Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 358

 

Гр. Перник, 01.12.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

                                                                                  Любомир Луканов

 

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 580 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление гр. Перник,                               кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л.В.С. против решение № 480 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 01087 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-А-10 от 18.05.2016 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на инсталация, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС), във връзка с Условие 14.5, абзац 4 от Комплексно разрешително (КР) № 297-Н0/2008 година в качеството си на оператор на Сгуроотвал „Кудин дол“, издадено от Министъра на околната среда и водите на „Топлофикация – Перник“ АД, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочат допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради съставяне на акта за установяване на нарушението в присъствието на само един свидетел, както и поради неспазване на изискванията за индивидуализация на наказанието, като доводите се обосновават в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от юрисконсулт Славолюб Славчов, който поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба РИОСВ Перник, в проведеното съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Г.Г., която възразява срещу наведените касационни основания, като конкретно по отношение размера на наложената имуществена санкция и пледира за законосъобразност и съразмерност на същата с оглед наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и при правилно приложен материален закон.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 14-А-10 от 18.05.2016 година, Директорът на РИОСВ Перник е наложил на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, в качеството на оператор на инсталация, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на                 15 000 (петнадесет хиляди) лева, за това, че на 12.03.2016 година е констатирано, че „Топлофикация – Перник“ АД, в качеството си на оператор на Сгуроотвал „Кудин дол“, не е изпълнило Условие 14.5. от Комплексно разрешително КР № 297-НО/2008 година, издадено от Министъра на околната среда и водите, а именно: „Притежателят на настоящото разрешително незабавно да уведомява РИОСВ……..за инцидент, който е причинил замърсяване на повърхностни или подземни води или е застрашил въздуха и/или почвата. За настъпилата аварийна ситуация – изтичане от източната страна на шламови води извън сгуроотвал „Кудин дол“ и замърсяване на река Струма, „Топлофикация – Перник“ АД не е уведомила РИОСВ Перник незабавно след настъпването на аварията. От представените в инспекцията три протокола за изпитване на ИАОС, според отразените резултати е видно, че по показател неразтворени вещества и електропроводимост има замърсяване на водите на р.Струма. След даване на задължително предписание на дружеството с констативен протокол № 72-KOC-FB-7/12.03.2016 година на инспекцията, „Топлофикация – Перник“ АД е внесло писмена информация с писмо вх. № С-11-2 от 15.03.2016 година на РИОСВ Перник, с което информира, че служител на дружеството е установил изтичане на шлам от депото на 12.03.2016 г. в 08.00 часа. Нарушението е обективирано в констативен протокол № 72-КОС-ГВ-7/12.03.2016 година на инспекцията.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, като в производството по АНД № 01087 по описа на съда за 2016 година, наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за проведено съобразно процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено, като доказано, неизпълнение именно на посоченото задължение от страна на настоящия ответник и в посоченото му качество, с наложена в справедлив и законов размер санкция, съответно и на целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора за неустановени от районния съд, но допуснати в производството по налагане на санкция съществени процесуални нарушения за неоснователни, по следните съображения:

Споделя се преценката на решаващия първоинстанционен състав за производство, проведено и приключило съобразно процесуалните правила без допуснати нарушения, с които правото на защита на наказаното дружество да е било ограничено.

Неоснователно се възразява за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението           (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че АУАН в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в                 чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. АУАН за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на А.С. – посочена в АУАН като свидетел по установяване на нарушението, което е видно и от КП № 72 - КОС - ГВ - 7/12.03.2016 година.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора за несъобразяване от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената в процесния случай имуществена санкция. Районният съд мотивирано е отхвърлил това възражение. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение за законосъобразност и съразмерност на наложената в процесния случай санкция, с оглед наличие на приключили с влезли в сила наказателни постановления за неизпълнение на условия по издадени на дружеството КР, включително и по КР №297-Н0/2008 година в качеството си на оператор на Сгуроотвал „Кудин дол“, издадено от Министъра на околната среда и водите на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник. Споделя се и преценката, че размерът на имуществената санкция при тези безспорни данни за неизпълнения на условия по КР, имащи отношение към опазването на околната среда и здравето на населението – категория значими обществени отношения, в по – голяма степен е адекватен на целите на административнонаказателната репресия, заложени в чл. 12 на ЗАНН.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480 от 27.09.2017 година постановено по АНД № 01087 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                         

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/    2./п/