Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

гр.Перник, 01 декември 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 576 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.К.И.,***, против Отказ рег. № 1920з-456 от 28.09.2017 г. на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР -Перник, с което му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен тъй като е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и е в противоречие с материално-правните разпоредби. С тези доводи се иска отказът да се отмени.

В съдебно заседание се явява адв. Р.З.. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакувания акт.

Ответникът по жалбата-Началник на Първо Районно управление при ОД на МВР - Перник, чрез процесуалния си пълномощник юк. Звездалина Василева, изразява становище за неоснователност на жалбата. По същество пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения, че акта е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и същият се позова на относимите материално правни разпоредби. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Отказът на началника на Първо РУ при ОД на МВР-Перник е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер. Отказът в този вид по смисъла на изричната законова регламентация на чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ подлежи на съдебно оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл. 132 и чл. 133, ал.1 от АПК, поради което като процесуално допустима задължава съда да я разгледа по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Производството пред административния орган е започнало по Заявление с вх. № 192000-8619/14.08.2017г. подадено от Н.К.И., с което е поискал да му бъде продължен срока на издадените разрешителни за носене и съхранение на пистолет „Арсенал”, кал. 9 х 18, № IN393433. В заявлението е посочена причина, поради която е поискано издаването на посочените разрешения, а именно “оръжието ми е необходимо за спортни цели като член на спортен клуб “Калоян-ИВ”. Към заявлението са представени задължителните за редовността на заявлението документи, както и други допълнителни документи. По така подаденото заявление, началника на Първо РУ при ОД на МВР-Перник е постановил извършване на проверка в следствие, на което постановил отказ с рег. № 1920з-456/28.09.2017г. да бъде издадено поисканото разрешение. Изложените мотиви, довели до постановяването на отказа са, че заявителят не е обосновал по категоричен начин необходимостта от притежание на лично огнестрелно оръжие за спортни цели. Отказът е съобщен лично на адресата му на 28.09.2017 г., който в законоустановения 14-дневен срок го е оспорил пред съда.

Горната фактическа обстановка се възприема от представената и приета по делото като доказателство административна преписка, както и от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства.

Въз основа на тези факти, от правна страна съдът прави следните изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случая се иска подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие в срока по чл. 87 от ЗОБВВПИ. Компетентен да издаде исканото разрешително или мотивирано да откаже издаването, съгласно чл. 50, ал. 3, респ. чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е директора на ГДНП на МВР, съответно началника на РУ на МВР по постоянен адрес на физическото лице. Оспореният акт е постановен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и по този въпрос между страните липсва формиран спор. Актът е в писмена форма и има необходимото съдържание, посочено в чл. 59 от АПК. Издаден е в условията на оперативна самостоятелност и при преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и административното производство е проведено при липсата на съществени такива. С оглед на изложеното не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Общите положения за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, оръжия и боеприпаси са разписани в чл. 50 и сл. от ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на отказ с рег. № 1920з-456 от 28.09.2017г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР-Перник, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за спортни цели, е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет „Арсенал ”, кал. 9 х 18, № IN393433. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешение не се издава на лице, което няма основателна причина-самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

В случая в заявлението е посочено, че оръжието е необходимо за спортни цели. По отношение на снабдяване с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ за спортни цели в законодателството ни е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение за придобиване, законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на исканото разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. От представената по делото административна преписка и от ангажираните от жалбоподателя доказателства - удостоверение за членството на Н.К.И. в Спортен клуб “Калоян-ИВ”, се установява, а и не се оспорва от ответника по жалбата, че Спортен клуб “Калоян-Ив” е регистриран в публичния национален регистър на спортните клубове и същият има статут на спортна организация по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта. Това доказателство се цени и от него се приема, че в действителност съществува такъв спортен клуб. Релевантно е за казуса цитираното удостоверение изх. № 02-257 от 07.08.2017г., подписано от управителя на Спортен клуб “Калоян-ИВ”, от което се установява, че жалбоподателят е член на стрелковия клуб от 24.01.2012г. Обстоятелството, че е член на този клуб от 24.01.2012г. обаче не обосновава по никакъв начин искането му за притежание на лично оръжие за спортни цели. Членството му в Спортен клуб по стрелба “Калоян-ИВ представлява „спортна дейност” по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ, но предвид факта, че от клуба се предоставят на място спортни оръжия, по което обстоятелство спор няма, не съществува пречка за жалбоподателя да упражнява тази дейност, съответно – не е доказана конкретно мотивирана и обоснована необходимост за притежаване и носене на лично оръжие. С неиздаването на разрешение на жалбоподателя не се ограничава правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. /решение № 7788/09.06.2014г. по АД № 47/2014г./
С представянето на документа по чл. 77, ал. 1 от закона той е изпълнил законово изискване откъм редовност и пълнота на заявлението му, но не е налице основателната причина, поради което му е необходимо точно това оръжие. При положение, че спортният клуб предоставя на място спортни оръжия от една страна, и от друга, че лицето не е част от спортния отбор на клуба се налага убеждението, че липсва основателна причина за придобиването на огнестрелно оръжие за спортни цели.

Независимо за служебни или за граждански цели е поискано придобиването на огнестрелно оръжие е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, заявителя да обоснове и докаже основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за придобиване, респ. съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Анализът на този текст от закона налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване, респ. съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че е налице основателна причина за притежание на оръжие, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Наличието й е въведено от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическото лице както придобиването, така и в последствие и притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието на основателна причина, свързана с необходимост от притежание на оръжие. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите за издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от придобиване, респ. за продължаване срока на издадено разрешително за носене на огнестрелно оръжие.

Според направеното от жалбоподателя искане, оръжието му е необходимо за спортни цели. Така изложените съображения обаче не оборват изводите на административния орган за липсата на основателна причина, обуславяща издаването на заявения от И. акт.

На следващо място, обосновка за основателността на направеното искане за издаване на разрешение за придобиване на оръжие не беше направено и в рамките на настоящото съдебно производство. След като се оспорва отказ доказателствената тежест е на страната на оспорващия, който не ангажира годни доказателства в тази връзка, въпреки указанията на съда. Следователно, при липсата на обстоятелства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя административен акт, постановеният отказ е направен в съответствие с материалния закон. Издаденият акт е и в съответствие с целта на закона. В крайна сметка, носенето на оръжие не е субективно право на желаещия, а следва по недвусмислен и категоричен начин да се обоснове и докаже необходимост от притежанието му. Разрешителните за притежание на оръжие се издават за определен срок и в едномесечен срок преди изтичането им се прави искане за подновяване. При това искане органът е задължен да направи цялостна преценка на необходимостта от притежание на оръжие. Това, че на жалбоподателя е било издадено разрешение не обвързва органа и не е предпоставка за подновяването му.

В случая не се е налагало административният орган да приложи разпоредбата на чл. 83 от ЗОБВВПИ. Тази законова разпоредба е длъжен да приложи органа, в случай, че констатира непълноти и/или несъответствия на представените от страната документи с изискванията на този закон, а такава констатация не е направил. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

С оглед на изложеното настоящия състав приема, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без противоречие с материалноправни разпоредби, както и е в съответствие с целта на закона. Атакуваният отказ се явява правилен и законосъобразен, поради което оспорването следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника по жалбата за присъждане на сторените от него разноски, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати 100 лева юрисконсулско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.И.,*** против Отказ рег. № 1920з-456 от 28.09.2017г. на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Н.К.И.,*** да заплати разноски в размер на 100 лева на ОД на МВР- Перник.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните чрез Административен съд-Перник до Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/