Решение по Административно дело 572/2017г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 404

гр. Перник, 08.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Иванка Искренова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 572/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът А.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 1, ал.1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Искът е предявен срещу Областна дирекция на вътрешните работи /ОД на МВР/-Перник, с цена на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 258/2016г. по описа на Районен съд-Перник. В исковата молба се посочва, че с решение № 182 от 16.03.2016г. по АНД № 258/2016г. районен съд-Перник е било отменено изцяло наказателно постановление № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник, с което на А.Б.Б. са били наложени административни наказания “глоба” и лишаване от право до управлява моторно превозно средство за срок от пет месеца. Решението на районен съд-Перник е влязло в сила. Претендира и присъждане на законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на направени по настоящето дело съдебни разноски.

В резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника за Б. е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение, което е в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по издаване на порочното наказателно постановление. Ищеца моли да се уважат исковите претенции и да се присъдят сторените по настоящето делото разноски.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Н.М.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер и пледира да се уважи в пълен размер. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

Ответникът по иска-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, чрез процесуалния му представител гл. Юрисконсулт Звездалина Василева изцяло поддържа отговора по исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага същият да се уважи.

Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 258/2016г. на Районен съд-Перник, се установява, че с НП № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник, е наложил на А.Б.Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв. и лишаване от право до управлява моторно превозно средство за срок от пет месеца; за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв. и за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв.. Наложените административни наказания, обективирани в наказателното постановление са били обжалвани и наказателното постановление е отменено с решение № 182 от 16.03.2016г., постановено по АНД № 258/2016г. по описа на Районен съд-Перник. Пред районен съд-Перник, ищеца Б. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. Н.М.,***, съгласно пълномощно от 26.02.2016г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 26.02.2016г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-Перник е в размер на 300 лева. С решение № 182 от 16.03.2016г., постановено по АНД № 258/2016г. по описа на Районен съд-Перник наказателно постановление № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник е отменено изцяло. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 07.04.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Практиката, на която се позовава ответника е неотносима, тъй като е преди приемане на тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. на ВАС, поради което не се взема предвид. Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник е отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. се приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е отменено. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2016г. ищецът е възложил на адв. Н.М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред Районен съд-Перник по АНД № 258/2016г. по обжалване наказателно постановление № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник-сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвоката се е явил в откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. С оглед на изложеното и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства се приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление, издадено срещу ищеца от началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума в размер на 300лева за процесуално представителство по АНД образувано пред районен съд-Перник.

Безспорно се установява от приложеното по делото АНД № 258/2016г. на районен съд-Перник, че наказателно постановление № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник е отменено като незаконосъобразно с решение № 182 от 16.03.2016г.. Решението е влязло в сила на 06.04.2016г..

Не се споделят изложените съображения на ответника свързани с това, че наказателното постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.

Следващото възражение на ответника е, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Изплатеното адвокатско възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Неоснователни са твърденията на ответника за липсата на доказателства за действително извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на наказателното постановление. Не е спорно, че адв. М. е осъществила процесуално представителство, видно от АНД № 258/2016г.. Взела е участие в откритото съдебно заседание по наказателното от административен характер дело. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: има договор за правна защита и съдействие, приложен по делото с отбелязано в същия плащане в брой. Същият има значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева.

Разгледан по същество предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2017г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по АНД № 258/2016г. по описа на Районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат Н.М.. Между адвоката и наказаното лице на 26.02.2016г. е сключен договор за правна защита и съдействие по АНД № 258/2016г. по описа на районен съд-Перник, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Така направените разноски представляват имуществена вреда, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищеца административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен в пълен размер. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт. При този изход на спора е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от 300 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба - 20.10.2017г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно. До приключване на съдебното дирене не е постъпило възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Искът е уважен изцяло и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса по сметка на Административен съд-Перник в размер на 10лв. и 300лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 05915 от 17.10.2017г..

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на А.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, по банкова сметка ***-клон Перник, IBAN ***, BIC ***, с титуляр Н.Д.М. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна на наказателно постановление № 14-1158-001935 от 29.07.2014г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-20.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: /п/