Р Е Ш Е Н И Е

№ 364

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06 декември 2017г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н.Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 605 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ), Перник против решение № 522 от 20.10.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1017 по описа на съда за 2017г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000391 от 26.04.2017 г. на Директора на ДИТ - Перник, с което на ЕТ „Н.Н. – Н.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П****, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с материалния закон. По същество излага доводи срещу изводите на районния съд за неправилно приложен в административнонаказателното производство материален закон поради неправилна преценка на характера на правоотношенията между наказания търговец и завареното в проверявания обект лице, според районния съд - облигационни такива. Излага съображения, че безспорно установено по делото е, че правоотношенията между наказаното лице и Т.М.Р. са по предоставяне на работна сила, т. е. подлежащи на уреждане като трудови посредством сключването на писмен трудов договор. В тази връзка се излагат доводи за проведено процесуално и материално законосъобразно производство по налагане на имуществена санкция. На посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд-Перник и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. А.М.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна.

Ответникът по жалбата, ЕТ „Н.Н.-Н.“, гр. П***, редовно уведомена, не депозира възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява от адв. М.М.. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен, наказателното постановление да се потвърди.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните: С НП № 14-0000391 от 26.04.2017 г. Директорът на ДИТ-Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), е наложил на ЕТ „Н.Н.-Н“, гр. П***, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 22.03.2017г. в гр. Перник, в обект на контрол - зоомагазин, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Н.Н.-Н“, гр. П***, търговецът, в качеството й на работодател, е допуснала до работа лицето Р., заварена да работи в обекта като „продавач-консултант“, без да сключи със същата писмен трудов договор, с което не е изпълнено задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ - правоотношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани само като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор.

Обжалвано пред Районен съд-Перник, в производството по АНД № 1017 по описа на съда за 2017г., наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, след извършена проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел, че наказващият орган, при направени правилни изводи по фактите, е приложил неправилно материалния закон. След анализ и оценка на събраните по делото доказателства решаващият първоинстанционен състав е достигнал до извод, че характерът на правоотношенията между настоящия ответник и лицето, заварено на място в обекта да работи като „продавач-консултант“, е облигационен такъв, обективиран вкл. в представения като доказателство в производството граждански договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Решението е неправилно.

По доводите на касатора за допуснати в производството пред районния съд съществени процесуални нарушения:

В жалбата конкретни доводи по отношение на това възражение не се сочат, поради което същите се преценяват като бланкетни. Въпреки това, при извършената проверка, дължима на основание чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд намира решението за постановено в съдебно производство, съобразено с изискванията на процесуалния закон и без допуснати процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице. В този смисъл оплакването не кореспондира с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

По доводите на касатора за неправилни изводи по правото в съдебния акт относно характера на правоотношенията между наказания търговец и лицето, заварено да работи в проверения обект:

Основателно е това възражение на касатора. Настоящия състав намира, че материалният закон не е приложен правилно. По делото е прието за безспорно установено от фактическа страна, че на 22.03.2017г. в проверения обект - зоомагазин, е установено лицето Т. М. Р., която полагала труд в обекта, като продавач-консултант. По делото е безспорно, че трудов договор между ответника и Р. не е сключен. По делото е безспорно, че към момента на проверката на място на контролните органи е представен договор, сключен между същите тези лица, с дата 13.03.2017г., именуван граждански за извършена работа. Съгласно уговорките в този договор, за негов предмет е посочено извършване на „продажба на стоки и грижа за птиците“, място не е уговорено, обем на възложеното-също, време на изпълнение не е уговорено, посочен е срок за изпълнение до един месец, като възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 230 лв. От друга страна, в декларацията, попълнена в хода на проверката на място Р. е вписала, че работи като „продавач-консултант“ (такава конкретна уговорка в договора няма), с работно време, почивни дни, от дата 10.03.2017 г. (договорът е от 13.03.2017г., проверката е извършена на 22.03.2017г.) и с граждански договор.

С оглед тези безспорни факти се приема, че правоотношенията между наказания търговец и завареното да работи в обекта като продавач-консултант лице не са облигационни. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е и продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира и за определен период от време, а трудовият договор също може да е срочен и/или за непълно работно време. От съществено значение за преценката дали дейността се изпълнява по трудово правоотношение или по граждански договор е и това, дали възложената работа е определена по обем и като краен резултат, налице ли е самостоятелност при изпълнението или изпълнителят действа под ръководството и контрола на възложителя.

Предвид това съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извода, че действителната воля на страните, относимо към предявеното административнонаказателно обвинение за допускане до работа като продавач-консултант, е да се престира труд, а не определен резултат, поради което отношенията между тях са трудовоправни, а не облигационни. Съображенията са следните:

Очевидна е липсата на завършен предмет на този граждански договор, който предмет да бъде „изработен“ от изпълнителя. С гражданския договор следва да е уговорено постигането на определен по съдържание и обем краен трудов резултат или извършването на завършена услуга - това е същностен елемент на договора за изработка. Предвид това в процесния случай направената уговорка за продажба на стоки в търговския обект в този й вид не може да е предмет на договор за изработка. Тази уговорка по своята същност е договор за предоставяне на работна сила, тъй като цели определен, но само по съдържание (като трудова функция), не и по обем, трудов резултат. т.е. няма за цел завършен, с определен обем, предмет на изработка (извършена работа). Уговорено е осъществяването на една трудова функция. Налице са и останалите елементи на трудово правоотношение: - периодично повтаряща се престация - продажба на стоки, нямаща еднократен характер, като дейността, която е изпълнявало лицето, се изразява в осъществяване на еднородни действия, които по отношение на други лица, за подобни дейности са уредени като трудови правоотношения; с работно време с фиксирано начало и край и междудневна и седмична почивки, установени от „възложителя“/работодател - т.е. работата е организирана от търговеца възложител; за период (от или до) един месец; на територията на обект, свързан с основна дейност за търговеца - т. е. не може да се приеме, че като продавач в магазина Райчева е действала самостоятелно срещу уговорено възнаграждение за тази функция. Това са все елементи на трудово правоотношение, в настоящия случай срочно, което законът не допуска да бъде уреждано по начин, различен от изрично регламентирания в КТ.

Изложените съображения налагат извода, че представеният граждански договор е изготвен за целта на производството и за обосноваване на защитна теза на търговеца в случай на нужда, че отношенията между него и посоченото лице са граждански, а не трудови. Наетото лице определено е било подведено със сключването на т. нар. граждански договор, сключен с единствена цел заобикаляне разпоредбите на трудовото законодателство, респективно лишаване от съответни трудови, социални и здравни права. Към момента на проверката факт са били правоотношения по предоставянето на работна сила, неуредени като трудови съобразно изискванията на КТ.

От изложеното следва, че е осъществен фактическият състав вмененото на настоящия ответник неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, за което основано в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция - в минималния законоустановен размер и съобразно правилата по чл. 27 от ЗАНН.

Горното налага отмяна на решението на районния съд, като предвид яснота на спора от фактическа страна (не е налице необходимост от събиране на нови доказателства), делото следва да бъде решено по същество от настоящата касационна инстанция.

Актът за установяване на процесното неизпълнение на КТ и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи и в кръга на правомощията им. Съдържат изискваните съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като в производството са съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество. В АУАН и НП административното нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е описано със съставомерните му елементи от обективна страна.

Относно материалната законосъобразност на производството:

Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и дата и място на извършването му, настоящият съдебен състав намира за достатъчни и относими към дадената правна квалификация на деянието. Същите се установяват безспорно и от събраните, включително в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства. Липсва и основание да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като смекчаващи обстоятелства, които да отличат нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, като представляващо по-ниска степен на обществена опасност, не е установено да са се проявили. Що се отнася до необходимата грижа за животните, намиращи се зоомагазина, тези взаимоотношения с Райчева не са част от административнонаказателното обвинение, поради което и не са част от предмета на спора. Административното нарушение е доказано от обективна страна (нарушителят е ЕТ и отговорността му е обективна и безвиновна) наказателното постановление, издадено в процесуално законосъобразно производство, при правилно приложен материален закон и с наложена санкция в справедлив минимален размер (чл. 27 от ЗАНН), следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 522 от 20.10.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1017 по описа на съда за 2017г. КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000391 от 26.04.2017г. на Директора на ДИТ-Перник, с което на ЕТ „Н.Н.-Н“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П***, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/