Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 356

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 06 декември 2017 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                                     ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                             

 

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 569 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)-Югозападен район (ЮЗР) против решение № 444 от 27.09.2017 г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 451 по описа на съда за 2015г. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-2-ЮЗР-6 от 19.02.2015г. на Началника на РДНСК, ЮЗР, с което на арх. М.Б.Ч., в качеството й на главен архитект на Община Перник, за извършено административно нарушение по чл. 148, ал. 7 във вр. с чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Касаторът, без да сочи конкретни основания за обжалване на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за нередовност на съставения акт за процесното нарушение, които изводи според касатора са довели съда и до неправилен отказ от разглеждане и произнасяне по съществото на съдебния спор. В жалбата се сочи още и липса на изложени в решението мотиви, обосновали извод на съда за необходимост от отмяна на наказателното постановление. Въпреки тези си доводи от касационния съд касаторът иска да се отмени решението на Районен съд-Перник и да се произнесе по същество като потвърди процесното наказателно постановление. Изложеното в жалбата касационният съд квалифицира като касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба, отправена до съда ст.ю.к. К.И., процесуален представител на касатора, не възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на негов представител, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът-М.Б.Ч., редовно уведомена, не депозира възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява от адв. Д.М.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № ПК-2-ЮЗР-6 от 19.02.2015г. Началникът на РДНСК, ЮЗР е наложил на арх. М.Б.Ч., в качеството й на главен архитект на Община Перник административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че на 02.12.2014г. в гр. Перник, е издала Разрешение № 487/02.12.2014г.  за строеж:“Плътна ограда по границите на УПИ ХХVІІІ-988 с Н до 2,2 м над прилежащия терен“, находящ се  в УПИ ХХVІІІ-988, кв. 74, по плана на с. Кладница, на името на „Корабелников М“ООД, с управител М.К.. В този имот е изграден незаконен строеж „Масивна ограда“ в УПИ ХХVІІІ-988, кв. 74, по плана на с. Кладница и е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ Заповед №1691/08.11.2013г. на Кмета на Община Перник за премахването й.  Към 11.11.2014г. незаконния строеж не е премахнат. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 148, ал. 7 във вр. с чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 451 по описа на съда за 2017г. Наказателното постановление е отменено с мотиви за съществен, процесуален порок на проведеното административнонаказателно производство, състоящ се в посочване в акта за установяване на процесното нарушение, че същият е съставен на 30.01.2014г. Този установен факт, без извършване на проверка и обосноваване в приложените по делото доказателства, част от административнонаказателната преписка, е мотивирал районният съдия към извод за отмяна на наказателното постановление единствено на това формално процесуално основание, без извършване на цялостната служебна проверка за законосъобразност на издаденото НП.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е неправилно. Съображенията са следните:

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите в обжалваното решение за нередовно съставен акт за процесното нарушение с изложени мотиви единствено за вписана в акта за установяване на нарушението дата 30.01.2014г. и връчване на акта на 30.01.2015г. Изводът не е скрепен със съответни мотиви в атакувания съдебен акт. По делото са налични два акта за установяване на административно нарушение-единият представен от административно-наказващия орган при депозиране на преписката, а другият представен с жалбата. Решаващия състав не е констатирал тези факти, а се е позовал само единствено на разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и тази на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, отнасящи се до задължителен реквизит на съставяния за административно нарушение акт, а именно дата. От обосновката в решението в нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН единственият извод, който може да бъде направен е, че се сочи изискването на ЗАНН актът за установяване на административно нарушение да съдържа вписана дата на неговото съставяне. Такава дата в акта е вписана. Т. е. такъв формален порок на производството не се установява. От решението в частта му, отнасяща се до изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не може да се установи и какво е мотивирало съда да обоснове изводи за незаконосъобразност на действията на наказващия орган по установяване на нарушението. Други доводи по правото на база фактите, приети за установени от районния съд, в решението липсват. Мотиви по правото защо вписаната в акта дата на съставяне-30.01.2014г. и дата на връчване-30.01.2015г. са самостоятелно основание за отмяна на НП, съдебният акт не съдържа. Няма мотиви и касателно другият акт носещ дата на съставяне-30.01.2015г. Недопустимо е касационният съд при извършваната проверка за законосъобразност на проверявания първоинстанционен съдебен акт да основава изводите си в предположения, направени на база данните в производството, какви са били конкретните мотиви на решаващия съд да отмени НП. За касационният съд не съществува правна възможност да ревизира липсата на мотиви в обжалвания съдебен акт така, че да извърши легално проверката по чл. 218 от АПК, която е за спазване на процесуалния и по приложението на материалния закон на база фактите, установени от първата съдебна инстанция.

Изложеното, основано и в доводите в жалбата, мотивира настоящия касационен състав за извод, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението на Районен съд-Перник и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с  чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 444 от 27.09.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 451 по описа на съда за 2015г., С КОЕТО Е ОТМЕНЕНО наказателно постановление № ПК-2-ЮЗР-6 от 19.02.2015г. на Началника на РДНСК, ЮЗР, с което на арх. М.Б.Ч., в качеството й на главен архитект на Община Перник, за извършено административно нарушение по чл. 148, ал. 7 във вр. с чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                              

                                                          2./п/