Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

Гр. Перник, 01.12.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 608 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Л.И.Е. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 349 от 27.09.2017 година, постановено по НАХ № 00873 по описа на Районен съд Перник за 2017 година, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПО-02-27 от 24.04.2017 година, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите,за нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б” от Закона за водите й е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което пледира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено, като законосъобразно Наказателно постановление № ПО-02-27 от 24.04.2017 година, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което е наложено на Л.И.Е. *** „Глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за нарушение по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б” от Закона за водите, за това, че при извършена проверка на 30.01.2017 година на обект „Ферма за отглеждане на крави“, изградена в гр. Перник, кв. „Бела вода“, парцел І-11003, кв. 401, собственост на Л.И.Е., във връзка с последващ контрол по жалба от Светослава Бурова постъпила в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с вх. № КД-06-28 от 17.11.2016 година, относно изтичане на отпъдъчни води от дейността на обекта в река Струма. Установено е, че във функциониращия обект се отглеждат 14 броя крави. Водоснабдяването на фермата се осъществява от водопроводната мрежа на „ВиК“ ООД гр. Перник. В момента на проверката се ползва вода за водопой на животните, захранване на мивка в помещението за съхранение на млякото и измиване на фермата. Формираният поток отпадъчните води от измиване на помещението за отглеждане на кравите и мивката обслужваща помещението за съхраняване на млякото, посредством тръба се зауства непречистен в отводнителна канавка, преминаваща покрай парцела, в който е изграден обекта, след което водния поток от отводнителния канал се зауства в река Струма, като за осъщественото по този начин заустване на отпадъчните води, Л.Е. не разполага с необходимото за това основание, а именно Разрешение за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни в повърхностни води, издадено съгласно изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № КД-04-12/20.02.2017 година, надлежно връчен на Л.И.Е., както и въз основа на обстоятелствата, описани в Констативен протокол № КД-01-27/30.01.2017 година, на длъжностно лице при Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В производството пред районният съд са разпитани длъжностните лица при Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, които потвърждават констатациите в АУАН и в НП, като депозират показания относно конкретните фактически обстоятелства на извършената проверка.

При изложените доказателства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е връчен на Л.И.Е., като и е осигурена възможност да се защити, а нарушението е надлежно и ясно описано в АУАН и в НП. По същество съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за видите, което е безспорно доказано.

Настоящата съдебна инстанция при извършена служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Изложените правни изводи са в съответствие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Районният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, на които е даден адекватен отговор. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Видно от материалите в административнонаказателната преписка и конкретно от констативен протокол № КД-01-27/30.01.2017 година, при проверката на 30.01.2017 година от компетентните длъжностни лица във фермата на Л.Е., е установено описаното в АУАН и в НП деяние, изразяващо се в това, че отпадъчните води от обекта на Л.Е., се заустват от отводнителната канавка в река Струма, без да разполага с необходимото за това основание, а именно Разрешение за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни в повърхностни води, издадено съгласно изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Следователно към визираната дата е безспорно осъществяването на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, поради което обосновано и правилно административнонаказващият орган е посочил за време на извършване на нарушението датата на проверката. И в АУАН и в НП са изложени ясно и безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на жалбоподателя фактическата обстановка, относно административното нарушение.

На второ място, правилен е и извода на съда за доказаност на нарушението. Наказващият орган е осъществил пълно доказване на обективни признаци на санкционния състав на чл. 200, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите. Фактическите обстоятелства по обвинението в АУАН и НП се основават на Констативен протокол от 30.01.2017 година., който е официален писмен документ с необорена в съдебното производство материална доказателствена сила, както и от свидетелските показания на длъжностните лица при Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Установява се по безспорен и категоричен начин, че отпадъчните води на обекта в гр. Перник, кв. „Бела вода”, се заустват в повърхностен воден обект, която дейност съгласно нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е поставена под разрешителен режим, т.е. законът изисква издаване на разрешително за ползване на воден обект. По делото не се спори, че Л.И.Е. не разполага с необходимото за това основание, а именно разрешително за ползване на воден обект, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Липсват основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед засегнатите обществени отношения, целите на ЗВ, тежестта на извършеното нарушение, неговата специфика с оглед въведения разрешителен режим за ползването на водните обекти, мащаба на неблагоприятното въздействие от деянието върху засегнатия воден обект – река Струма. Дължимо е оставяне в сила на оспореното въззивно решение като валиден, допустим и правилен съдебен акт.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 349 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00873 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/