Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

409

 

Гр. Перник, 09.01.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 563/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К.Г.М. ***, чрез адвокат В.Б. *** против Заповед № 313з-1754 от 20.09.2017 година, издадена от началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. С тези доводи моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат В.Б. *** поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорвания акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответната страна – началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която оспорва жалбата и излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Административен съд – Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание             чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от служителя /настоящ жалбоподател/ на 26.09.2017 година, а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР Перник на 06.10.2017 година. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

На 28.06.2017 година за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на 29.06.2017 година мл. автоконтрольор К.М. е бил назначен в наряд в състав на автопатрул с № 153 съвместно с мл. автоконтрольор ***, видно от ежедневна ведомост от 28.06.2017 година.

В оперативна дежурна част /ОДЧ/ на ОД на МВР Перник на 28.06.2017 година, в 20:02 часа постъпил сигнал за пътно транспортно произшествие, станало в района на кв. „Мошино“, срещу „***“. Сигнала е приет от дежурен ОДЧ – ***и е вписан в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания. В него е отразено, че от телефонен номер е постъпил сигнал и е разпоредено на автопатрул № 153 и № 340 да посетят местопроизшествието.

Състава на автопатрул № 153 получил разпореждането на дежурния от ОДЧ при ОД на МВР Перник за настъпило ПТП в кв. „Мошино“, на велоалеята срещу „***“. При пристигането си на място полицейските служители установили водача на МПС „***“ с регистрационен № ***, който не им представил документи за самоличност, но си казал ЕГН-то и с технически средства служителите на реда установили самоличността на лицето. Полицаите проверили лицето за употреба за алкохол, която се оказала отрицателна. Органите на реда разполагали с информация, че лицето употребява наркотици, поради което го помолили, ако желае да ги придружи до ОД на МВР Перник, за да направи тест за употреба на наркотици. Нарушителят се съгласил и заедно с полицаите отишъл до областна дирекция „Полиция“, където бил изпробван с техническо средство дрегер „Drug test 5000 Анализатор“, но уредът отказал да сработи.

Съставът на АП № 153 поискал указания от началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ /ОДПКПД/, сектор „Пътна полиция“. Същият им разрешил да изпробват лицето с друг вид дрегер – касета „Drug Check 3000“. Тестването се осъществило в сградата на полицията. Пробата отчела наличие на метамфетаим и опиум. Двамата служители докладвали за извършените до момента действия на дежурен ОДЧ и се насочили към Центъра за спешна медицинска помощ Перник при МБАЛ „Рахила Ангелова“АД за взимане на кръвна проба. Дежурният им разпоредил след взимане на кръвната проба да задържат лицето за срок от 24 часа. Докато полицаите оформяли документите за кръвна проба лицето избягало. Незабавно ***докладвал на дежурния по ОДЧ при ОД на МВР Перник за бягството и двамата служители започнали издирване на лицето. До приключване на смяната лицето не било установено.

С докладна записка с вх. № 1158-5245 от 03.07.2017 година ***, свел до знанието на началника на сектор „Пътна полиция“ случилото се на 28.06.2017 година. Върху тази докладна записка има поставена от някого на 03.07.2017 година резолюция „г-н С. Г.“.

Началник сектор „Пътна полиция“ – ***извършил проверка по докладна записка с вх. № 1158-5245 от 03.07.2017 година. Установил, че са налице данни за извършено дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, а именно чл. 72, ал. 1, че полицейските органи могат да задържат лице, за което имат данни, че е извършило престъпление, оправомощаващи го да задържи лицето ***и разпорежданията на преките ръководители, а именно т. 7 от Методически указания с рег. № 313з-3241 от 09.03.2017 година, утвърдени със Заповед № 313р-442 от 09.03.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, като с небрежността си в служебната дейност, забавеното и лошо изпълнение на заповедта е попречил за образуването на незабавно производство. Приел още, че при транспортирането на лицето не са взели мерки за осигуряване на личната си безопастност по чл. 75, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗМВР. С оглед на изложеното предложил на служителя К.Г.М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за проявена небрежност в служебната дейност, забавеното или лошо изпълнение на Заповед № 313р-442 от 09.03.2017 година на директора на ОД на МВР Перник.

На 09.08.2017 година върху справката необозначено лице положило резолюция за изготвяне на заповеди за наказание.

С УРИ № 313р-9817 от 11.08.2017 година началник отдел „Административен“ поискал от началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник да определи срок на дисциплинарното наказание.

На 14.08.2017 година необозначено лице положило резолюция „Срок 6 месеца“.

На 30.08.2017 година К.Г.М. е запознат със справката, видно от отбелязване направено върху нея.

По делото няма данни да са му искани обяснения, нито да е изслушван във връзка с предявеното му дисциплинарно нарушение.

Началникът на отдел „Охранителна полиция” приел, че с деянието си К.Г.М., след като е бил назначен в наряд в състав на автопатрул за времето от 20:00 часа на 28.06.2017 година до 08:00 часа на 29.06.2017 година съвместно с мл. автоконтрольор ***е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след 20:00ч. на 28.06.2017 година е проявил небрежност и е допуснал лицето ***, за което има данни, че на същата дата е реализирало ПТП след употреба на наркотични вещества да избяга след дадено изрично разпореждане на началника на група „ОДПКПД“ и началника на ОДЧ същото да бъде задържано за образуване на бързо полицейско производство за извършено от лицето престъпление. С това си поведение служителят  нарушил чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и разпорежданията на преките му ръководители дадени съобразно т. 7 от  Методически указания с рег. № 313з-3241 от 09.03.2017 година, утвърдени със Заповед № 313р-442 от 09.03.2017 година на директора на ОД на МВР Перник като проявил небрежност в служебната дейност, забавено и лошо изпълнение на Заповед № 313р-442 от 09.03.2017 година на директора на ОД на МВР Перник и дадените устни разпореждания, като е допуснал бягство на ***. С оглед на това на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, обективирано в Заповед № 313з-1754 от 20.09.2017година.

Заповедта е оспорена от наказания служител и е образувано настоящото административно дело по описа на Административен съд – Перник.

В хода на съдебното производство по искане и на двете страни се допусна събиране на доказателства.

По делото по искане на защитата се разпита свидетеля ***. От свидетелските показания на Костурков, дадени под страх от наказателна отговорност се приема, че на екипът е дадено устно разпореждане да задържат лицето, извършило ПТП след вземане на кръвна проба.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка, както и събраните гласни доказателства, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Началникът на отдел „Охранителна полиция” – чл. 204, т.4, във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗМВР. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът счита, че е спазена установената писмена форма по чл. 210 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР.

По силата на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

По силата на чл. 197, ал. 1 т. 2 дисциплинарните наказания са – т. 2 писмено предупреждение.

По силата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – т. 3 дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед.

Съгласно типова длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник жалбоподателят има вменени длъжностни задължения, изразяващи се в участие в борбата срещу престъпността, охрана на обществения ред и разкриване на пътно транспортни произшествия; да работи по предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред, както и самостоятелно да взима решения в рамките на  своите правомощия и да изпълнява и други задачи, възложени му от ръководството в рамките на предоставените му правомощия.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. Доколкото евентуално дисциплинарно нарушение попада в хипотезите по чл. 199 от ЗМВР, то на основание                чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на нарочна заповед, както е в случая, но при всяко положение трябва да се обективира по някакъв начин първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство, съгласно чл. 208, изр. второ от ЗМВР. По делото няма данни да е разпоредена по съответния ред проверка по изнесеното в докладна записка вх. № 1158р-5245 от 03.07.2017 година от ***, за да може да се прецени първото действие за установяване на нарушението.

На следващо място след като се изяснят фактите и обстоятелствата по случая преди налагане на дисциплинарното наказание трябва да се изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения, съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая така разписания в ЗМВР ред за установяване на дисциплинарното нарушение и за налагане на дисциплинарно наказание напълно е игнориран от наказващия орган. Остава неясно кое е първото действие по установяване на нарушението, а това е съществен момент за да може да се направи преценка дали са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съобразно чл. 195 от ЗМВР, които от своя страна пряко кореспондират с дължимата се проверка за законосъобразност на атакувания акт.

В конкретния случай, при налагане на дисциплинарното наказание е нарушен чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване, респ. приемане на писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си, императивно вменено в ЗМВР, а именно, че писмените обяснения или изслушването на служителя става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. Докладната записка № 1158р-5245 от 03.07.2017 година изходяща от Костурков във основа, на която е изготвена справката, дала повод за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание сама по себе си няма характеристиките на писмени обяснения, нито може да се приеме, че замества изслушването. Сведение № 1158р-5668 от 12.07.2017 година, дадено от М. остава напълно неясно до кого и във връзка с какво е дадено. Същото няма характеристиките на писмени обяснения, нито може да се приеме, че замества изслушването. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 206,              ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се преценява като съществено административно – процесуално нарушение. Такова нарушение се констатира и при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение“ и същото се приема за съществено процесуално нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР „Писменото предупреждение“ е на второ място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година на ВАС.

Въз основа на изложеното се приема, че в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения, което е в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая обясненията, които се сочи да са приети са дадени на 12.07.2017 година, доста преди изготвяне на справка изх. № 1158р-5779 от 18.07.2017 година, в която е установено нарушението, а и те не са с характер на обяснения по дисциплинарно производство, за да се приемат от наказващия орган. От доказателствата по делото се приема, че след запознаване със справка рег. № 1158-5779 от 18.07.2017 година, което е станало на 30.08.2017 година, видно от собственоръчно отбелязване върху нея от жалбоподателя не са искани обяснения, нито се сочи да е проведено изслушване. Липсват данни и доказателства, от които да е видно, че служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения във връзка с предложението на  началник сектор „Пътна полиция“ да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“. Такава покана не му е отправена и до датата на издаване на заповедта. Заповедта е издадена на 20.09.2017 година, т. е. задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не е реализирано преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй като не му е предоставена възможност за обяснения по конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка е Решение № 10225 от 3.10.2016 година на ВАС по адм. дело № 8693/2015 година; Решение № 8015 от 30.06.2016 година на ВАС по адм. дело                            № 3228/2015 година; Решение № 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2085/2017 година, 5-членен състав. С оглед на това се приема, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

При констатираните отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК не се дължи произнасяне по останалите отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт следва ще  бъде отменен изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 500 (петстотин) лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 08253 от 29.09.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед с рег. № 313з-1754 от 20.09.2017 година на Началник отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР Перник, с която на К.Г.М. ***,                              ***ап. 104 е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник да заплати на К.Г.М. *** разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: