Р Е Ш Е Н И Е

№ 362

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06 декември 2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 589 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Юнис“ ООД, ЕИК 113032821, седалище и адрес на управление гр. П***, с управител Ю.К.И. против решение № 411 от 28.09.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 881 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000345 от 13.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)-Перник, с което на „Юнис“ ООД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и с принципите наказателното производство, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се доводи за липса на качество „работодател“ у наказаното лице предвид непроведено производство по чл. 405а от КТ за обявяване на правоотношението за трудово. Твърди се несъобразяване от страна на районния съд с основен принцип на НПК за вземане на решенията по вътрешно убеждение поради необосновано придадена тежест на едни обстоятелства, без да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства. В тази връзка касаторът пледира неправилност на изводите на решаващия първостепенен съд, че в процесния случай е било налице трудово правоотношение, като сочи наличие между страните на уговорки с гражданскоправен характер, обективирани в „договор за услуга“. Във връзка с последното, касаторът счита, че е приложен неправилно от страна на районния съд материалния закон. На посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд-Перник и да се произнесе по същество като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Д.Г.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи и да се отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановеление.

Ответникът по жалбата, ДИТ - Перник, редовно уведомен, не депозира възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, за представител изпраща ст.ю.к. А.М.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000345 от 13.04.2017г. Директорът на ДИТ, Перник, на основание чл. 83, ал. 1 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „Юнис“ ООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 02.03.2017г. в гр. Перник, в обект - „саниране на жилищна сграда“, находящ се на ул. „Кракра“ № 34, с изпълнител Юнис ООД, гр. Перник, дружеството, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от КТ, като не е сключил трудов договор с П.Д.П., заварен да полага труд на обекта като „строител“ на 02.03.2017 г., не е изпълнил задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, правоотношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор.

Обжалвано пред Районен съд-Перник, в производството по АНД № 345 по описа на съда за 2017г., наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства и съответни на тях изводи по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че „Юнис“ ООД, гр. Перник, с установено качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от КТ, е осъществил на посочените дата и място от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, с наложено за това съответно по вид и в минимален размер наказание включително съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН. С тези доводи наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Решението е правилно.

По доводите на касатора за неправилност на изводите на районния съд относно притежаването качество „работодател“ от наказаното лице поради непроведено производство по чл. 405а от КТ за обявяване на правоотношението за трудово:

Неправилно твърди представляващият касатора, че ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 413, ал. 3 от КТ се предпоставя от производство по чл. 405а от КТ. На първо място не това е законодателното предвиждане. Двете производства се развиват независимо едно от друго, като са различни и по характер-съответно административно и административнонаказателно, преследващи различни цели. Целта на производството по чл.405а от КТ е да обезпечи трудовите и всички произтичащи от тях права на лицата, престирали работна сила, но без сключен писмен трудов договор и в този смисъл не е насочено срещу работодателя, несключил писмен трудов договор. Обявяването на съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал.1 и ал.2 от КТ, не е процесуална предпоставка за санкциониране на работодателя на основание чл. 414, ал.3 от КТ. Административнонаказателното производство на свой ред цели установяването на нарушения на трудовото законодателство, в случая именно от страна на работодателите и налагане на съответни санкции за това.

По доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното му убеждение поради неправилна оценка на приобщените по делото доказателства, довели го до неправилни изводи по фактите и правото:

Оплакването е неоснователно. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по повод спора, като същата е съответна на приобщената по делото доказателствена съвкупност. При касационната проверка не се установява при анализа и оценката на доказателствата районният съд да е допуснал грешка при формиране на своето вътрешно убеждение от обективна страна. В изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК) решаващия първоинстанционен състав е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, като без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) след анализа и оценката им, е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона (чл. 14, ал. 1 от НПК). В този смисъл обсъдени са всички доказателства, включително представените от наказаното лице, т. нар. граждански договор и разходен касов ордер за изплатена сума от 30 лв. Споделя се изцяло оценката на посочените писмени доказателства, извършена от районния съд. Споделят се изцяло и изводите, основани в цялата доказателствена съвкупност, що се отнася до характера на отношенията, съществуващи към момента на извършената проверка, а именно - такива, по предоставяне на работна сила - трудови, а не облигационни. Предвид това правилен е отказът на контролните органи да приемат като достоверно доказателство, относимо към процесния случай и характера на правоотношенията между наказаното лице и П. Д. П., представения граждански договор. В тази връзка правилен е и изводът на районния съд, касаещ доказателствената сила на този договор и оценката на уговорките в същия, некореспондиращ с никое от останалите по делото доказателства.

Във връзка с последното и по възражението за неправилен извод на районния съд относно характера на правоотношението, което е съществувало между наказаното лице и лицето, заварено да работи на скелето на обекта:

Споделят се, като обективно основани в съвкупността от доказателства, и изводите на решаващия първоинстанционен състав за характера на извършваната от П. Д. П. работа на обекта, а именно-такава по трудово правоотношение. Настоящия състав също намира, че създадените отношения между строителните работници (колеги), отношенията с наказаното лице (шефа), мястото на което работникът се е намирал - на скелето на строежа; дейността, която е извършвал-саниране на жилищна сграда; данните, вписани в декларацията-за установено работно време, почивки, място на работа; показанията на свидетелите, вкл. на работника и пр., не са на база на договор за изработка, а се основават на съществуващо трудово правоотношение, неуредено посредством сключването на трудов договор. В случая към момента на проверката на място лицето е престирало работна сила и районният съд, като е приел същото, не е допуснал нарушение, както на процесуалния, така и на приложимия материален закон.

В тази връзка правилни са и изводите на решаващия първоинстанционен състав по правото, а именно: че на посочените дата, място и час и при сочените обстоятелства „Юнис“ ООД, гр. Перник, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от КТ, като не е сключил трудов договор с П. Д. П., заварен да полага труд на обект на касатора като „строител“ на 02.03.2017 г., не е изпълнил задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, правоотношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, за което справедливо - в минимален размер, и основано в закона, е наказан с предвижданата за това нарушение имуществена санкция.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Районен съд - Перник като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 от 28.09.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 881 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2./п/