Решение по Административно дело 591/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402

гр. Перник, 11.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

По докладваното от съдията Георгиева административно дело № 591 по описа за 2017г. на Административен съд Перник, при участието на секретаря И. И., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)

Производството по делото е образувано по жалба на Р.В.Л., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за задържане на лице, с рег. № 1920з-508 от 25.10.2017г., издадена от полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. По съображения за противоречие на заповедта с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, се иска отмяната й от съда. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Т.Н., който поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира същата да се уважи като основателна. Иска и присъждане на направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Ответникът- Б.Ц.Д., полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

По допустимостта:

Жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество

Административен съд-Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

Въз основа на извършен на 12.10.2017г. оглед на местопроизшествие в Първо РУ-Перник при ОД на МВР-Перник е образувано ДП № 762/2017г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за извършено престъпление по чл. 346, ар. 1 от НК, а именно противозаконно отнемане на чуждо МПС-л.а. марка *** с рег. №*** от владението и без съгласието на В. К. М..

Р.В.Л. е бил призован да се яви на 20.10.2017г. в качеството на свидетел по ДП № 762/2017г., видно от представени по делото призовки. Призовките са изпращани за връчване чрез органите на МВР на трите известни адреса на Л.. Същите не са връчени, поради неоткриване на Л.. Л. е призован по телефона от разследващ полицай да се яви за разпит по ДП № 762/2017г. на 25.10.2017г..

На 25.10.2017г. Л. се явява в Първо РУ-Перник.

Със Заповед за задържане на лице, с рег. № 1920з-508 от 25.10.2017г., издадена от полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник Л. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице.

Горната фактическа обстановка се възприема от представената по делото административна преписка, съдържаща заповедта за задържане на лице с рег. № 1920з-508 от 25.10.2017г., ведно с декларация, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи, докладна записка от 25.10.2017г. и постановление от 16.11.2017г. на наблюдаващ прокурор по ДП № 762/2017г., ведно с три призовки до Л. за явяването му на 20.10.2017г. за разпит. Въз основа на нея се гради настоящото изложение:

Със Заповед с рег. № 1920з-508 от 25.10.2017г. на полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник.

В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица за срок от 24 часа произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжност "оперативен работник" в Криминална полиция при ОД на МВР-Перник, то се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, според което, когато актът се издава в писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността му преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Цитирането на приложимата правна норма–чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за издаването й. Нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление. В случая, видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея като фактическо основание, довело до реализиране на правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е вписано единствено, че има „достатъчно данни“ за извършено престъпление. По този начин както за задържаното лице, така и за съда остават неясни причините, довели до задържането, като не се разбира кои са данните и за какво извършено престъпление. Не се разбира и дали това престъпление е извършено от задържаното лице. Този пропуск в съдържанието на заповедта поначало не може да се запълни с даването на допълнителни разяснения от издателя на акта в хода на съдебното производство, където съдът няма правомощия да се занимава с дейности по отстраняване на пропуските в акта, защото по този начин би влязъл в процесуалното положение на негов издател, а не на решаващ спора орган. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е неясно, а целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Поради това пропускът да се впишат в заповедта конкретните фактически основания за задържането на конкретното лице представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.

Независимо от това в хода на съдебното дирене и във връзка с указаната на страните доказателствена тежест съдът е дал процесуална възможност на ответника и му е указал да ангажира годни доказателства за наличието на посоченото в заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на жалбоподателя, от които да се направи обоснован извод, че за жалбоподателя към момента на издаване на акта има данни да е извършил престъпление. В тази връзка са представени и приети постановление от 16.11.2017г. на наблюдаващ прокурор по ДП № 762/2017г., ведно с изпращани три призовки до Л. за явяването му на 20.10.2017г. за разпит. От това постановление е видно единствено, че на 12.10.2017г. е образувано ДП № 762/2017г. по описа на Първо РУ-Перник при ОД на МВР-Перник по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, а именно противозаконно отнемане на чуждо МПС-л.а. марка *** с рег. № *** от владението и без съгласието на В. К. М. и разследването не е предявено. От докладна записка от Ц. Ц. от 25.10.2017г. е видно, че на 25.10.2017г. в 9.10ч. е проведена беседа с Л.. Други доказателства относими към задържането не са ангажирани. Разгледани по същество обаче от тях не могат да се извлекат каквито и да било данни за извършено от жалбоподателя престъпление по смисъла на НК. От нито един от документите съдържащи се в административната преписка не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят има някакво отношение към осъществяването на посочения фактически състав на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Дори да се разгледа тезата за евентуална съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, то от данните по делото и по конкретно от докладната записка, в която се сочи, че въпросния автомобил е заплатен от него на трето лице, плащането, насочва към облигационни отношения, но не и към престъпление. Самото предположение за съпричастност на лицето дава право на полицейския орган да наложи мярката до изясняване на обстоятелствата, но при положение, че по делото няма представени доказателства, нито се твърди, че Л. е посочен за съизвършител на деянието, задържането му е незаконосъобразно. В заповедта за задържане дори не е посочено това досъдебно производство за да може да се направи връзка между фактите по него с данни, които да са били известни на полицейските органи преди издаване на оспорената заповед. Резонно е и се споделя от състава изразеното в пледоарията на ответника, че с едно задържане се цели и евентуално осуетяване и предотвратяване на възможността лицето да укрие вещи и предмети, свързани с извършено престъпление или да влезе в контакт с други лица или самото то да се укрие от органите на реда. Но, при липса на доказателства за проведени процесуално следствени действия в тази връзка и то в периода на задържането, доводите се приемат за напълно неоснователни. При положение, че жалбоподателят е бил надлежно призован да се яви в 9.00ч. на 25.10.2017г. в Първо РУ за разпит в качеството му на свидетел по ДП № 762/2017г. и същият доброволно се е явил в указания му час съдът намира, че за извършеното със заповедта задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са безспорно установени от административния орган, което в случая не е сторено. Доводът, че при задържането на Л. били налице „достатъчно данни“ за извършено престъпление е неоснователен, доколкото и към настоящия момент липсват по делото такива доказателства, включително липсват доказателства и относно привличането му като обвиняем по ДП № 762/2017г. /в тази връзка Решение № 14201 от 22.11.2017г. на ВАС по АД № 6101/2016г., Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по АД № 7300/2016г., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по АД № 6044/2016г./ Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че за извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което заповедта се явява издадена в противоречие с материално правните разпоредби и ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

На следващо място, предвид характера на задържането по този текст като принудителна административна мярка, с която се ограничава правото на придвижване на лицето, задържането следва да отговаря и на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни права и свободи. По този начин освен нормите на чл. 72, ал. 1, т. 1 и на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР с постановяване на заповедта за задържане е нарушен и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България на РБ, установяващ конституционно гарантирано право на гражданите на РБ на лична свобода и неприкосновеност, в доразвитие на което в ал. 2 се сочи, че никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон и в случай на неотложност. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства, не се установява, а и не се твърди от органа, че е налице неотложност на случая, наложила предприемането на задържането. Явяването на едно лице за разпит в съответното поделение на МВР, не влече след себе си задължително задържане. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В тази насока следва, че издадената заповед не съответства и на целта на закона. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. /в тази вр. решение по делото "Петков и Профиров срещу България" (Petkov and Profirov v. Bulgaria (applications nos. 50027/08 and 50781/09). В случая задържането на Л. не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито се явяват заповедите за задържане.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

По разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя ще се присъдят направените по делото разноски. Същите са доказани в размер на 410лв. и представляват заплатена държавна такса за завеждане на съдебното производство в размер на 10лв. и 400лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 676283 от 15.12.2017г..

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на Р.В.Л. Заповед за задържане на лице, с рег. № 1920з-508 от 25.10.2017г., издадена от Б. Ц. Д., полицейски орган в сектор Криминална полиция при Първо РУ-Перник към ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник.

ОСЪЖДА ОД на МВР–Перник да заплати на Р.В.Л., с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

СЪДИЯ: /п/