Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Перник, 17. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 577/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.В.Г., с адрес *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000109 от 11. 08. 2017 г., издадена от началника на РУ - Брезник към Областна дирекция (ОД) на МВР - Перник. Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, за което излага съображения. Оспорва изложеното в заповедта, като признава единствено, че лекият автомобил *** е собственост на „***“ , на което дружество жалбоподателят е управител. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не претендира разноски.

Ответникът – началник на РУ - Брезник към ОД на МВР - Перник, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. Звездалина Василева (пълномощно по лист 35 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че административното производство е инициирано по жалба на В.В.Г. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000109 от 11. 08. 2017 г. на началника на РУ Брезник. С процесната заповед на основание чл. 22 от ЗАНН на В.В.Г. е наложена санкция по чл. 171, т. 2А от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на лек автомобил *** за срок от 6 месеца, отнети са регистрационните табели и СРМПС № 007073100. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000109/11. 08. 2017 г. е връчена на оспорващия на 27.09.2017 г. и е обжалвана пред съда чрез административния орган на 06.10.2017 г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 10. 08. 2017г. около 18.20 часа на път ІІІ-811, на км. 38+800 в община Брезник, с посока на движение от гр. Б*** към гр. Б.***, водачът управлявал лек автомобил ***, собственост на „***“ гр. С., без СУМПС, като същото му е отнето по административен ред. В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване на административно нарушение, нито има позоваване на такъв акт.

При извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз основа на вписани в търговския регистър обстоятелства, съдът приема, че към 10. 08. 2017г. представляващ на „***“е неговият управител и жалбоподателя по настоящото производство - В.В.Г. (лист 42 от делото).

От акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 428/10. 08. 2017г., съставен от младши автоконтрольор Милен Райчев Захариев при РУ – Брезник (лист 28 от делото), се установява, че на 10. 08. 2017г. в 18.20 часа на път ІІІ-811, на км. 38+800 в община Брезник с посока на движение от гр. Б. към гр. Б., С. К. С., ЕГН ********** управлявал лек автомобил***, собственост на „***, гр. С.. Според констатациите в акта водачът е управлявал автомобила след употреба на алкохол и без СУМПС, като същото му е иззето по административен ред.

От административната преписка по издаването на процесната заповед се установява, че със заповед № 8121з-48/16. 01. 2015г. на министъра на вътрешните работи (лист 9 от делото), на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи, е заповядано контрол по ЗДвП да осъществяват следните структури - Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. На ръководителите на службите за контрол по ЗДвП е определено да осъществяват контрол по ЗДвП и да налагат с мотивирана заповед ЗПАМ по чл. 171, т. 1,2,4,5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Със заповед № 313з-1464/08. 08. 2017г. (лист 34 от делото), директорът на ОД на МВР – Перник, на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР, е определил да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на районните управления при ОД на МВР-Перник.

От удостоверение УРИ № 313р-14616 от 07.12.2017г. по описа на ОД на МВР – Перник се установява, че издателят на процесната заповед – А. Й. П. към 11.08.2017г. е изпълнявала длъжност „началник ІІІ степен на Районно управление – Брезник“ при ОД на МВР – Перник (лист 33 от делото).

При така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорената пред съда заповед е връчена на жалбоподателя на 27.09.2017г. (лист 8 от делото), а е обжалвана пред съда на 06.10.2017г., видно от входящия индекс на жалбата в регистъра на ОД на МВР - Перник. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Тълкувайки цитираните разпоредби се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи. Те се налагат само от точно посочени в правната норма органи на администрацията. Прилагат се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление-за срок от 6 месеца до една година.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи. С тази заповед министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които да прилагат мерките по чл. 171 от ЗДвП. Министърът е компетентен, съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие да прилагат принудителни административни мерки. С оглед на изложеното следва, че с т. 2 на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. не е извършено правно валидно делегиране на правомощия на директора на ОД на МВР-Перник, още по-малко да пределегира възложени му правомощия. Следва, че тази заповед не може да послужи за установяване компетентността на издателя на акта, така както е посочено в оспорения акт. Властта на директора на ОД на МВР-Перник да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича от нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно с цитираната заповед, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 г. директорът на определената служба за контрол - ОД на МВР-Перник, е оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да издават заповеди по реда на глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат принудителни административни мерки. Именно последната заповед оправомощава началника на РУ - Брезник да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. Изписаната друга заповед в титулната част на акта не влече нищожност на акта доколкото по делото са събрани неоспорени доказателства за валидното оправомощаване на издалия заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона, които са отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2, т. 3 и т.4 от АПК.

Заповед № 17-0249-000109 от 11. 08. 2017 г., на началника на РУ Брезник към ОД на МВР - Перник е издадена в писмена форма, но не съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, като мотивите не могат да се извлекат и от документите, приложени по административната преписка. Липсата на относими към диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Поради изложеното се налага извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е управление от страна на водача, който не е индивидуализиран с три имена и ЕГН, поради което съдът приема, че органът е възприел за водач лицето срещу което е издадена заповедта. На това лице - оспорващият В.В.Г., е вменено извършването на административно нарушение, а именно, че на 10. 08. 2017г. в 18.20 часа на път ІІІ-811, на км. 38+800 в община Брезник, с посока на движение от гр. Брезник към гр. Батановци, управлявал лек автомобил ***, собственост на „***, без СУМПС, като същото му е отнето по административен ред.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установи, че на посочените в заповедта дата, час и място, лек автомобил ***, собственост на „***“, е управляван от С. К. С. с ЕГН **********. Този извод съдът формира, като съобрази съставения акт за установяване на административно нарушение от компетентно длъжностно лице, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Нито в оспорваната заповед, нито в други документи на административния орган, се сочи и може да се обоснове извод, че заповед № 17-0249-000109 от 11. 08. 2017 г. е издадена в хипотезата на чл. 171, т. 2А, предл. последно от ЗДвП, а именно - срещу собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Такъв довод е въведен едва в хода на устните състезания от представителя на ответника, но не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. По делото не е спорно, че към релевантната дата – 11.08.2017г., собственик на лек автомобил *** е „***“, което дружество е различен правен субект от адресата на акта - В.В.Г.. В заповедта дори не се сочи, че на оспорващия е наложена мярката, в качеството му на представител на собственика (съдът не е сезиран с такъв казус и не обсъжда дали това би било правомерно).

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице фактически основания, който да могат да се подведат под съответната правна норма, която да е била нарушена от оспорващия и съответно за това административно нарушение да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Липсата на установено административно нарушение по ЗДвП, с извършител В.В.Г., който е единственото физическо лице посочено в оспорената заповед, лишава ответника от правомощието му да издаде заповед, с такова съдържание. Липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 10.08.2017 г. срещу С. К. С., не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. След като волята на органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице непритежаващо съответното свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена. Доколкото ответникът нито твърди, нито оспорва, че В.В.Г. е правоспособен водач и същият притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от С. К. С.*** превозно средство към дата 10.08.2017 г., следва извод, че изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Констатираната липса на фактически основания, не може да се преодолее чрез посочването на правната норма, на която се издава акта. Този извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в нормата хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е неговия извършител, за което се налага конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са установени за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на административно нарушение и липсата на фактически основания водят до извод и за нарушение на материалния закон, защото принудителни административни мерки се постановяват само за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Административно нарушение, което да е извършено от В.В.Г. на 10.08.2017г. в 18.20 часа, не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Изложеното мотивира съдът да приеме, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби.

По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна.

По разноските.

Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне по направените такива в съдебното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, заповед № 17-0249-000109 от 11. 08. 2017 г., издадена от началника на РУ - Брезник към Областна дирекция на МВР - Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/