Р Е Ш
Е Н И Е
№ 376
Гр. Перник, 07.12.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 524 по описа на
съда за 2017 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Е.Г.Г. – Д. с ЕГН ********** ***
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1158-000484 от 10.07.2017 година на началник група към ОД на МВР – Перник,
сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. Жалбоподателя твърди, че не е предоставяла личният си автомобил на сина
й ***, който е бил с изтекло свидетелство за управление на моторно средство към
датата на проверката от органите на реда, а именно на 10.07.2017 година. Моли
съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 27.11.2017 година
жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява от адвокат Б.Б. ***,
която моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната
административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви.
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР
Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която излага
доводи за неоснователност на обжалваната заповед и моли съда да отхвърли
жалбата.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е безспорно, че настоящия жалбоподател притежава свидетелство за
управление на МПС № 272450010,
издадено на 29.12.2001 година от СДВР със
срок на валидност до 29.12.2011 година.
На 10.07.2017
година младши автоконтрольор ***в присъствието на свидетеля Николай Валентинов
Николов е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Д, № 041739 на ***с ЕГН ********** ***,
за това, че на 10.07.2017 година, в 15:55 часа на път І-6, община Перник, с
посока към гр. Радомир е управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***,
собственост на Е.Г. – Д. /настоящ жалбоподател/ с изтекло СУМПС – валидно до
29.12.2011 година, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № 006271318 и 2 броя регистрационни
табели.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-436 от 08.03.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник съответните длъжностни лица /конкретно
посочени/ – виж т. 1.3.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
17-1158-000484 от 10.07.2017 година на началник група към ОД на МВР Перник,
сектор „Пътна полиция“ на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, тъй
като личният автомобил на настоящия жалбоподател е бил управляван от ***без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада, поради
изтекъл срок на валидност на СУМПС – до 29.12.2011 година, нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
В проведеното съдебно заседание на 27.11.2017 година е
разпитан свидетеля ***, който заявява,че на 10.07.2017 година баща му, който
страда от епилептични припадания, му се е обадил, че се чувства зле и че се
притеснява, че ще получи пристъп. Притеснен от разговора с баща си свидетеля
взел личния автомобил на майка си в нейно отсъствие и без нейно знание и
тръгнал към с. Пещера, където бил баща му. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни и кореспондиращи с
приетите по делото писмени доказателства.
По делото има представени медицински документи, от
които е видно, че ***– баща на свидетеля ***е с трета група инвалидност.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл.
171, т. 2а от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 313з-436
от 08.03.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началникът
на група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, който е издал и
оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя
лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице, без да
притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада, поради изтекъл срок на
валидност на СУМПС – до 29.12.2011 година.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС, без водачът да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада,
като нарушението е квалифицирано по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Спорът не е по фактите,
установени по делото. Спорният по делото въпрос
е досежно квалифицирането на установеното неправомерно поведение и съответствието
му като основание по чл.
171, т. 2а от ЗДвП за издаване на заповед за ПАМ. Изтичането
на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача
от неговата правоспособност като водач на МПС. Това е така, тъй като
свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство – чл.
2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 година
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тоест
свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна
функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия
състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната
категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства от категориите по чл.
149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31
от 26.07.1999 година за
изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство, като в текста на чл.
2, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че на лицата,
положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл.
159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление
на МПС от съответната категория. Изтичане на срока на валидност на
свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му
правоспособност /в посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд на Република България, обективирана в Решение №
8326/19.06.2014 година,постановено по адм. дело № 2404/2014 година на Седмо
отделение/. Между страните е безспорен факта, че ***притежава СУМПС № 272450010 със срок на валидност до 29.12.2011
година, съответно е правоспособен водач от категории „В“ и „АМ“, като по делото
е представено и свидетелство за управление на МПС с номер 283363709, издадено
на ***на 17.07.2017 година, валидно до 17.07.2027 година.
Безспорно с изтичането на
срока на СУМПС, лицата не губят правоспособността си. Първоначалното
придобиване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория е
придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за
управление на МПС от друга страна е уреден в Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/.
Съгласно чл.
1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е
български личен документ. Съгласно чл.
50, ал. 1 и ал. 2 от
ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. В чл. 51 са уредени режимът и
сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1,
т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД „нередовен“ български личен документ е
този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл.
81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно
нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно
наказание за това – „Глоба“ в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика
на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че
макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на
МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл.
150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване
следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП
административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване
нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба
на § 1,
т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.
От изложеното следва и
изводът, че придобитата от управляващия лекия автомобил, собственост на жалбоподателя
правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с
първоначалното свидетелство за управление на МПС не е изгубена с изтичане срока
на валидността му по чл.
51 от ЗБЛД. Обсъденото по – горе налага правния извод на
настоящия съдебен състав, че в конкретния случай в оспорената заповед
фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл.
171, т. 2а, изр. 1 от ЗДвП – управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и съответно е
налице незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл.
146, т. 4
от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав,
липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателя.
Следователно ПАМ наложена със оспорената заповед е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това.
В допълнение ЗДвП
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие
с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това
условия.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от
целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в
по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да
управлява притежаваното от него МПС в рамките на 6 месеца. От друга страна,
снабдяването с ново СУМПС означава, че същият продължава да отговаря на всички
изисквания, поставени към водачите на МПС. С оглед на това последиците от
издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че
същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Съдът счита, че така наложената принудителна
административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000484
от 10.07.2017 година на началник група към ОД на МВР Перник сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171,
т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Страните не претендира присъждане на съдебни разноски
в производството, поради което настоящия съдебен състав не следва да се
произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №
17-1158-000484 от 10.07.2017 година на началник група към ОД на МВР Перник,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца,
като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: