Решение по Административно дело 622/2017г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 38

Гр. Перник, 29.01.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 622/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат ***от АК София, с адрес *** ***срещу Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, със седалище и адрес на управление гр. ***. Ищецът твърди, че на 15.03.2016 година, в качеството му на длъжностно лице – ***му е издадено наказателно постановление № ПО-02-28/15.03.2016 година от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, което е обжалвал по съдебен ред пред Районен съд Радомир. С решение № № 239 от 13.12.2016 година, постановено по НАХД № 527 по описа за 2016 година, районния съд е отменил изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. Решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд Кюстендил, който с решение № 133 от 09.05.2017 година го е оставил в сила. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на образуваното касационно административно наказателно производство пред Административен съд Кюстендил.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /09.11.2017 година/ до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат ***от АК София моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

Ответникът Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград редовно призован се представлява от старши юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В проведеното съдебно заседание на 22.01.2018 година настоящия съдебен състав прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че с влязло в сила на 09.05.2017 година съдебно решение № 133, постановено по К.А.Н.Дело № 48 по описа за 2017 година на Административен съд Кюстендил е оставено в сила решение № 239 от 13.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 527 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир, с което е отменено като незаконосъобразно НП № ПО-02-28 от 15.03.2016 година на Директора на басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, с което на настоящия ищец е наложена „Глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 140, ал. 4, във връзка с чл. 138, ал. 4, т. 5 от Закона за водите.

Видно от договор за правна защита от 05.04.2017 година настоящия ищец е направил съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за развилото се съдебно производство по К.А.Н.Дело № 48 по описа за 2017 година на Административен съд Кюстендил.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.

Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Правно неиздържано и неоснователно е изтъкваното становище от ответника, че процесния иск е недопустим, тъй като държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издаден незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че отмененото наказателно постановление е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело № 2/2016 година.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно му изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 610 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 600 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 01.11.2017 година следва да се уважи.

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от директора Р.Г.Г. да заплати на Д.С.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017 година до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: