Р Е Ш Е Н И Е

№ 359

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06 декември 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 582 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.С.,*** чрез пълномощника му адв. Х.У. ***, против решение № 52 от 15.09.2017г. на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 64 по описа на съда за 2017г.. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0361-000121 от 21.07.2017г. на Началника на Районно управление (РУ) - Трън към ОД на МВР-Перник, с което на М.С., за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с материалния и процесуален закон. По същество излага единствено доводи срещу отказа на решаващия първоинстанционен състав да преквалифицира нарушението като маловажно на основание чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това се иска касационния съд да отмени решението на Районен съд-Трън и да се произнесе по същество като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. Х.У.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, РУ - Трън към ОД на МВР-Перник, редовно уведомен, не депозира възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 17-0361-000121 Началникът на РУ-Трън към ОД на МВР-Перник е наложил на М.С., в качеството му на водач на лек автомобил, административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за това, че на 27.06.2017г. в 10:30 часа в община Трън на път Втори клас №ІІ-63, км. 34, с посока на движение към гр. Трън, управлява МПС-лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №М 3559 ВС, на което МПС не е собственик, което МПС не е спряно от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Обжалвано пред Районен съд-Трън, в производството по АНД №64 по описа на съда за 2017г. наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства и съответни на тях изводи по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че при сочените в НП обстоятелства, М.С. и в посоченото му качество не е съобразил поведението си с предписанието на чл. 638, ал. 3 от КЗ, както и че предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН не са налице. С тези доводи наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Решението е правилно.

По доводите на касатора за формален процесуален порок на административнонаказателното производство, което е във връзка и с пълнотата на административнонаказателното обвинение, гарантиращо право на защита на наказаното лице, а и във връзка с приложимия материален закон:

Без основание е оплакването на наказания водач за неправилна преценка за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и в частност-формалната такава на акта и НП. Ясна е волята на съда, при обсъждане на обстоятелствените части на акта и НП и направения извод в тази връзка за пълнота при описание на нарушението от фактическа и правна страна, т. е. пълно по фактите и правото и в конекситет, административнонаказателно обвинение. Този извод на районния съд се споделя от настоящия съдебен състав. В тази връзка оплакването на касатора, че актът и НП не съдържат описание на нарушението, дата, място и обстоятелства по неговото извършване, е единствено бланкетно (без конкретни доводи), а преценено и по същество - неоснователно. Както актът, така и НП съдържат описани в обстоятелствените си части дата-27.06.2017г., място-община Трън на път Втори клас №ІІ-63, км. 34, с посока на движение към гр. Трън и обстоятелства по извършване на нарушението. На свой ред вписаните обстоятелства по извършване нарушението-управление на несобствено МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установени безспорно за реализирании и то от наказания водач, са осъществени елементи от обективна страна на административно нарушение именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ. От друга страна-наказаното лице е водач на МПС и като такъв е субект на разпоредбите на ЗДвП и следва да ги познава, включително тези, вменяващи му задължения в това му качество. С оглед на това правилно е решението на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушение от категорията на съществените, както и че е приложен точно от наказващия орган материалния закон.

По доводите на касатора за приложимост на чл. 28 от ЗАНН:

Правилно е решението и в тази негова част, като съответно на приложимия материален закон. Касационният съд споделя изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав за липса на основание за преквалификация на процесната деятелност като маловажна. За да е налице основание конкретно административно нарушение да не бъде административно наказано, то следва да са налице определени предпоставки, които законодателят сочи в чл. 93. т. 9 на Наказателния кодекс (НК) приложим в случая на основание разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Цитираният текст, сочи че "маловажен случай" е този, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.“ Процесното нарушение, формално по своя характер (законът не държи сметка за наличието или не на вредоносен резултат от същото), не се установява по делото да е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличат от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, да го направят „изолиран“ случай на този вид административни нарушения. Доводите, отнасящи се до забавяне „само“ със шест дни (изложени в жалбата до районния съд) и „служебно възпрепятстване“ не се преценяват като смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито периодът на забавата е от значение за съставомерността на деянието, нито сочената причина може да се приеме за обективно препятстваща изпълнението на задължението.

Въз основа на изложеното и като взе предвид изложените доводи в атакувания съдебен акт, настоящия състав приема, че решението на Районен съд-Трън като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон, е правилно и като такова ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 15.09.2017г. на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 64 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/