Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 407
Гр. Перник, 10.01.2018 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 598 по описа за 2017 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба на З.З.Х. ***, чрез адвокат ***от
АК София с адрес гр. ***против Заповед за задържане на лице рег. № 37963–47 от
18.10.2017 година, издадена от разузнавач в група „Криминална полиция“ при
Второ РУ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за
срок от 24 часа във Второ РУ на ОД на МВР Перник. Жалбоподателят твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми.
Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат Ива Борисова от АК София, която
поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
Ответникът – полицейски орган при Второ районно
управление към ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се
от главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
В изпълнение на разпореждане от 02.11.2017 година на
настоящия съдебен състав по делото е представено от административния орган заверено
копие от цялата административна преписка по издадената Заповед за задържане на
лице рег. № 37963–47 от 18.10.2017 година, включително материалите по досъдебно
производство № 405 по описа за 2017 година на 02 РУ на ОД на МВР Перник.
От представеното досъдебно производство се установява,
че на 30.09.2017 година ***е подала сигнал за извършено престъпление /кражба/
на телевизор от вила в с. Студена срещу неизвестен извършител.
По повод на подадения сигнал е образуван Заявителски
материал № 405/2017
година по описа на Второ РУ на ОД на МВР Перник, като са извършени процесуално
– следствени действия по откриване на извършителя, като е снето сведение от
лицето подало сигнала, посетен е адреса на ***, както и е изпратена призовка на
настоящия жалбоподател за снемане на обяснения.
На 13.10.2017 година полицейския орган – ответник по
жалбата е провел разговор с настоящия жалбоподател по досъдебно
производство № 387/2017
година по описа на Второ РУ на ОД на МВР Перник, от който установил, че последния
признава за извършена кражба по образуваното досъдебно производство. По
отношение на ЗМ № 405/2017 година категорично отрича да е извършвал кражба,
както и в периода от 10.09.2017 година до 25.09.2017 година не е посещавал с.
Студена.
На 18.10.2017 година настоящия жалбоподател се явил
доброволно пред полицейския орган за снемане на обяснения по Заявителски
материал № 405/2017 година по описа на Второ РУ на ОД на МВР Перник. При
явяването си е задържан, като е извършен личен обиск и са иззети конкретно посочени
движими вещи от жалбоподателя.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 37963–47 от 18.10.2017
година, 15.35 часа на полицейски орган при Второ районно управление на ОД на
МВР Перник – ***на длъжност „Разузнавач“ /предмет на съдебен контрол/ е
задържал З.З.Х. за 24 часа, като не е посочено основанието за задържането на
лицето. На 19.10.2017 година, в 09.30 часа задържаното лице е освободено.
На 19.10.2017 година настоящия жалбоподател
собственоръчно е заявил, че не е извършвал кражба на телевизор по образувания ЗМ
№ 405/2017 година по
описа на Второ РУ на ОД на МВР Перник, както и е получил призовка да се яви на
27.10.2017 година, в 15.30 часа за справка по ЗМ № 405/2017 година.
С Постановление за образуване на досъдебно
производство от 02.11.2017 година на Районна прокуратура Перник е образувано
досъдебно производство № 405 срещу неизвестен извършител, за това, че в периода
10.09.2017 година – 30.09.2017 година в с. Студена, община Перник, от вила чрез
използване на техническо средство е отнел чужда движима вещ /телевизор/ от
владението на Милка Добрева Еленкова, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка
с чл. 194, ал. 1от НК.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин
адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 37963–47 от
18.10.2017 година, издадена от р – ч в група „Криминална полиция“ при Второ РУкъм
ОД на МВР Перник на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането
на лицето З.З.Х. /настоящ жалбоподател/ за срок от 24 часа.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност
произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, че
издателят на заповедта заема длъжността „Разузнавач“ при Второ РУ на ОД на МВР
Перник, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно посоченото в оспорената заповед правно
основание за задържането – чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление.
Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е
немотивирана и издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане
на жалбоподателя.
Видно от доказателствата по делото в оспорената
заповед /в частта предвидена за фактически и правни основания за задържането на
лицето/ е посочено единствено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно, заповедта
сочи единствено правното основание за задържането, но не съдържа каквито и да е
фактически основания, нито препраща към друг акт, в който тези фактически
констатации са изложени.
Представените към преписката доказателства са такива
съставени все след момента на самото задържане и в тях също не се съдържа
информация за фактите, въз основа на които е предприето задържането.
Съгласно изричната норма на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в заповедта за задържане следва да
са посочени фактическите и правни основания за задържането. Цитирането на
приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени тези изисквания на закона.
Законовото основание по смисъла на цитираната като приложима норма е за лицето
да има данни за извършено престъпление, каквото в обжалваната заповед не е отбелязано.
На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за
издаването й. Следователно, липсата на описани в заповедта фактически основания
за издаването й, съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е основание за нейната отмяна.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
полицейските органи могат да задържат лице когато има достатъчно данни за
извършено престъпление. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно
данни“ по чл.
207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. В този смисъл, за
да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу
конкретно лице или срещу неизвестен извършител. В случая, при доказателствена
тежест за ответника, и наличието на данни за извършено престъпление към момента
на прилагане на задържането не е доказано.
На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване /чрез заличаване на улики, местопрестъпление и т.н./, като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени,
което е изцяло в тежест на административния орган издател на акта, което в
процесния случай не е извършено и не е обоснована и необходимостта от
задържането. Така, не е обосновано издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в случая да допринася за
постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху задържаното
лице чрез лишаването му от свобода до 24 часа, което противоречи изцяло на
същността и предназначението на задържането. Нещо повече, не са съществували
пречки пред административния орган при доброволното явяване на жалбоподателя на
18.10.2017 година да му бъдат снети обяснения по ЗМ № 405/2017 година, а не такива да бъдат снети
едва след издаването на заповедта за задържане и след освобождаването на
задържаното лице на 19.10.2017 година, в 09.30 часа. Ето защо в конкретния
случай административния орган е нарушил правото
на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992
година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на
свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на
изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното
право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които
ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и
трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на
чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на
основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място
задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен
редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че задържането е
незаконосъобразно, поради което задържаното лице произволно е лишено от
свобода, на основание, което не е визирано нито в Конвенцията, нито в ЗМВР.
На
последно място нарушена е и целта на закона, тьй като извършеното задържане не
е използвано като превантивна мярка, с която да се предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Безспорно задържаното лице е оказвало съдействие на органите на
МВР, като се е явявало доброволно и е съдействало за провеждане на предварителното
разследване както по ЗМ 397/2017 година, така и по ЗМ № 405/2017 година по
описа на Второ РУ на ОД на МВР Перник. Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана основно с разкриването на престъпление.
По изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира издадената
заповед за задържане спрямо настоящия жалбоподател за незаконосъобразна, което
налага нейната отмяна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебно разноски следва да се уважи, като ответника му заплати сумата в общ
размер на 310 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 695331 от
27.10.2017 година.
Ответната страна не претендира съдебни разноски,
поради което настоящия съдебен състав не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК,2 настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 37963–47 от
18.10.2017 година, издадена от разузнавач в група „Криминална полиция“ при
Второ РУ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа е задържан З.З.Х.
***, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на З.З.Х. ***, ул. „Трети март“ № 60
направените съдебни разноски в размер на 310 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: