Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

гр. Перник, 08. 12. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар И.И. и с участието на прокурора Н.Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 513/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областно пътно управление – гр. Перник към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез представителя си по пълномощие – юрк. М.Д.М., срещу решение № 361/30.06.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 699 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се потвърди наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител и пълномощник, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – А.И.А., редовно призован в открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие – адв. В.В. ***, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не сочи нови писмени доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е отменил наказателно постановление (НП) № 2 от 29.03.2017 година, издадено от директор на Областно пътно управление-гр.Перник срещу А.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, с което на основание чл.52, ал.1, т.2 и чл.26, ал.1, т. „б” от Закона за пътищата (ЗП) за осъществен състав на административно нарушение на чл.26, ал.1, т. „б” и чл.52, ал.1, т.2 от ЗП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за това, че на 24.09.2016 година в 23,50 часа крава, негова собственост е излязла на пътното платно на M-I км.24+600 в ляво.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Районният съд е приел, че и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление като място на осъществяване на нарушението е посочено: П-I км.24+600, което описание на мястото на нарушението не изпълва изискванията на разпоредбите на чл.42, т.3, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел е, че така направеното описание на нарушението затруднява преценката на съда за местната подсъдност на делото. Приел е също, че нито в АУАН, нито в НП е отразено, че на посочената дата е извършвана паша на добитък, а ако въобще такава е извършвана, че е осъществена без разрешение, както изисква посочената законова разпоредба, относно дейностите извън специалното ползване на пътя. Формирал е извод, че абсолютно задължително е посочената като виновно нарушена разпоредба на нормативния акт да бъде описана с всички признаци на нейната обективна страна, което в конкретния случай не е сторено. Приел е, че нито в акта, нито в НП е посочено А. какво качество има - физическо лице, което е извършило паша, или такова, което е разпоредило паша на добитък. Счел е констатираното за нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. При липсата на описани признаци от посочените като виновно нарушени законови разпоредби и при липса на описание на обстоятелства по нарушението районният съд е счел за неясно в какво се е изразило виновното поведение на наказания. Последното е приел за нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и основание за отмяна на наказателното постановление. При така изложените мотиви районният съд е отменил оспореното пред него НП.

От фактическа страна е установено, че длъжностно лице при Областно пътно управление гр. Перник е съставило АУАН № 2/19.12.2016 година, за това, че на 24.09.2016 година крава, собственост на А.И.А. е излязла на пътното платно на П-I км.24+600 ляво, в обхвата на пътя, където има забрана за косене на трева, паша на добитък и бране на плодове. Отразено е, че нарушението е установено на 24.09.2016 година в 23,50 часа и че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1, т. „б” и чл.52, ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Върху АУАН са положени подписи на съставителя и на лица, посочени като свидетели по акта. Същият е съставен в отсъствие на нарушителя и липсва подпис на нарушител. АУАН е предявен на А. на 17.02.2017 година и е посочен свидетел, който е удостоверил с подписа си отказа на извършителя да подпише акта. Въз основа на този АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Настоящата касационна инстанция приема, че първостепенният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на А.И.А. е ангажирана с издаването на НП № 2 от 29.03.2017г. на директора на Областно пътно управление гр. Перник. Наказващият орган е посочил за нарушена нормата на чл.26, ал.1, т. „б” от Закона за пътищата.

С касационната си жалба касаторът признава, че административнонаказващият орган е допуснал явна фактическа грешка в изписването на нарушената разпоредба, която следва да се счита чл.26, ал.1, т. 1, б. „б” от Закона за пътищата.

Настоящият касационен състав не споделя развитите в касационната жалба доводи за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното пред районния съд НП.

В административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на ответника по касация, а именно - правото му по чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 55, ал. 1 от НПК да узнае всички елементи от състава на нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото му обвинение.

В НП не е посочена точната правна квалификация на деянието, което се вменява на санкционираното лице, нито чрез описание на нарушението (в изпълнение на чл.57, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАНН), нито чрез точното посочване на цялата законова разпоредба, която е била нарушена виновно – чл.26, ал.1, т. 1, б. „б” от Закона за пътищата (в изпълнение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН). Не е в правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление.

Касационната инстанция счита, че допуснатата грешка в точната правна квалификация на деянието, вкл. и пълното посочване на нарушената норма в НП е съществено процесуално нарушение, което е еднозначно прието и от съдебната теория и практика. Това съществено процесуално нарушение не може да се санира в съдебното производство. В този смисъл за настоящия съдебен спор е без правно значение дали това погрешно изписване е резултат от допусната явна фактическа грешка от административнонаказващия орган, или се дължи на някаква друга причина. Допуснатото поцесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност за наказания правен субект да разбере по недвусмислен начин деянието, което му се вменява за административно нарушение. Последното е основание съдът да приеме, че липсата на пълно посочване на нарушената норма, която да е посочена еднакво както в АУАН, така и в НП, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, до какъвто извод правилно е достигнал и районния съд. Само на това основание оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо негативно правото на защита на наказаното лице.

В административнонаказателното производството институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от административнонаказващия орган нарушение може да бъде отстранено само чрез отмяна на оспореното НП, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Като е обосновал извод за отмяна на наказателното постановление, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

По отношение на поисканите разноски от ответника по касация, настоящият съдебен състав приема в изпълнение на задължителната съдебна практика на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. по тълк. дело № 7/2008г. на ВАС, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. В този смисъл с решението си касационната съдебна инстанция не дължи произнасяне по искането за присъждане на направените от ответника разноски по производството.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361 от 30.06.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 699/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/