Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
гр. Перник, 08.01.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при
съдебния - секретар Иванка Искренова като разгледа докладваното от съдия Г.
административно дело № 546 по описа на съда за 2017 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ц.П.Г.,
с ЕГН **********,*** и с посочен съдебен
адрес *** против Заповед № 17-0249-000136 от 22.09.2017г. на началник
РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник за
прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателката до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6
месеца. В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната
административна мярка.
В
проведеното съдебно заседание на 15.12.2017г. жалбоподателката редовно призована
не се явява. По делото е постъпила молба с вх. № 3020 от 14.12.2017г. от
жалбоподателката, в която прави искане жалбата да бъде уважена и оспорваната
заповед да се отмени.
Ответникът
по жалбата - Началника на Районно управление-Брезник за представител изпраща
гл. юрисконсулт Звезделина Василева. Излага съображния за неоснователност на
жалбата и пледира същата да се отхвърли.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.09.2017г.
младши автоконтрольор И.Г.Й. в присъствието на свидетеля И.С.И., съставил акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ на Ц.П.Г., с ЕГН **********
/настоящ жалбоподател/, за това, че на 22.09.2017г., в 14.22 часа в гр.
Брезник, от ул. „9-ти септември“ по посока ул. „В. Левски“ към ул. „Георги
Бунджулов“ управлява лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № СВ 4679КК,
собственост на Борис Борисов след употреба на алкохол. При извършена качествена
проба с алкотест "Дрегер 7510" апарата е отчел 0.75 промила и по данни на
водача е изпила една бира. С АУАН е установено, че Г. е извършила нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издаден й е талон за медицинско изследване № 095375 от 22.09.2017г.
С
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество й е взета кръвна проба. С експертна справка № 251 от 27.09.2017г. е
установено наличие на алкохол 0.57 промила.
От
справка за нарушител е видно, че е издадено наказателно постановление №
17-0249-000495 от 04.10.2017г., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 500лв и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
По
делото е представена Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР Перник, с която е
оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП.
По
делото е представена Заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на Министъра на
Министерство на вътрешните работи, с която е определил структурите в МВР, който
да осъществяват контрол по ЗДвП.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000136 от 22.09.2017г.
Началника на Районно управление-Брезник на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
временно е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателката до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6
/шест/ месеца.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За
да издаде процесната заповед издателят й се е
позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на
вътрешните работи. С тази заповед Министъра
на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на
Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по
пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП.
Министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава
заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки. Няма и
законова компетентност да определя органи, които да прилагат мерките по чл. 171
от ЗДвП. Това, което министърът има компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, е да определи кои са
службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие
да прилагат принудителни административни мерки. С оглед на това т. 2 на Заповед
№ 8121з-48 от 16.01.2015г. не е акт, който може годно да делегира правомощия на
директора на ОД на МВР, още по-малко да оправомощи този директор да пределегира
възложени му правомощия. При това положение тази заповед не може да послужи за
установяване на компетентостта на издателя на акта, така като е посочено в
оспорения акт. Властта на директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за
прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или
оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните
административни мерки. Следователно в случая със заповедта, министърът е
определил службите за контрол, а със заповед № рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на
директора на определената служба за контрол е
оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които
да прилагат принудителни административни мерки по ред на Глава шеста от ЗДвП. С
тази заповед са оправомощени началниците на РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП и именно това е
заповедта, която оправомощава началника на РУ да издаде тази мярка. С оглед на
това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от
АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието
й към съставения АУАН. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл.
146, т. 2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на медицинско изследване от кръвна
проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая техническото средство Дрегер 7510 е отчело 0.75 промила, а медицинското изследване на кръвната проба, обективирано в експертна справка № 251 от 27.09.2017г. е установило наличие на етилов алкохол 0.57 промила.
Административният
орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП. В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори
констатациите относно употребата на алкохол над 0.5 промила, която е установена по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
заповедта е посочено наличието на алкохол в кръвта, както и начина на
установяване. Актът, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в
случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е
доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателката не опроверга
констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и
средства и не ангажира никакви доказателства, който да бъдат съпоставени с тези
послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на
изложеното настоящия съдебен състав приема, за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 22.09.2017г..
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Доводите изложени в жалбата, че е
оспорила резултата на техническото средство, което е отчело 0.75 промила, а не
била известена за резултата от кръвната проба не рефлектират върху действията
на административния орган да наложи принудителна мярка от такъв характер. От редакцията на
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено. При обвързана компетентност и при резултата от
техническото средство и при резултата от кръвната проба се е следвало издаване на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Анализът
на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка
има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване
на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от осемнадесет месеца".
В случая ПАМ е наложена под прекратително условие - "до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от шест месеца". В съответствие с
чл. 172, ал. 3 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача е иззето със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и в съответствие на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е
временно отнето до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест
месеца. При произнасянето на компетентния орган,
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача, или след изтичане на определения от органа, в случая 6-месечен срок (ако до този момент въпросът за
отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
С
оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и
административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателката е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение
по пътищата е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната
норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил мярката. В посочения смисъл
е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България,
обективирана в решение № 12333 от 8.10.2012г., постановено по АД № 2711/2012г.,
решение № 15040 от 14.11.2013г., постановено по АД № 5245/2013г..
Приложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от
закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в
интерес на самия водач.
Правилно административният орган е
приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност,
при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на
закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от
АПК. При установено нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000136 от 22.09.2017г.
на началник РУ-Брезник към ОД на
МВР-Перник ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответната
страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са
поискани, поради което и не се дължи присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.П.Г., с ЕГН **********,*** против Заповед № 17-0249-000136 от
22.09.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна
мярка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/