Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. Перник, 08. 12. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар И.И. и с участието на прокурора Н.Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 499/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 246, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Л.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 246/29.06.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 187 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението в обжалваната част, за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част, както и да се отмени изцяло наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя нови писмени доказателства.

Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Не сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Състав на Районен съд Перник е отменил наказателно постановление (НП) № 16-1158-002574/17.11.2016 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, с което на Е.Л.В., са наложени административни наказания: глоба в размер 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП, както и го е изменил в частта, с която на Е.Л.В., е наложено административно наказание глоба в размер 150 /сто и петдесет/ лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като е намалил размера на глобата на 100.00 /сто/ лева.

За да постанови решението си в обжалваната част, първостепенният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да измени размерът на наложената глоба районният съд е приел, че към датата на извършената проверка – 22.10.2016 г., свидетелството за управление на МПС на В. е било с изтекъл срок на валидност - до 15.08.2016 г., която дата актосъставителят е отразил в обстоятелствената част на АУАН. Приел е, че наказанието за това нарушение е определено в размер малко над минималния като административно-наказващият орган не е посочил съображенията си за това. Същевременно районният съд е намерил, че така определен размера на наказанието не е съобразен с обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, относими към индивидуализацията на наказанието. Приел е, че определянето на наказанието в размер над минималния не почива на конкретни факти - липсват мотиви за съответствието му с тежестта на нарушението, с личността на дееца, с имотното му състояние, както и с целите на наказанието, за да се обоснове извод за справедливост. Вземайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят е инвалид с 92 % ограничение на работоспособността, първостепенният съд е счел, че размерът на наказанието следва да бъде редуциран до минимално предвидения за съответното нарушение, а именно 100 лв. При така изложените мотиви, с решението си в обжалваната част, районният съд е изменил НП.

От фактическа страна е установено, че срещу Е.Л.В. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН с бланков № 497776/22.10.2016 г., за три нарушения, квалифицирани като такива по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по чл.157, ал.8 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя и той записал, че написаното не е вярно, а свидетелството му за управление се задържа противозаконно в КАТ и поради това не може да го предостави за проверка. Други възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не представил. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред Районен съд Перник НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението в обжалваната част, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение в обжалваната част е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение в частта, в която е изменено НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

С нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване към водачите които управляват моторно превозно средство, да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. Касаторът не оспорва, че към датата на извършената проверка – 22.10.2016 г. свидетелството му за управление на МПС е било с изтекъл срок на валидност - до 15.08.2016 г. Следва, че извършеното от В. деяние изпълва състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. За установеното административно нарушение, т.е. за управляване на МПС извън валидността на свидетелството за управление на МПС, е предвидена административнонаказателна отговорност. В този смисъл настоящият касационен състав счита, че на касатора правилно е било наложено административно наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредбата на закона предвижда, че за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП се налага наказание глоба от 100 до 300 лв. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му. Представените пред касационната съдебна инстанция нови писмени доказателства са неотносими към предмета на спора и съдът не дължи обсъждането им.

Касационният съдебен състав счита, че първостепенният съд правилно е изменил размера на наложеното на касатора наказание, като го е намалил до минималния размер, прилагайки точно нормата на чл. 27 от ЗАНН. При определяне на наказанието районният съд е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и поведението на нарушителя при установяване на нарушението.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че не са налице релевираните касационни основания и обжалваното решение, в частта, с която е изменено НП № 16-1158-002574/17.11.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да се остави в сила.

В останалата част съдебното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 29.06.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 187/2017г. по описа на Районен съд Перник, в частта, с която е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление № 16-1158-002574/17.11.2016 г., издадено от Слави Георгиев Лазов - началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/