Р Е Ш Е Н И Е

№ 392

гр. Перник, 29. 12. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 540/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 394/12.07.2017г., постановено по административно-наказателно дело № 335 по описа за 2017 г. на Районен съд Кюстендил. Жалбата е подадена до Административен съд Кюстендил, който е образувал КАНД № 293/2017г.

С определение № 11462/02.10.2017г. по адм. дело № 10418/2017г. по описа на Върховния административен съд, VІІ отд., КАНД № 293/2017г. по описа на Административен съд Кюстендил е изпратено за разглеждане от Административен съд Перник.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно. Подържа, че деянието е извършено при крайна необходимост и не съставлява административно нарушение. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът лично и чрез представителя си по пълномощие– адв. К. Й. С. от АК – гр. Кюстендил, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР - гр. Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява в открито съдебно и не изразява становище по касационната жалба. Не сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Кюстендил е потвърдил изцяло наказателно постановление (НП) № 16-1139-000698 от 03.05.2016г. издадено от ВНД началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Кюстендил, с което Д.Н.Д. е наложено на осн. чл. 174, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) административни наказания „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.13, ал.1 от НК. Изложил е мотиви, че не приема деянието да е извършено при непосредствена опасност по смисъла на чл.13, ал.1 от НК, тъй като процесното нарушение е извършено прибирайки се към дома си след медицински преглед на сина на наказания Д.Н.Д. и предписано лечение с „Валидол“ и „Еспумизан“. При така изложените мотиви районният съд е потвърдил НП.

Страните не спорят по фактите. От фактическа страна е установено, че на 13.04.2016г. около 01.20 часа Николай Д. бил прегледан в медицински център „Скаймед“ ЕООД гр. Кюстендил от д-р Д. и в съставения в 01:24 часа амбулаторен лист № D00614 на пациента е предписана терапия с лекарствата „Валидол“ и „Еспумизан“. След извършения преглед Д.Н.Д. и Н. Д. решили да се приберат в къщи, като на 13.04.2016г. около 01:40 часа при проверка извършена от служители на ОД на МВР – гр.Кюстендил е установено, че Д.Н.Д. е управлявал л.а. „***“ с рег. № КН **** АС в гр. Кюстендил по ул. „ Цар Освободител“ срещу № 12 в посока на движение от съдебната палата в гр. Кюстендил към храм „Св. Мина“, след употреба на алкохол. Последното е установено от извършена проба с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARBB 0060, който е отчел положителен резултат на водача в издишания въздух, а именно 0.92 промила. С оглед констатираното нарушение на Д. е съставен АУАН № 248328 от 13.04.2016г. в който е описано нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и му е издаден талон за изпращане на медицинско изследване № 086792. Водачът получил талона за медицинско изследване, но не отишъл да даде кръвна проба за изследване. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред Районен съд Кюстендил НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1 от ЗДвП (в редакцията обн. в ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) постановява, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя минимален размер, който не може да се изменя.

Възражението на касатора е неоснователно.

Касаторът не оспорва, че е извършил деянието за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Възразява, че е налице хипотезата на чл.13, ал.1 от НК и нарушението е извършено при „крайна необходимост“.

Съгласно нормата на чл.13, ал.1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Осъщественото на 13.04.2016г. около 01:40 часа административно нарушение, извършено от наказания водач Д.Н.Д., не е било при крайна необходимост - за да спаси живота на своя син от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. От доказателствата е установено безспорно, че деянието е осъществено след като вече е било извършено транспортирането на болния до съответното здравно заведение, респ. след като на пациента му е оказана медицинска помощ и е предписано лечение, т.е. след като вече е била отпаднала опасността за живота на транспортирания от Д. пациент. Същевременно липсват твърдения от касатора, както и доказателства, които да обосноват извод, че деецът не е могъл да избегне осъществяването на това административно нарушение. Не се твърди, че Д.Н.Д. или някой друг от близките на болния е потърсил помощ за транспортиране на нуждаещия се от лечение Н. Д. преди 01.20 часа на 13.04.2016г., било от друго лице, било от оправомощените за това институции. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008г.), единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Помощта, която може да бъде потърсена чрез този телефонен номер е денонощна и безплатна, а номерът е достъпен от всяка точка на страната. Набира се без код и при заключена клавиатура на телефона. Следва извод, че наказаният водач е могъл да избегне осъществяване на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с оспореното НП. В този смисъл настоящият касационен състав приема, че деянието за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.Н.Д. не попада в хипотезата на чл.13, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН. При така установените факти не намира приложение нормата на чл.8, предл. 2 от ЗАНН.

Касационната инстанция счита, че административното наказание е определено съгласно чл. 27 от ЗАНН, като е съобразно с разпоредбите на закона в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и поведението на нарушителя при установяване на нарушението. Наказанието е наложено в минимален размер, като са съобразени смекчаващите вината обстоятелства.

Касационният съдебен състав приема, че по отношение на касатора не може да се обоснове извод за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От събраните доказателства не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Управлението на МПС под въздействие на алкохол е една от основните причини за пътно-транспортни произшествия в страната, от които настъпват тежки последици за живота и здравето на участващите в пътното движение субекти.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394 от 12.07.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 335/2017г. по описа на Районен съд Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/