Р Е Ш Е Н И Е

№ 351

гр. Перник, 06 декември 2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 564/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Е.Х.К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед № 313з-1753 от 20.09.2017г. издадена от началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. С тези доводи се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорвания акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна–началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник, редовно призован, за представител гл. юк. З.В.. Оспорва жалбата и излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Предвид на това прави искане за отхвърлянето й като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от служителя на 26.09.2017г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 06.10.2017г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По фактите:

На 28.06.2017г. за времето от 20.00ч. до 08.00ч. на 29.06.2017г. мл. автоконтрольор Е.К. е бил назначен в наряд в състав на автопатрул с № 153 съвместно с мл. автоконрольор К.М., видно от ежедневна ведомост от 28.06.2017г..

В оперативна дежурна част /ОДЧ/ на ОД на МВР-Перник на 28.06.2017г., в 20.02ч. постъпил сигнал за пътно транспортно произшествие, станало в района на кв. Мошино срещу „Блу поинт“. Сигнала е приет от дежурен ОДЧ-Г.Б.и е вписан в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания. В него е отразено, че от телефонен номер е постъпил сигнал и е разпоредено на автопатрул № 153 и № 340 да посетят местопроизшествието.

Състава на автопатрул № 153 получил разпореждането на дежурния от ОДЧ при ОД на МВР-Перник за настъпило ПТП в кв. Мошино, на велоалеята срещу „Блу Поинт“. При пристигането си на място полицейските служители установили водача на МПС рено „Клио“ с рег. № СА8200ММ. Същият се бил блъснал в дърво извън обхвата на пътя. Лицето не им представило документи за самоличност, но същото било разпознато от полицаите като К. „***“, лице, употребяващо наркотици. Полицаите проверили лицето за употреба за алкохол, която се оказала отрицателна. Изпробвали го за употреба на наркотици с техническо средство дрегер „Drug test 5000 Анализатор“, но уредът отказал да сработи.

Съставът на АП № 153 поискал указания от началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ /ОДПКПД/, сектор „Пътна полиция“. Същият им разрешил да изпробват лицето с друг вид дрегер-касета „Drug Check 3000“. Тестването се осъществило в сградата на полицията. Пробата отчела наличие на метамфетаим и опиум. Двамата служители докладвали за извършените до момента действия на дежурен ОДЧ и се насочили към центъра за спешна медицинска помощ-Перник при МБАЛ“Р. Ангелова“АД за взимане на кръвна проба. Дежурният им разпоредил след взимане на кръвната проба да задържат лицето за срок от 24 часа. Докато полицаите оформяли документите за кръвна проба К.„***“ избягал. Незабавно Е.К. докладвал на дежурния по ОДЧ при ОД на МВР-Перник за бягството и двамата служители започнали издирване на лицето. До приключване на смяната лицето не било установено.

С докладна записка с вх. № 1158-5245 от 03.07.2017г. Е.К., свел до знанието на началника на сектор „Пътна полиция“ случилото се на 28.06.2017г.. Върху тази докладна записка има поставена от някого на 03.07.2017г. резолюция „г-н С. Г.“.

Началник сектор „Пътна полиция“-С.Л. извършил проверка по докладна записка с вх. № 1158-5245 от 03.07.2017г.. Установил, че са налице данни за извършено дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, а именно чл. 72, ал. 1, че полицейските органи могат да задържат лице, за което имат данни, че е извършило престъпление, оправомощаващи го да задържи лицето К.К. и разпорежданията на преките ръководители, а именно т. 7 от Методически указания с рег. № 313з-3241 от 09.03.2017г., утвърдени със заповед № 313р-442 от 09.03.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, като с небрежността си в служебната дейност, забавеното и лошо изпълнение на заповедта е попречил за образуването на незабавно производство. Приел още, че при транспортирането на лицето не са взели мерки за осигуряване на личната си безопастност по чл. 75, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМВР. С оглед на изложеното предложил на служителя Е.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за проявена небрежност в служебната дейност, забавеното или лошо изпълнение на заповед № 313р-442 от 09.03.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник.

На 09.08.2017г. върху справката необозначено лице положило резолюция за изготвяне на заповеди за наказание.

С УРИ № 313р-9817 от 11.08.2017г. началник отдел „Административен“ поискал от началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник да определи срок на дисциплинарното наказание.

На 14.08.2017г. необозначено лице положило резолюция „срок 6 месеца“.

На 30.08.2017г. Е.К. е запознат със справката, видно от отбелязване направено върху нея.

По делото няма данни да са му искани обяснения, нито да е изслушван във връзка с предявеното му дисциплинарно нарушение.

Началникът на отдел “Охранителна полиция” приел, че с деянието си К., след като е бил назначен в наряд в състав на автопатрул за времето от 20.00ч. на 28.06.2017г. до 08.00ч. на 29.06.2017г. съвместно с мл. автоконтрольор К.М. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след 20.00ч. на 28.06.2017г. е проявил небрежност и е допуснал лицето К.К., за което има данни, че на същата дата е реализирало ПТП след употреба на наркотични вещества да избяга след дадено изрично разпореждане на началника на група „ОДПКПД“ и началника на ОДЧ същото да бъде задържано за образуване на бързо полицейско производство за извършено от лицето престъпление. С това си поведение служителят нарушил чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и разпорежданията на преките му ръководители дадени съобразно т. 7 от Методически указания с рег. № 313з-3241 от 09.03.2017г., утвърдени със заповед № 313р-442 от 09.03.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник като проявил небрежност в служебната дейност, забавено и лошо изпълнение на заповед № 313р-442 от 09.03.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник и дадените устни разпореждания, като е допуснал бягство на К.К.. С оглед на това на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, обективирано в заповед № 313з-1753 от 20.09.2017г..

Заповедта е оспорена от наказания служител и е образувано АД № 564/2017г. по описа на Административен съд-Перник.

В хода на съдебното производство по искане и на двете страни се допусна събиране на доказателства.

По делото по искане на защитата се разпитаха свидетелите Г.З.Б. и К.Г.М.. От свидетелските показания на Г.Б. дадени под страх от наказателна отговорност се приема, че същият като дежурен офицер на 28.06.2017г., ръководещ екипите е дал устно разпореждане на състава на автопатрул № 153 след като лицето К.К. даде кръвна проба в Центъра за спешна медицинска помощ същото да бъде задържано. Показанията му се кредитират доколкото същите съответстват на записите в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания, в който няма изричен запис за задържане на К., както и кореспондират с писмено сведение рег. № 1158р-5672 от 12.07.2017г. дадено от свидетеля.

От свидетелските показания на К.Г.М. дадени под страх от наказателна отговорност се приема, че на екипът е дадено устно разпореждане да задържат лицето, извършило ПТП след вземане на кръвна проба.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка, както и събраните гласни доказателства, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на отдел “Охранителна полиция” –чл. 204, т.4 във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът счита, че е спазена установената писмена форма по чл. 210 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР.

По силата на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

По силата на чл. 197, ал. 1 т. 2 дисциплинарните наказания са – т. 2 писмено предупреждение.

По силата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР –т. 3 дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед.

Съгласно типова длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник жалбоподателят има вменени длъжностни задължения, изразяващи се в участие в борбата срещу престъпността, охрана на обществения ред и разкриване на пътно транспортни произшествия; да работи по предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред, както и самостоятелно да взима решения в рамките на своите правомощия и да изпълнява и други задачи, възложени му от ръководството в рамките на предоставените му правомощия.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. Доколкото евентуално дисциплинарно нарушение попада в хипотезите по чл. 199 от ЗМВР, то на основание чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед, както е в случая, но при всяко положение трябва да се обективира по някакъв начин първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство, съгласно чл. 208, изр. второ от ЗМВР. По делото няма данни да е разпоредена по съответния ред проверка по изнесеното в докладна записка вх. № 1158р-5245 от 03.07.2017г. Е.К., за да може да се прецени първото действие за установяване на нарушението.

На следващо място след като се изяснят фактите и обстоятелствата по случая преди налагане на дисциплинарното наказание трябва да се изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения, съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая така разписания в ЗМВР ред за установяване на дисциплинарното нарушение и за налагане на дисциплинарно наказание напълно е игнориран от наказващия орган. Остава неясно кое е първото действие по установяване на нарушението, а това е съществен момент за да може да се направи преценка дали са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съобразно чл. 195 от ЗМВР, които от своя страна пряко кореспондират с дължимата се проверка за законосъобразност на атакувания акт.

В конкретния случай, при налагане на дисциплинарното наказание е нарушен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване, респ. приемане на писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си, императивно вменено в ЗМВР, а именно, че писмените обяснения или изслушването на служителя става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Докладната записка № 1158р-5245 от 03.07.2017г. изходяща от К. във основа, на която е изготвена справката, дала повод за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание сама по себе си няма характеристиките на писмени обяснения, нито може да се приеме, че замества изслушването. Сведение № 1158р-5670 от 12.07.2017г. дадено от К. остава напълно неясно до кого и във връзка с какво е дадено. Същото няма характеристиките на писмени обяснения, нито може да се приеме, че замества изслушването. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се преценява като съществено административно-процесуално нарушение. Такова нарушение се констатира и при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" и същото се приема за съществено процесуално нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР "писменото предупреждение" е на второ място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016г., постановено по адм. дело № 8032/2015г. на ВАС.

Въз основа на изложеното се приема, че в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения, което е в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая обясненията, които се сочи да са приети са дадени на 12.07.2017г., доста преди изготвяне на справка изх. № 1158р-5779 от 18.07.2017г., в която е установено нарушението, а и те не са с характер на обяснения по дисциплинарно производство та да се приемат от наказващия орган. От доказателствата по делото се приема, че след запознаване със справка рег. № 1158-5779 от 18.07.2017г., което е станало на 30.08.2017г., видно от собственоръчно отбелязване върху нея от жалбоподателя не са искани обяснения, нито се сочи да е проведено изслушване. Липсват данни и доказателства, от които да е видно, че служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения във връзка с предложението на началник сектор „Пътна полиция“ да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Такава покана не му е отправена и до датата на издаване на заповедта. Заповедта е издадена на 20.09.2017г., т. е. задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не е реализирано преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност за обяснения по конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка е Решение № 10225 от 3.10.2016г. на ВАС по адм. д. № 8693/2015г.; Решение № 8015 от 30.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 3228/2015г.; Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2085/2017 г., 5-членен с-в. С оглед на това се приема, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

При констатираните отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК не се дължи произнасяне по останалите отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт следва ще бъде отменен изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 500 (петстотин) лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 08252 от 29.09.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.К. заповед с рег. № 313з-1753 от 20.09.2017г. на Началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на Е.Х.К., с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/