съд Перник.

От неоспорените доказателства следва, че платеното адвокатско възнаграждение е в общ размер на 1000 лева, който разход е в резултат на проведената защита срещу издаденото НП, обжалвано пред районния съд, съответно пред Административен съд Перник като касационна инстанция. Следва извод, че ищецът се е ползвал от възможността да ангажира адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото срещу него НП, за която защита реално е заплатил сума в общ размер от 1000 лева на един адвокат.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че претендираното обезщетение е за имуществена вреда, която не произтича пряко от отмененото наказателно постановление. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издадено НП е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатското възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство е присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Платеният адвокатски хонорар е имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, съдът приема наличие на пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга е за реализиране правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат срещу издаденото наказателно постановление. В този смисъл съдът приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Платената от ищеца сума от 1000 лева е довело до намаляване на имуществото му, който резултат е пряко следствие от издаването на отмененото от съда наказателно постановление. Следва, че платената от ищеца сума от 1000 лева представлява имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, която подлежи на репарация от държавата, тъй като е пряка и непосредствена последица от увреждащия акт - НП № 357/11.10.2016г., издаден от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, отменен по съдебен ред. По изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

2. По отношение размера на имуществените вреди съдът приема следното:

Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил на един адвокат в производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление НП № 357/11.10.2016г., издадено от орган на ответника, е причинена имуществена вреда. Същевременно съдът следва да съобрази, че дължимото обезщетение на причинените имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на претендиращата я страна. В производството по обжалване на наказателно постановление не е предвидена възможност за санкционираното лице да претендира направените съдебни разноски, а поради липса на такова искане, за административния орган не е възникнало правото да направи възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. В мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016 година на Върховния административен съд, е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на посочената норма от закона. В случая се установи, че нито в производството по а.н.дело № 127/2016 година по описа на Районен съд Трън, нито в това по к.а.н.дело № 136/2017 година по описа на Административен съд Перник, ищецът е направил искане за присъждане на направените от него разноски, поради което и съдът приема, че ответникът обективно не е могъл да направи възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар поради несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на цитираните дела.

Производствата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови и се развиват по правилата на ГПК, доколкото липсва правна уредена в АПК. В тези производства страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи и възражения в тяхна защита, респ. да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Съобразявайки своевременно направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар – още с отговора на исковата молба, както и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът определя размера на обезщетението на претърпените от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразното НП, с оглед критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Т.е. обезщетението на имуществените вреди следва да е в „обоснован и справедлив“ размер и да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (в този смисъл е решение № 5174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3948/2016 година на Върховния административен съд, III отделение).

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по - малко от 300 лева. При така изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 127/2016 година по описа на Районен съд Трън следва да е в размер на 300 лева, тъй като наложеното административно наказание с издаденото наказателно постановление е глоба в размер на 200 лева и делото не представлява фактическа и правна сложност. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до минималния размер на претендираната вреда, претърпяна от ищеца при първоинстанционното съдебно производство, съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, поради което следва да бъде намалено на 300 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът отхвърля иска на ищеца за разликата над 300 лева до 500 лева, като неоснователно.

Аналогично и искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева по к.а.н.дело № 136/2017 година по описа на Административен съд Перник, следва да бъде намалено на 300 лева, съобразно сочения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 600 лева, представляваща обезщетение на причинена имуществена вреда от незаконосъобразното НП № 357/11.10.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, като за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 лева бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 600 лева, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2017 година до окончателното й изплащане.

ІІІ. По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска.

По изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 306 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203, ал.1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Кюстендил, ЕИК 000261961, с адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, да заплати на Т.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на наказателно постановление № 357/11.10.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кюстендил, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 07.08.2017 година до окончателното й изплащане, и отхвърля предявения иск за разликата над 600 (шестстотин) лева до пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Кюстендил, ЕИК 000261961, с адрес гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, да заплати на Т.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 306.00 (триста и шест) лева, представляваща разноски по административно дело № 385 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/