Р Е Ш
Е Н И Е
№ 408
Гр. Перник, 28.12.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 616 по
описа на съда за 2017 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Л.С.Л. с ЕГН ********** ***
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0328-000170
от 27.10.2017 година, издадена от младши автоконтрольор при РУ Радомир към ОД
на МВР – Перник, с която на основание чл.
171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а
именно 180 дни. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при липсата на
съответната компетентност, неспазване на предвидената в закона форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли съда да
отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 18.12.2017 година
жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява от адвокат ***от
Адвокатска колегия – Перник, който моли съда да отмени заповедта за налагане на
принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага
подробни мотиви.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор ***при
РУ Радомир, към ОД на МВР – Перник, редовно призован не се явява, представлява се
от главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е безспорно, че настоящият жалбоподател притежава свидетелство за
управление на МПС № 280050361, издадено на 17.05.2010 година от ОД на МВР
Перник със срок на валидност до 12.05.2020
година, видно от представената справка за нарушител/водач.
На 27.10.2017
година младши автоконтрольор ***в присъствието на свидетеля ***е съставил акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 0354312 на ***с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 114,
вх. „А“, ап. 4, за това, че на 27.10.2017 година, около 03:30 часа в гр.
Радомир ул. „Св. Св. Кирил и Методи“ при Районен съд Радомир, с посока на
движение площад „Свобода“ е управлявала лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ***,
собственост на Л.С.Л. /настоящ жалбоподател/ с изтекъл срок на валидност
на СУМПС, с което е нарушила разпоредбата на чл. 150а от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № 007317340 и контролен
талон.
Съставеният
АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж т. 1.8.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
17-0328-000170 от 27.10.2017 година на младши автоконтрольор при РУ Радомир към
ОД на МВР Перник, на основание чл. 171,
т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно
за 180 дни, тъй като личният автомобил на настоящия жалбоподател е бил
управляван от ***, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада, поради изтекъл срок на валидност на СУМПС,
нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
След издаване на оспорената заповед, видно от
представената справка картон на водача – ***притежава СУМПС № 283474621, издадено на 23.11.2017 година и
валидно до 23.11.2027 година.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.
171, т. 2а от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и
звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената
ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя
лек автомобил за срок от 6 месеца, а именно 180 дни, за това, че е управляван
от лице, без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада, поради
изтекъл срок на валидност на СУМПС.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до 1 година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС, без водачът да
притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл.
150а от ЗДвП.
Спорът не е по фактите,
установени по делото. Спорният по делото въпрос
е досежно квалифицирането на установеното неправомерно поведение и
съответствието му като основание по чл.
171, т. 2а от ЗДвП за издаване на заповед за ПАМ. Изтичането
на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача
от неговата правоспособност като водач на МПС. Това е така, тъй като
свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство – чл.
2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 година
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тоест
свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна
функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия
състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната
категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства от категориите по чл.
149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31
от 26.07.1999 година за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство,
като в текста на чл.
2, ал. 3 от същата наредба е
предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за
управление по реда на чл.
159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за
управление на МПС от съответната категория. Изтичане на срока на валидност на
свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му
правоспособност /в посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд на Република България, обективирана в Решение №
8326/19.06.2014 година,постановено по адм. дело № 2404/2014 година на Седмо
отделение/. Между страните е безспорен факта, че ***притежава СУМПС № 234729117 със срок на валидност до 03.10.2017
година, съответно е правоспособен водач от категории „В“ и „АМ“, като по делото
е представено и заверено копие от справка картон на водача ***, от която е
видно, че на лицето е издадено свидетелство за управление на МПС с № 283474621
на 23.11.2017 година, валидно до 23.11.2027 година. От представеното заверено копие от справка
за нарушител/водач е видно, че жалбоподателя Л.С.Л. притежава СУМПС №
280050361, валидно до 12.05.2020 година.
Безспорно с изтичането на
срока на СУМПС, лицата не губят правоспособността си. Първоначалното
придобиване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория е
придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за
управление на МПС от друга страна е уреден в Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/. Съгласно чл.
1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е
български личен документ. Съгласно чл.
50, ал. 1 и ал. 2 от
ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. В чл. 51 са уредени режимът и
сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1,
т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД „нередовен“ български личен документ е
този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл.
81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно
нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно
наказание за това – „Глоба“ в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната
характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до
правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за
управление на МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на
свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност
по смисъла на чл.
150 и чл.
150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване
следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП
административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване
нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба
на § 1,
т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.
От изложеното следва и
изводът, че придобитата от управляващия лекия автомобил, собственост на жалбоподателя
правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с
първоначалното свидетелство за управление на МПС не е изгубена с изтичане срока
на валидността му по чл.
51 от ЗБЛД. Обсъденото по-горе налага правния извод на
настоящия съдебен състав, че в конкретния случай в оспорената заповед
фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл.
171, т. 2а, изр. 1 от ЗДвП – управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и съответно е
налице незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл.
146, т. 4
от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав,
липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателя.
Следователно ПАМ наложена със оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това.
В допълнение ЗДвП
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това
условия.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП не само
не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и
ограничава правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, тъй
като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките
на 6 месеца, а именно 180 дни. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС
означава, че същият продължава да отговаря на всички изисквания, поставени към
водачите на МПС. С оглед на това последиците от издадената заповед са
несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в
противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Съдът счита, че така наложената
принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0328-000170
от 27.10.2017 година на младши автоконтрольор при РУ Радомир към ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 171, т.
2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно 180
дни, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Страните не претендира присъждане на съдебни разноски
в производството, поради което настоящият съдебен състав не следва да се
произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №
17-0328-000170 от 27.10.2017 година на младши автоконтрольор при РУ Радомир към
ОД на МВР Перник, с която на основание
чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно 180 дни, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: