Р Е Ш E Н И Е

№ 348

 

Гр. Перник, 11.12.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                   Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 477/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на П.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.Ф. *** против Решение № ***от 28.07.2017 година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-40 от 30.06.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като не се събират изискуемите 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а са налице 96 точки.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, като се твърди, че положения труд през периода от 12.04.1993 година до 12.10.1993 година 6 /шест/ месеца в рудник „И. Русев“ при мини „Бобов дол“ е при условията на първа категория, поради което моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно и върне преписката на административния орган с указания да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2016 година.

В проведеното съдебно заседание на 13.11.2017 година жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Е.Ф. ***, който развива допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно и върне преписката на административния орган с указания да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2016 година. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт *** моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в обжалван административен акт.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Производството пред административния орган е започнало с подадено заявление вх. № 2113-13-1298 от 30.11.2016 година, с което настоящия жалбоподател е поискал от директора на ТП на НОИ Перник да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочил най – благоприятните три последователни години осигурителен стаж – от 01.01.1982 година до 31.12.1984 година. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж.

С Разпореждане № ********** от 13.01.2017 година на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на настоящия жалбоподател, тьй като не събира изискуемите 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а са налице 96 точки. Длъжностното лице е установило, че към датата на подаване на заявлението настоящия жалбоподател има навършени 58 години, 05 месеца и 21 дни, съответно превърнат осигурителния стаж по реда на ч. 104 от КСО към трета категория труд е 38 години, 04 месеца и 23 дни.

Със заявление вх. № 2171-13-8 от 27.02.2017 година настоящия жалбоподател е представил УП-3 № 44 от 20.02.2017 година от ЕТ „Фламинго спорт“ и е поискал директора на ТП на НОИ Перник да преразгледа отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективиран в Разпореждане № ********** от 13.01.2017 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, относно времето на положен труд в рудник „И. Русев“.

Настоящият жалбоподател с приложение от 07.03.2017 година е приложил УП-13 от 21.02.2017 година, издадено от „Мини Бобов дол“ ЕАД за удостоверяване на осигурителен стаж от месец 04.1993 година до месец 10.1993 година.

С писмо изх. № 2171-13-8#2 от 04.04.2017 година началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Перник е поискал извършване на проверка на предадените на съхранение разчетно – платежни ведомости на мини „Бобов дол“ за настоящия жалбоподател, относно положения осигурителен стаж на длъжността „***“ за периода от месец 04.1993 година до месец 10.1993 година, от която да се удостовери дали е заемал подземна длъжност.

В отговор на посоченото по – горе писмо отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП Кюстендил е уведомил пенсионния орган, че е приета разплащателната документация на осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД, гр. Бобов дол, съгласно различни приемно – предавателни протоколи, в която за периода от месец 04.1993 година до месец 10.1993 година настоящия жалбоподател – П.А.Д. фигурира на длъжност „***“ рудник „И. Русев“, без да е посочено дали е подземна работа.

Въз основа на представените нови доказателства и извършена повторна преценка е издадено Разпореждане № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 3 от КСО е изменено Разпореждане № ***от 13.01.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в частта на мотивите и е потвърдено в останалата част. С посоченото разпореждане по повод на подаденото допълнително заявление от 27.02.2017 година от настоящия жалбоподател е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като заявителя /настоящ жалбоподател/ има сбор от 96 точки при необходими за мъж 100 точки.

Против така постановеното Разпореждане № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване настоящия жалбоподател е подал жалба вх. № 1012-13-40 от 30.06.2017 година, с която отново моли да се извърши проверка по разплащателната документация на прекратения осигурител „Мини Бобов дол“ ЕАД, от която да се удостовери фигурират ли начислени добавки за подземен труд към получаваната работна заплата.

С оглед на подадената жалба пенсионния орган с писмо изх. № 1042-13-40#1 от 03.07.2017 година отново е поискал извършването на повторна проверка на предадените на съхранение разчетно – платежни ведомости на „Мини бобов дол“ ЕАД, както и и да се уточни, дали лицето е получавало ежемесечно добавка към трудовото възнаграждение за работа при подземни условия на труд по Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения и какъв размер.

С писмо изх. № 1042-09-1368#1 от 21.07.2017 година пенсионния орган е уведомен, че при извършаната проверка на съхранените разчетно – платежни ведомости на „Мини бобов дол“ ЕАД за периода месец 04.1993 година до месец 10.1993 година не е видно лицето П.А.Д. да е получавало суми за работа при подземни условия. Към писмото е приложена разплащателна ведомост.

По така подадената жалба е постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ***от 28.07.2017 година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-40 от 30.06.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като не се събират изискуемите 100 точки за мъж, като сбора от осигурителен стаж и възраст е 96 точки. С така изложените мотиви на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е постановен обжалвания отказ на директора на ТП на НОИ Перник.

В хода на съдебното производство е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.К.К., от което се установява, че рудник „И. Русев“ е мина за подземен добив на въглища, като е имало надземен участък, който обслужва мината. Ремонта на машините се е извършвал както под земята, така и над земята /по – сложни ремонти/. Вещото лице е установило, че за жалбоподателя няма данни дали и работил под земята или над нея, както и няма длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното производство са изслушани свидетелите ***и ***, водени от страна на жалбоподателя.

От показания на свидетеля ***се установява, че е работил заедно с жалбоподателя през 1993 година на рудник „И. Русев“, с. ***, като последния е изпълнявал длъжността „Машинен шлосер“, изразяваща се в поддръжка и ремонт на съоръженията под земята. Свидетелят заявява, че е бил началник на смяната на жалбоподателя. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, въпреки, че са въз основа на лични възприятия, но не кореспондират с останалите по делото писмени доказателства.

От показания на свидетеля *** се установява, че е работил в V подземен участък на рудник „И. Русев“,             с. *** като „Електромехано шлосер“ под земята заедно с жалбоподателя през 1993 година. Свидетелят е бил старши шлосер, а жалбоподателя шлосер. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, въпреки, че са въз основа на лични възприятия, но не кореспондират с останалите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по                    чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № ***от 28.07.2017 година на ръководителя на Териториално поделение – Перник към Национален осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Със заявление с вх. заявление вх. № 2113-13-1298 от 30.11.2016 година пенсионния орган е сезиран от настоящия жалбоподател с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на доказателствата в пенсионното досие е приел, че сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е 96 точки, поради което заявителят няма право на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите за мъж –100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Постановено е Разпореждане                  № ***от 31.05.2017 година, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановеното решение, с което е потвърденото издаденото разпореждане са в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:

1. навършили възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 година възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. С оглед на това нормативно разрешение се налага извода, че разпореждането и постановеното в последствие решение са правилни. Не е спорно, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО. С оглед на това остава възможността същият да поиска отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателя към дата на депозиране на заявлението е на възраст 58 години, 05 месеца и 21 дни. Видно от приетото Удостоверение                             изх. № 5506-09-1128#1 от 21.02.2017 година, издадено от ТП Кюстендил и в писмо изх. № 1042-09-1368#1 от 21.07.2017 година от ТП Кюстендил и приложената разплащателна ведомост за периода от месец 04.1993 година до месец 10.1993 година липсват данни за лицето – настоящ жалбоподател да е получавал суми за работа при подземни условия. По така представените писмени доказателства към административната преписка жалбоподателя, въпреки указаната му доказателствена тежест не ангажира доказателства, с които да обори тяхната доказателствена сила. Действително свидетелските показания удостовериха условията на труд и характеристиките на рудник „И. Русев“, с. ***, но същите не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а напротив от заключението на вещото лице се установи, че е имало надземен участък, който обслужвал мината. От друга страна е безспорно, че при различните осигурители жалбоподателя е придобил осигурителен стаж от първа категория труд – 1 години, 07 месеца и 00 дни, осигурителен стаж от втора категория труд – 15 години, 02 месеца и 20 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 16 години, 03 месеца и 14 дни. По правилото на             чл. 104 от КСО, когато лицето е работило в условията на различни категории труд, съгласно ал. 2 от КСО при пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. При това превръщане се получава общ осигурителен стаж 37 години, 11 месеца и 14 дни. Същите размери на осигурителен стаж е установил и административния орган. Въз основа на това се приема, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не отговаря на условията посочени в чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като няма 100 точки за мъж /има 38 години, 04 месеца и 23 дни +58 години, 05 месеца и 21 дни = 96 точки/. Същият при прилагане на правилото на чл. 69б, ал. 6 от КСО има изискуемите се 15 години при условията на втора категория труд, но възрастта и осигурителния му стаж не дават общ сбор от 100 точки. С оглед на това се приема, че жалбоподателя има 15 години при условията на втора категория труд, същият отговаря на първото изискване посочено в чл. 69б, ал. 2 от КСО. Втората предпоставка за пенсиониране при втора категория труд също е налице, тъй като жалбоподателя има навършени 58 години и 0 месеца за мъжете. Третата предпоставка за пенсиониране по императивен начин предвижда заявителят да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. В случая не е изпълнено третото кумулативно предвидено изискване на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като жалбоподателят има осигурителен стаж – има 38 години, 04 месеца и 23 дни +58 години, 05 месеца и 21 дни = 96 точки, при изискуеми се за мъж – 100 точки. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че отказът на пенсионния орган да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО е правилен и е съобразен с материалния закон. Като е достигнал до същите изводи административния орган и длъжностното лице по пенсионното производство са постановили материално законосъобразни актове, които ще бъдат оставени в сила.

След като жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, за придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, то той не отговаря и на изискванията на основния текст за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. Предпоставките, към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са навършени 63 години и 10 месеца за мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, какъвто осигурителен стаж заявителят към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия няма. С оглед на това същият не отговаря и на условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и             ал. 2 от КСО. Въз основа на изложеното и при осъществения цялостен контрол не се констатираха основания за отмяна на акта в условията на              чл. 146, т. 4 от АПК.

В тази връзка не се възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно не му е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.04.1983 година до 01.10.1983 година, тьй като от представеното удостоверение не са налице данни за положен труд в условията на втора категория от една страна, а от друга не е оспорено обстоятелството, че в разплащателните ведомости за посочения период липсват данни за лицето – настоящ жалбоподател, видно от издадено от архивохранилище Кюстендил удостоверение. Ето защо единствено пенсионния орган е този, който има правомощието да зачете определен стаж като стаж положен в условията на определена категория труд. Настоящият съдебен състав намира, че правилно административния орган е определил сбора от точките на жалбоподателя от осигурителния стаж и възрастта му, поради което не са е налице предпоставките по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО – 100 точки за мъжете.

По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на П.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.Ф. *** против Решение № ***от 28.07.2017 година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-40 от 30.06.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане                      № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като не се събират изискуемите 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а са налице 96 точки, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и жалбата като неоснователна ще се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.Ф. *** против Решение № ***от 28.07.2017 година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-40 от 30.06.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № ***от 31.05.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           Съдия: