Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 357

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Гр. Перник, 01.12.2017 година.

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                                       Любомир Луканов

 

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 578 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление гр. Перник,                               кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л.В.С. против Решение № 350 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00844 по описа за 2017 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6-А-1 от 21.04.2017 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник е наложена  имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС), във връзка с чл. 51, ал.1 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочат допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради съставяне на акта за установяване на нарушението в присъствието на само един свидетел, както и поради неспазване на изискванията за индивидуализация на наказанието, като доводите се обосновават в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба РИОСВ Перник, в проведеното съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Г.Г., която възразява срещу наведените касационни основания, като конкретно по отношение размера на наложената имуществена санкция и пледира за законосъобразност и съразмерност на същата с оглед наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение изцяло, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 350 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00844 по описа за 2017 година на Районен съд Перник е потвърдено наказателно постановление № 6-А-1 от 21.04.2017 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на касатора за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда  (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал, като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че при извършената проверка на място на 12.10.2016 година, обективирана в Констативен протокол № 8/2016 година на РИОСВ – Перник е установено, че на територията на разрушената охладителна кула № 3 /северно от инсталация за сушене на твърди горива и западно от охладителната кула на ТЕЦ „Република“/ се съхранява значително количество отпадъци: сгуропепелна маса с код 10 01 01 и отпадъци, генерирани от работата на сероочистващата инсталация с код 10 01 05. Същите са образувани от дейността на горивната инсталация на дружеството, разположена на площадката. Отпадъците са разположени на открито на купчини с различен размер. При проверката са снети координати на GPSmap 62s GARMIN в четири точки, с посочена числова идентификация. Площта на отпадъците е около 1,8 дка. Част, от тях са прибутани и заравнени с техника, тъй като има видими следи от такава. Друга част от сгуропепелната маса е изсипана на купчини с различна височина от 1,5 м до 3 м. Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че дружеството – жалбоподател е извършило описаното в НП нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, чиято разпоредба гласи „Операторът на инсталацията е длъжен да информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията и да изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията“.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 164, ал. 1, във връзка чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС

Неоснователно се възразява за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението           (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че АУАН в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в                 чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. АУАН за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на Аделина Стоянова – посочена в АУАН като свидетел по установяване на нарушението, което е видно и от КП № 72 - КОС - ГВ - 7/12.03.2016 година.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е необходимо да се обсъждат възраженията на нарушителя, а законодателят е посочил, че същите единствено следва да се преценяват. В конкретния случай, липсва спор относно фактическите обстоятелства, поради което и не е било необходимо да се извършва разследване от наказващия орган. Доколкото има спор, то той е правен, а не относно установените в хода на проверката факти.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора за несъобразяване от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената в процесния случай имуществена санкция. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение на изискванията по чл. 125 от ЗООС на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева. В конкретния случай на касатора е наложената имуществена санкция в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно 10 000 лева, поради което съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание/или санкция/

В случая от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно се установява извършеното от касатора административно нарушение, като изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да се повтарят, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 350 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00844  по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                                                                                        2. /п/