Р Е Ш E Н И Е

№ 399

Гр. Перник, 03.01.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния секретар А. М. и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАД № 558 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.П.С. ***, пл. „***“ № ***, област Перник, представлявана от адвокат Б.Б. *** срещу Решение № 109 от 07.07.2017 година, постановено по адм. дело № 1 по описа на съда за 2017 година на Районен съд – Радомир.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на И.П.С. срещу изричен отказ на Кмета на Община Земен, обективиран в писмо изх. № П-1035 от 28.09.2016 година по заявление на И.П.С. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4, във връзка с ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и земеделските земи (ППЗСПЗЗ), относно заявени за възстановяване недвижим имоти, находящи се в землището на с. Габров дол, местност „***“, община Земен, област Перник,

С касационната жалба се пледира незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. По същество се излагат доводи за незадълбочена и непрецизна оценка на събраните по делото доказателства, избирателен подход на съда при оценка на събрания доказателствен материал и необсъждане от страна на районния съд на доводите, изложени в първоинстанционната жалба. Конкретно се сочи, че неправилно районният съд не е взел предвид факта, че решение № 0363Б от 04.07.2000 година на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Земен за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в землището на с. Габров дол, община Земен, област Перник на основание влязло в сила решение на Поземлената комисия (ПК) – Земен по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с №1945 от 24.02. 2001 година за определяне на наследниците на К. С. на правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, не е влязло в сила. По тези съображения моли съда да отмени решението на Районен съд – Радомир и да се произнесе по съществото на спора, като отмени отказа на Кмета на Община Земен. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят И.П.С., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Б.Б. ***, която поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Радомир и да се произнесе по съществото на спора, като отмени отказа на Кмета на Община Земен. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата, Кметът на Община Земен редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. Д. от АК – Кърджали, която възразява срещу жалбата и поддържа изложеното в писмения отговор. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Радомир да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано във връзка с оспорване на отказ за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Съдът е отхвърлил жалбата,като неоснователна. За да достигне до правен извод за законосъобразност на постановения отказ, съдът е приел от фактическа страна, че по отношение на имота, за който е поискано извършването на административната услуга, реституционното производство по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е приключило с постановено решение на ПК – Земен, включително в частта, с която на наследниците на К. С. е признато, но е отказано да бъде възстановено, правото на собственост върху поземлен имот – овощна градина, находяща се в землището на с. Габров дол, община Земен, местност „***“, с площ от 1.000 дка. Районният съд е установил, че това решение на ПК – Земен е постановено след като е било представено удостоверението по чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, издадено от Община Земен, като отказът е мотивирам с факта, че имотът е застроен от друго лице. На основание така установеното районният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението, по повод което е постановен отказът, предмет на първоинстанционен съдебен контрол, не е имало висящо производство пред ОСЗ – Земен по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, което да обосновава издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като освен това производството пред административния орган към този момент е приключило с влязло в сила решение на ОЗС – Земен.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка не се установи наличие на сочените в жалбата основания за неговата отмяна.

Районният съд правилно, като основано в достатъчност и съвкупен анализ на доказателствата, е установил фактическата страна на спора, довело го до обосновани правни изводи. В тази връзка без основание е оплакването на касатора за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, свързани с процеса на доказване, довели до необоснованост на съдебния акт.

Правилни, като кореспондиращи с доказателствата, приобщени по повод спора, включително изготвената по делото експертиза, неоспорена от страните и правилно ценена от съда като обективна и безпристрастно изготвена, са и изводите на районния съд по фактите.

Фактическите изводи на районния съд съответно са обосновали и правния извод за приключила към датата на подаване на заявлението, по повод което е постановеният отказ, процедура по чл. 11 от ЗСПЗЗ, касаеща процесния имот. Безспорно установено е по делото, че с влязло в сила, включително по отношение на касатора, решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, реституционната процедура по отношение на имота, предмет на заявление с вх. №М-720/16.09.2016 година, а именно: овощна градина, находяща се в землището на с. Габров дол, община Земен, с площ от 1.000 дка, е приключила. С това решение е признато правото на собственост на наследниците на К. С. върху този имот, но същото не им е възстановено, поради застрояване на този имот, с оглед което е проведена процедура по обезщетяване, обективирана в Решение от 04.07.2000 година, което не е част от доказателствата по делото. Предвид това правилни са изводите на районния съд, че към момента на подаване на заявлението, по повод което е постановен процесния отказ, пред ОСЗ – Земен не е имало висящо производство по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, което по своята същност, съгласно трайно установената съдебна практика, а вкл. и ТР № 5 от 18.10.2011 година на ВАС по тълкувателно дело № 8/2010 година се явява междинно производство, обслужващо реституционното, и в което именно се издават скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка несъстоятелни, като ирелевантни за настоящия спор, са доводите на касатора, относно влизане в сила или не на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците на имоти, по отношение на които не може да се възстанови собствеността поради наличие на пречките по чл. 10б и 10в от ЗСПЗЗ. Оспореният отказ е основан в приложимия материален закон и законосъобразно районният съд е отхвърлил жалбата срещу него.

Изложеното е основание за оставяне в сила решението на Районен съд – Радомир, като постановено в производство без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложен материален закон.

Относно разноските:

При този изход на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените съдени разноски следва да се остави без уважение.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде уважено, като жалбоподателя му заплати сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, поискана своевременно посредством представен списък по чл. 80 от ГПК, реално удостоверена посредством приложен по делото договор за правна защита и съдействие във връзка с касационна жалба срещу Решение №109 от 07.07.2017 година по адм. дело № 1 по описа на съда за 2017 година и неоспорена по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 144 от АПК от страна на касационния жалбоподател.

Мотивиран от гореизложеното и на основание 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 07.07.2017 година, постановено по адм. дело № 1 по описа за 2017 година на Районен съд – Радомир.

ОСЪЖДА И.П.С. с ЕГН ********** от гр. Радомир, пл. „****“ № ***, община Радомир, област Перник да заплати на Община Земен сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото касационно производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/