Р
Е Ш E Н И Е
№ 377
Гр. Перник, 15.12.2017 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 512 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83,
ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на П.Л.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Б.В. от
Адвокатска колегия Перник против Отказ № 1920з-370 от 22.08.2017 година на
Началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник на основание чл. 58,
ал. 1, т. 10 и чл. 153, т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ за издаване на разрешение за носене и съхранение
на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено Разрешение РК № ***, както и
отнемане на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите
към него. Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, въпреки, че е представил всички изискуеми документи, за да
придобие разрешение за късо огнестрелно оръжие. Заявява, че съществува
основателна причина за получаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, а именно – самоотбрана. Моли съда да отмени оспорения отказ
за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и да
задължи Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Перник да издаде
исканото разрешително, както и да му върне отнетото оръжие.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2017 година, процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Б.В.,
моли съда да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен по
изложените в жалбата доводи.
Ответникът по жалбата Началника на Първо
районно управление при ОД на МВР – Перник, редовно призован не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна и недоказана.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 192000-7891 от 25.07.2017
година, депозирано в Първо Районно управление на ОД на МВР Перник, П.Л.М. /настоящ
жалбоподател/ е поискал да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие – пистолет „***“ к. 9х18, № К0391455, което му е
необходимо за законна самоотбрана. Към заявлението са приложени задължителните
за редовността на същото документи, съгласно чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във
връзка с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за
извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка от Окръжен
следствен отдел – Перник, удостоверяваща, че срещу заявителя няма образувани
досъдебни производства и повдигнати обвинения за умишлени престъпления от общ
характер; свидетелство за съдимост; диплома за завършено средно образование;
вносна бележка за платена такса; удостоверение за годност и качество на
огнестрелно оръжие.
Въз основа на подаденото заявление и
приложените към него документи е извършена служебна проверка от младши
полицейски инспектор КОС към ОД на МВР Перник, обективирана в докладна записка
рег. № 1920р-8451 от 09.08.2017 година, с която е предложено на Началника на Първо
районно управление при ОД на МВР – Перник да не издава разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено доказано
наличие на основания по чл. 6, ал. 3 и наличие на основателна причина за
самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ № 1920з-370
от 22.08.2017 година Началника на Първо районно управление при ОД на МВР –
Перник на основание чл. 58, ал. 1, т. 10
и чл. 153, т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказал на жалбоподателя да издаде разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и му е отнел издаденото Разрешение
РК № ***, както и е отнел притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие –
пистолет „***“, к. 9х18, № *** и боеприпасите за него.
Отказът е съобщен
на жалбоподателя на 04.09.2017 година, като жалбата е подадена на 13.09.2017 година,
т.е. в предвидения 14-дневен срок.
В изпълнение на разпределената
доказателствена тежест между страните указана в Определение от 10.10.2017
година на настоящия съдебен състав, процесуалния представител на жалбоподателя адвокат
Б.В. в проведеното съдебно заседание на 30.10.2017 година е поискал да му се
предостави възможност в следващото съдебно заседание да представи писмени
доказателства, относно необходимостта от издаването на разрешението за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие за законна самоотбрана. В съдебно
заседание, проведено на 27.11.2017 година адвокат Б.В. заявява, че няма да сочи
доказателства и няма искане за събиране на такива.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да
оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение за носене
на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издаденото разрешение, както и
отнемането на огнестрелното оръжие и боеприпасите към него е издаден от материално
и териториално компетентния орган, в случая Началника на Първо районно
управление при ОД на МВР Перник по постоянен адрес на заявителя и в кръга на
предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5, предложение второ и
четвърто, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение за носене
и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издаденото разрешение,
както и отнемането на огнестрелното оръжие и боеприпасите към него е в писмена
форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след
преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа
необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Административния орган е приел,
че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
фактите са недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на
заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие
като физическо лице за самоотбрана, поради което е постановил отказа и е отнел
издаденото разрешение, както и е отнел огнестрелното оръжие и боеприпасите към
него.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия
материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът върху
дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване
на разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно разпоредбата на
чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от
посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
Производството по издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ.
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на отказ, постановен на посочените основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
мотивиран с липсата на нужда от самоотбрана на заявителя.
Настоящият съдебен
състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
Жалбоподателят твърди
в жалбата, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие е с цел самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ
/самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради
това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване
на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на
жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от
самоотбрана, които да задължава административният орган да разреши придобиването
на оръжие или такива обстоятелства не са били налице. Както се посочи по – горе
снабдяването с огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим. Съдебната практика по приложението на ЗОБВВПИ
безпротиворечиво приема, че е в тежест на иницииралото производството лице да
докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото писмени доказателства се
налага еднозначния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен /благоприятстващ/ административен акт по искането на
П.Л.М. – настоящ жалбоподател. В оспорения административен акт органът е
изложил мотиви, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона –
отсъстват данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие
на реална заплаха за живота и здравето му, които да обосноват необходимост от
придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя. Приемането на противното би означавало, че за всеки български
гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на
него или неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда
на ЗОБВВПИ.
В
оспорения административен акт, като последица на отказа да се издаде исканото
разрешение органът е приложил принудителна административна мярка – отнемане на
разрешение за носене и съхранение РК № *** и изземване на притежаваното от него
късо огнестрелно оръжие – пистолет „***” к. 9х18 № *** и боеприпаси за него.
Законовата уредба е в чл. 155 и чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ. След като е отказано
издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, то се
обуславя приложимостта на тази принудителна мярка. В чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е
дадено правомощие на органите на МВР да осъществяват контрол върху дейности с
взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия чрез
отнемане на издадено разрешение по реда на този закон и изземване на взривни
вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Изземването е кумулирано
с отнемане на разрешението с оглед разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В
случая с постановения отказ е отнето и разрешението на лицето, спрямо което е
постановено да предаде и изделията обект на разрешителното. С оглед на това
разпоредителната част на акта, кореспондира с посоченото от органа правно
основание и в тази си част отказът на органа се явява законосъобразно и
съответно на материално правните норми.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на административния орган, с който е отказано издаването
на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на
издадено Разрешение РК № ***, както и
отнемане на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите
към за законосъобразно, тьй като не е налице необходимост от самоотбрана,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните в настоящото съдебно производство
не претендират присъждане на направените съдебни разноски, поради което за
настоящия съдебен състав не съществува задължение да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.М. с ЕГН ********** *** против Отказ № 1920з-370 от 22.08.2017
година на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник на
основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и
чл. 153, т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите /ЗОБВВПИ/ за издаване на разрешение за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено Разрешение РК № ***, както и
отнемане на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите
към него, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: