Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

Гр. Перник, 12.12.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Ивайло И.

Членове: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния – секретар И.И. и с участието на прокурор Н.ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло ИВАНОВ КАД № 485 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 37в, ал. 5, изр. последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ (ОСЗ) Перник, чрез юрисконсулт Л.Л., срещу съдебно решение № 1 от 01.03.2017 година на Районен съд Трън, постановено по административно дело № 1 по описа на съда за 2016 година. С атакувания съдебен акт е отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-484/23.12.2015 година на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Перник, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 75а, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ПЗСПЗЗ) и Доклад на Комисия, назначена със Заповед № РД-297/04.08.2015 година на Директора на ОДЗ Перник, е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Бусинци, община Трън, област Перник, за стопанската 2015/2016 година, както и ОДЗ Перник е осъдена да заплати на К.И.З. сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени във връзка с делото съдебни разноски.

Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Възразява срещу изводите на районния съд за наличие на правен интерес у касатора да обжалва процесната заповед, като пледира липса на такъв у заявителя К.И.З. поради факта, че същият е ползвател на земеделски земи на основание договори за аренда, които не са вписани в Службата по вписванията, съответно не са регистрирани в Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Трън, на което основание не се явява участник в процедурата по разпределение. С касационната жалба са развити още доводи за неправилност на изводите на районния съд и в частта им, отнасяща се до неучастие в производството по сключване на споразумение между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за землището на с. Бусинци, община Трън за стопанската 2015/2016 година на настоящия ответник и заинтересованото лице М.К.И., като се сочи, че последният е участник както в доброволните споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ, така и изразил съгласие с направеното разпределение. Жалбата съдържа още доводи за времева компетентност на органа, издал оспорената заповед, макар произнесъл се извън сроковете по чл. 37в, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, инструктивни според касатора. Пледира се на общо основание процесуална и материална законосъобразност на отменения административен акт. В жалбата се твърди още неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, в частта му относно разноските, като се сочи противоречие между мотивите и диспозитива на допълващия съдебен акт по отношение размера на присъдената сума. На посочените основания касаторът прави искане за отмяна на решението на Районен съд Трън, предмет на съдебна проверка.

В проведеното съдебно заседание на 22.11.2017 година касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 22.11.2017 година ответникът по касационната жалба, К.И.З., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото от името на ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Б.Д. от САК е депозирана писмена защита, в която се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се доводи срещу твърденията за липса на правен интерес у настоящия ответник да инициира съдебен контрол пред първата съдебна инстанция и се пледира правилност на изводите на районния съд. По същество се поддържат оплакванията за незаконосъобразност на заповедта, предмет на първоинстанционен съдебен контрол. Ответникът претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 22.11.2017 година заинтересованите страни Д.Б.Г., Т.Б.Г.,***, Д.П.Д., И.С.С., К.С.Д., М.К.И., В.С.Д., редовно призовани не се явяват, не изпращат представител, не вземат становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на К.И.З. срещу Заповед № РД-484/23.12.2015 година на Директора на ОДЗ Перник, за разпределение на масивите за ползване в землището на с. Бусинци, община Трън, област Перник, за стопанската 2015/2016 година. Заповедта е издадена по реда и на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 75а, ал. 1, т. 2 от ПЗСПЗЗ въз основа на Доклад на Комисия, назначена със Заповед № РД-297/04.08.2015 година на Директора на ОДЗ Перник.

Районният съд правилно и въз основа на доказателствата е установил фактическата страна на спора. Касационният съд ще изложи част от така установените факти с оглед доводите на страните в настоящото касационно производство.

По делото не се спори, а и от представената административна преписка е видно (л. 131 от делото), че във връзка с процедурата по разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската в 2015/2016 година К.И.З., в срока по чл.37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, е подал заявление с вх. № 13/31.07.2015 година, като е заявил желание за участие в масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Бусинци, община Трън, за стопанската 2015/2016 година. В заявлението си З. е посочил имотите, с които желае да участва и правното основание за ползването им - договори за аренда. По делото не се спори, че тези договори не са вписани в службата по вписванията, съответно не са и регистрирани в ОСЗ Трън (чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) в производство по реда на Наредба №6 от 18.02.2000 година за условията и реда на регистрация на договорите за аренда, приета на основание чл. 3, ал. 3 от ЗАЗ.

С писмо изх. № 997/02.10.2015 година (неприложено по делото (вж. л. 106)) ОСЗ - Трън е уведомила К.З., че представените договори за аренда за землището на с. Бусинци, община Трън, са „некоректни“, тъй като не са вписани в Службата по вписванията.

С решение по Протокол № 48 (л. 129 от делото) от заседание на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-297/04.08.2015 година на Директора на ОДЗ Перник, имаща за задача включително да провери пълнотата и качеството на изходните данни и материали и да предостави на участниците в споразумението необходимите карти и предварителни регистри, не допуска К.З. до участие в споразумението между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Бусинци, община Трън за стопанската 2015/2016 година. Като основание за това решение посочени са: непредставена в срок декларация по чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, непредставени доказателства, удостоверяващи плащане по чл. 34, ал. 6 и чл. 372в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ за предходни години, както и липса на регистрация в ОСЗ Трън на представените към заявлението арендни договори поради невписване на същите в службата по вписванията.

На 30.10.2015 година са сключени доброволни споразумения за ползване за землището на с. Бусинци, община Трън, с рег. № 78/30.10.2015 година и № 79/30.10.2015 година, в които К.З. не участва.

С изготвен доклад по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ до Директора на ОДЗ - Перник, без данни относно датата на неговото изготвяне и депозиране, Комисията по чл. 37в, ал. 1, изр. второ от ЗСЗПЗЗ е представила доброволно сключените споразумения за ползване на земеделски земи в землището на с. Бусинци, община Трън, с рег. № 78/30.10.2015 година и № 79/30.10.2015 година, в които се съдържат данни за участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по чл. 37в, ал. 3 и дължимото за тях рентно плащане. Докладът съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане.

С писмо изх. № 1098/15.12.2015 година (неприложено по делото (вж. л. 106) ОСЗ Трън отново уведомява К.З., че представените договори не могат да бъдат регистрирани в ОСЗ Трън поради това, че същите не отговарят на материалноправните изисквания на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ).

Със Заповед № РД-484/23.12.2015 година на Директора на ОДЗ Перник са разпределени масивите за ползване на земеделски земи в землището на с. Бусинци, община Трън, област Перник, за стопанската 2015/2016 година. Заповедта е издадена по реда и на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 2 от ПЗСПЗЗ въз основа на Доклада на Комисия, назначена със Заповед №РД-297/04.08.2015 година на Директора на ОДЗ Перник, като К.И.З. не е част от това разпределение.

Заповед № РД-484/23.12.2015 година на Директора на ОДЗ Перник е обжалвана пред Районен съд Трън, който в производството по административно дело № 1 по описа на съда за 2016 година е отменил оспорения административен акт.

Решаващият съд е приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, но в процесуално незаконосъобразно производство поради приключване на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ извън установения в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 25 от 2012 г.) срок – до първи октомври на съответната година (арг. от §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ) и при започнала следваща стопанска година. Решаващият първоинстанционен съдебен състав е приел, че заповедта е издадена и при други съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон поради: неуведомяване, респективно неучастие, на заинтересованите страни в производството по разпределяне на ползването на земите по масиви, в което е издадена атакуваната заповед; неучастие на всички собственици/ползватели, адресати на процесната заповед при сключването на споразуменията за създаване на масиви за ползване поради полагане на подписи под тези споразумения след издаване на заповедта; неизвършено със заповедта служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението; немотивираност на оспорвания акт поради некоректно посочени фактически основания за издаването му, както и липса на мотив защо К.И.З. е лишен от право на участие в разпределението. Установеното е обосновало извод за наличие на основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК поради издаването й при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. На посочените основания заповедта е отменена изцяло като незаконосъобразна, а преписката върната за ново произнасяне от страна на административния орган.

Районният съд правилно, като съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора.

По доводите в касационната жалба:

Относно недопустимост на проведеното съдебно производство поради липса на правен интерес у К.И.З. да обжалва процесната заповед:

Без основание е това възражение на касатора. Макар да е приел производството за допустимо без каквито и да било мотиви, районният съд правилно е приел да разгледа делото, инициирано от К.И.З.. Факт е, че К.И.З. е подал заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ като ползвател по смисъла на чл. 37в, ал 2 от ЗСПЗЗ (с които заявления производството по чл. 37б и сл. от ЗСПЗЗ започва). Разпоредбата на чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ изисква ползвателите да подадат в ОСЗ заявление за участие в споразумение по чл. 37в, с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори (т.е. следва да са изпълнени и двете изисквания в кумулация) и/или документи за собственост, като се изисква и към заявлението ползвателите да прилагат декларация, че не са свързани лица по смисъла на ТЗ с лица, които не са изплатили задълженията си по чл. 34, ал. 6 и по чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. В производството обаче липсва акт, който и да е доведен до знанието на ответника, съставляващ отказ на ОСЗ Трън да се приеме това заявление поради неприлагане към същото на опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в ОСЗ Трън договори и/или документи за собственост (чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ). Няма данни за съобщаване и на установения факт на неподадена декларация. На следващо място липсва акт, притежаващ белезите на административен, съставляващ отказ (изричен или мълчалив) на ОСЗ Трън да включи заявените от настоящия ответник имоти и в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - сочените писма на ОСЗ Трън, неприложени по преписката, по разбиране на съда не следва да се възприемат като индивидуални административни актове, тъй като освен уведомителни, не съдържат изричен отказ, а само указват наличие на причина за невключване в регистъра (вероятно предварителния). „Кореспонденцията“ между З. и различни административни структури е продължила и след издаване на процесната заповед, с което у настоящия ответник е затвърдено убеждението, че извършва валидни действия в рамките на производството по разпределение на масиви за ползване. Изложеното е достатъчно основание да се отхвърли възражението за недопустимост на решението на районния съд поради разглеждане на жалба, подадена от лице без правен интерес.

По доводите срещу изводите на районния съд за неспазени в производството срокове и установеното на това основание несъответствие с целта на закона:

Касационният състав споделя частта от решението, с която съдът е възприел допуснато в производството по издаване на процесната заповед съществено процесуално нарушение, състоящо се в приключване на производството извън рамките на срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 61 от 2015 година), което е и в несъответствие и с целта на закона. Въпреки че така установеният от законодателя срок е инструктивен по своя характер и като такъв не преклудира възможността за административния орган да се произнесе, то тези срокове не са самоцелни. Регламентирането им е обусловено и от целта на издавания административен акт. Заповедта за разпределение на ползването има за цел да улесни обработването на земеделските земи, поради което без съмнение, за да е същата целесъобразен административен акт, следва да се издаде преди началото на всяка стопанска година (която съгласно ЗАЗ, §2, т. 3 от ДР, е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година). Целта е да се гарантира установеността на стопанисването на земеделската земя за съответния период. В тази връзка разбирането, че сроковете, отнасящи се до производства с характера на процесното не следва да бъдат съобразявани не се споделя от настоящия съд. С оглед конкретиката на казуса - липсата на данни за изготвянето на предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ЗСПЗЗ в срок до 1 август, съответно за предоставянето му на председателя на комисията по чл. 372, ал. 1 от ЗСПЗЗ в срок до 15 август, изготвянето на споразумението на 30 октомври 2015 година (вместо до 30 август 2015 година), издаването на процесната заповед на 23 декември 2015 година, вместо до 01 октомври 2015 година, е рефлектирало негативно върху целите на производството.

На следващо място се споделят изводите на решаващия първоинстанционен съд за допуснати съществени процесуални нарушения в производството поради неучастие на заинтересованите лица, подали изрично заявление за участие в процедурата за разпределение (чл. 37в, ал. 1, изр. последно от ЗСПЗЗ), предвид липсата на данни по преписката относно уведомявания, съответно предоставена възможност за участието на тези лица. Факт е, че в хода на производството заинтересованите лица не са уведомявани за изготвяне на предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по указаните в чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ППЗСПЗЗ кумулативни начини, така че да им е осигурена възможност да заявяват в срок до 15 август промени в този регистър (чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ). Обявяване по който и да било от предвидените в разпоредбата начини въобще не е доказано от административния орган. По делото не са посочени и представени от носещия тежестта на доказване административен орган и каквито и да било доказателства за съобщаване на заинтересуваните лица по реда, предвиден в чл. 72, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, на изготвения от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ проект на картата на масивите за ползване и регистъра към нея, като това е следвало да бъде сторено също в срок до 25 август в хипотезата на постигнато споразумение. Въз основа на обявяването в посочените срокове заинтересуваните лица, в последващ императивно определен срок до 30 август в хипотеза на споразумение, имат право да искат промени в проектите на регистъра и картата към споразумението. Тези нарушения по отношение на предварителния регистър, и на проекта на картата и регистъра към същата са съществени, тъй като се отразяват върху крайния акт, рефлектират върху съдържанието на властническото волеизявление в съответната му част, тъй като гарантират, че актът ще има съдържанието, изготвено от комисията. Заповедта би могло да има друго съдържание, в случай че не нарушенията не са били допуснати.

Касационният съд намира правилно решението и в частта му, съдържаща изводи за неизвършена процедура по служебно разпределение на имоти за имотите, необхванати от споразумението, поради безспорен факт на неподписване на същото към датата на издаване на заповедта, от едно от участвалите в разпределението лица, като не счита за необходимо да повтаря доводите. С това е нарушен материалният закон.

За прецизност на настоящия съдебен акт ще се отбележи, че основано на закона е ОСЗ Перник да откаже да допусне до участие в производство по създаване на масиви за ползване на земеделски земи ползвател, заявил участие с имоти, ползвани на основание нерегистрирани в ОСЗ договори и не подал декларация. Разпоредбите на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ са ясни и не подлежат на тълкуване - право да подадат заявление имат само ползватели на имоти, договорите за ползване на които са регистрирани в ОСЗ, като нормата изисква още като условие за участие и подаването на декларацията по чл. 37в, ал. 3, изр. последно от ЗПЗЗ. Такъв изричен и конкретен, основан на изискванията на закона отказ, извършен своевременно и доведен надлежно до знанието на заявителя, би изключил необходимостта от преценка дали тези имоти да бъдат включвани в предварителния регистър по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

По изложените мотиви решението на районния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила.

По отношение на съдебния акт в частта, относно разноските, с който са присъдени 800 лева при доказани разноски в размер на 610 лева е неправилен. Пред районния съд жалбоподателят е приложил списък по чл. 80 от ГПК, като съдът констатира, че К.И.З. е представил доказателства за договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесена държавна такса в размер на 10 лева. Доколкото оспорващият е бил представляван по делото от адвокат, който е депозирал писмени бележки и са ангажирани доказателства за договорено и заплатено в брой възнаграждение на същия в размер на 600 лева, както и са налице доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева, съдът намира, че К.И.З. има право да претендира присъждането на разноски в размер на 610 лева, а не на 800 лева.

Същевременно в хода на устните състезания по делото ответната страна не е направила възражение за прекомерност (каквото прави пред настоящата инстанция) на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, в което приключва делото пред съответната инстанция. Т.е. и претенцията за прекомерност на разноските следва да се направи до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който смисъл е и трайната съдебна практика (Определение №192 от 05.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1586/2017 г.; Определение №372 от 16.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 223/2012 г. и др.). Представителят на административния орган е пропуснал срока да възрази за прекомерност на адвокатския хонорар пред районния съд, който срок е преклузивен.

С оглед изложеното съдебния акт в частта му, относно разноските, следва да бъде изменен, като в полза на ответника бъдат присъдени разноски в размер на общо 610 (шестстотин и десет) лева, от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева платена държавна такса.

При този изход на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски, сторени за процесуално представителство пред касационния съд в размер на сумата от 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 1 от 01.03.2017 година, постановено по административно дело № 1 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Трън, , с което е отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-484/23.12.2015 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Перник, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 75а, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ и Доклад на Комисия, назначена със Заповед № РД-297/04.08.2015 година на Директора на ОДЗ Перник е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Бусинци, община Трън, област Перник, за стопанската 2015/2016 година.

ОТМЕНЯ решението в частта, с което Областна дирекция „Земеделие“ Перник е осъдена да заплати на К.И.З. сумата от 800 (осемстотин) лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ Перник да заплати на К.И.З. сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща направени съдебни разноски пред Районния съд Трън.

ОСЪДЖА Областна дирекция „Земеделие“ Перник да заплати на К.И.З. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/