Р Е Ш Е Н И Е

№ 355

гр. Перник, 08. 12. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Иванка Искренова и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 469/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител и пълномощник – адв. Р.З. ***, срещу решение № 248/16.06.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 456 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, чрез директора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно, ответникът по касация редовно призован, не се представлява. Сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил наказателно постановление (НП) № ПО-02-14 от 28.02.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), за нарушение по чл.46, ал.1, т.3, буква „б” от ЗВ на Б.И.С. е наложена глоба в размер на 2 000 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица, за които обстоятелства са представени надлежни документи с административнонаказателната преписка, който извод е основал на разпоредбите на чл.201, ал.1 и ал.2 от ЗВ. Приел е, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност не е необходимо определено качество („земеделски производител“), а е въпрос по същество от доказателствена страна. Районният съд е намерил, че наложеното наказание е в минимален законов размер, поради което не е изследвал приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание. След като е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя е изложил съображения, че осъщественото административно нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 28 от ЗАНН. При така изложените мотиви районният съд е потвърдил НП.

От фактическа страна е установено, че на 20.02.2017 г. е съставен АУАН от служител на ответника, в който е отразена извършена проверка на 30.01.2017 г. в обект „Ферма за отглеждане на крави и овце“, изградена в кв.Бела вода, парцел ХIII -11002, гр.Перник, стопанисван от Б.И.С. във връзка с последващ контрол по жалба относно изтичане на отпадъчни води в река Струма от дейността на обекта. При проверката било констатирано, че във функциониращият обект се отглеждат 14 броя крави и 15 броя овце, а водоснабдяването на фермата се осъществява от водопроводната мрежа на „В и К“ ООД гр.Перник. В момента на проверката се ползвала вода за захранване на мивка в помощно помещение изградено на територията на обекта, а формираният поток отпадъчни води от мивката в помощното помещение към фермата и потокът течна фракция от стопанската сграда в която се отглеждат кравите се заустват непречистени в отводнителна канавка преминаваща покрай парцела в който е изграден обекта, след което водният поток от отводнителната канавка се зауства в река Струма. В момента на проверката било констатирано наличие на специфично оцветяване и специфичен мирис на мястото на заустване на формирания поток отпадъчни води от обекта в отводнителната канавка, вследствие отглеждането на животните във фермата. Същото оцветяване било установено и на заустваните води от отводнителната канавка в река Струма. Проверяващите приели, че С. ползва воден обект - река Струма, без необходимото за това основание, а именно: разрешително, издадено по реда и при условията на ЗВ. Въз основа на съставения АУАН впоследствие било и обжалваното НП № ПО-02-14 от 28.02.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. С приложената нормативна разпоредба законодателят е дал уредба на няколко състава на административни нарушения в зависимост от формата на изпълнителното деяние, съответно: ползване на воден обект, водностопански съоръжения и системи или изграждане на такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Описанието на нарушението и на релевантните факти е последвано от конкретизиране на вида на необходимото разрешително - за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ, в частност за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (чл.46, ал. 1, т. 3 от ЗВ). В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че не е ясно кое е административното нарушение за което е наказан.

Неоснователно е и възражението за неустановяване авторството на нарушението. Настоящият касационен съдебен състав споделя мотивите, изложени от районния съд относно доказаността на нарушението. Следва да се посочи също, че показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели са годно доказателствено средство и от тях безпротиворечиво се установява съществуването на нарушението и неговия автор (лист 35-36 от административнонаказателно дело № 456 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник). Освен с гласните доказателства, установеното фактическото състояние по нерегламентираното заустване на отпадните води, квалифицирано като административно нарушение и неговото авторство, се доказва и със съставения при проверката на 30.01.2017г. констативен протокол, който е подписан и от касатора (лист 17-18 от административнонаказателно дело № 456 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник). Този констативен протокол е официален писмен документ с необорена в съдебното производство материална доказателствена сила, който напълно кореспондира със свидетелските показания на длъжностните лица при Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Настоящият състав приеме за установено по безспорен и категоричен начин, че отпадъчните води на обекта в гр. Перник, кв. „Бела вода”, парцел ХIII -11002, се заустват в повърхностен воден обект, която дейност съгласно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ е поставена под разрешителен режим, т.е. законът изисква издаване на разрешително за ползване на воден обект.

На следващо място, при доказано нарушение от страна на административния орган, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства за защита на собствената си теза. Не може да се твърди, че заустването на отпадните води е било извършвано от друго лице, без да се ангажират доказателства в тази насока при положение, че всички доказателства събирани в хода на производството безпротиворечиво установяват, че именно касаторът е осъществил състава на нарушението. По делото не е представено доказателство от което да се обоснове извод, че Б.И.С. притежава необходимото за тази дейност основание, а именно разрешително за ползване на воден обект, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В този смисъл е неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с правото на защита на наказания.

Съдът не споделя доводите на касатора, че св. Б. не може да бъде свидетел по съставянето на акта поради заинтересованост от изхода на делото. Фактът, че този свидетел е изготвил и картата на която са посочени координатите на нарушението (лист 19 от административнонаказателно дело № 456 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник), не обосновава извод за неговата заинтересованост от изхода на спора, разглеждан от съда.

Настоящият съдебен състав приема, че липсват основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед засегнатите обществени отношения, целите на ЗВ, тежестта на извършеното нарушение, неговата специфика с оглед въведения разрешителен режим за ползването на водните обекти, мащаба на неблагоприятното въздействие от деянието върху засегнатия воден обект – река Струма.

По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248 от 16.06.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 456/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/